Определение № 1848 от 22.06.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1848 гр. София, 22.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ч. АЛ. К. като разгледа докладваното от Ч. АЛ. К. Частно наказателно дело № 20211110207424 по описа за 2021 година като разгледа докладваното от съдията НЧД 7424 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал. 4 и сл. от НПК.

Образувано е във връз к а с постъпила жалба от К. П. Л. срещу постановление на Софийска районна прокуратура от 19.04.2021 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 2300/2019 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 30928/2019 г. по описа на СРП водено за престъпление по чл. 213а, ал. 1 от НК.

В жалбата от К. П. Л. се сочи, че постановлението на СРП, с което е прекратено наказателното производство по делото е незаконосъобразно и необосновано.

В тази насока и на първо място в жалбата си К. Л. подържа, че при извършване на разследването по досъдебно производство № 2300/2019 г по описа на 06 РУ – СДВР не са събрани всички доказателства необходими за изясняване на обективната истина, както и че наблюдаващият прокурор не е извършил задълбочен анализ на събраните доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, вследствие на което е постановил един незаконосъобразен и необоснован акт.

С оглед на изложеното и в жалбата се твърди, че по делото не е 1 извършено задълбочено изследване на обстоятелството дали изпращаните на К. Л. текстови съобщения са възбудили основателен страх у него за живота и здравето му, както и за живота и здравето на децата му и на възрастната му майка, не е изготвена експертиза, която да установи състоянието му, към момента на извършване на престъплението срещу него. Подържа се, че факта, че непознати за него хора разполагат с всички негови лични данни, знаят домашният му адрес, адреса на който живее възрастната му майка, служебният адрес на бившанат му съпруга, знаят къде живеят децата му и му изпращат чрез „СМС“ „погребална жалейка“, с която го уведомяват за смъртта му, не може да не предизвика страх у жалбоподателя.

На следващо място в жалбата си К. Л. заявява, че по делото не е била изготвена експертиза, която за установи чрез мобилният оператор какво е съдържанието на получените от него и впоследствие изтрити от „изпращача“ над двадесет текстови съобщения, а по делото е приложил снимки на данните от телефона му, от които е видно, че веднага го изтрива и тези съобщения са изтрити, защото в тях е заплаван, че ако не изплати исканата от него сума, с него ще се случи нещо лощо като възприемал тези индиректни заплахи като непосредствени за здравето и живота му, както и на неговите близки.

Жалбоподателяттвърди също така, че е неоснователен извода на прокурора изготвил обжалваното постановление, че отправените срещу него заплахи са с „невисока интензивност“, както и че по делото не е извършено разследване по какъв начин, лицето, което заплашва Л. „обещавайки му, че ще е мъртъв, ако не изпрати исканата сума пари“ се е сдобило с всички негови лични данни, как той притежава извлечения от документите му, които се намират в органите на МВР, кой му ги е предоставил и няма извършен анализ от страна на прокурора, дали е налице престъпление с факта на разпространение на негови лични данни, и ако да, кой го е извършил .

Не на последно място в жалбата си К. Л. акцентира че е неоснователен извода в обжалваното постановление, че се касае за маловажен случай и че по делото не е извършено задълбочено, обективно и всестрано разследване, за да се установи обективната истина, поради което и се иска съдът да отмени обжалваното постановление на СРП и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Жалбата е подадена от процесуално

2 легитимирана страна, в законоустановения срок, срещу подлежащо на обжалване постановление, поради което и същата е допустима,

В настоящото производство съдът следва да прецени дали е извършено пълно всеобхватно и обективно разследване, от събраните доказателства дали са изведени верни фактически изводи, т.е дали не е допусната логическа грешка при анализа и оценката на доказателствата, дали не са игнорирани част от тях или не са обсъдени противоречия между определени доказателства.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК обосноваността на постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство и спиране на същото, намери следното:

Досъдебно производство № 230 0/2019 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр № 30928/2019 г. по описа на СРП е образувано с постановление на прокурор от СРП на 11.10.2019 г. за престъпление по чл. 213а, ал. 1 от НК, а именно за това, че през м. юни 2019 г в гр. София, с цел да принуди К. П. Л. да се разпореди с движими вещи /парична сума в размер на 1200 лева/, го заплашил с насилие.

В хода на разследване по делото в качеството на свидетели са разпитани К. П. Л., М. Андр. М., Т. Т. Т., Ив. Г. Ив. и Вл. М. Андр., извършена е очна ставка между свидетелите М. М. и Т. Т., като са приложени съответните документи – справки от мобилни оператори, справки от ДКИС – МВР и др., като в хода на разследване по делото липсва привличане на конкретно лице в качеството на обвиняем.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства, представителят на СРП е приел следната фактическа обстановка, а именно, че свидетелят М. Андр. М. бил управител на фирма „ММ-07“ ЕООД със седалище в гр. Кула като през м. април 2019 г. представляваното от Митов дружество сключило договор за превоз на товар на стойност 1200 лв. със „С Логистик“ ЕООД, управител и собственик, на което бил свид. К. Л.. На 24.04.2019 г. била издадена фактура № 4936 на дружество „ММ-07“ ЕООД, като представляваното от свид. М. търговско дружество престирало своето задължение по договора, но „С Логистик“ ЕООД не заплатило дължимите 1200 лв. Впоследствие свид. К. П. Л. продал дружеството и не отговарял на обажданията на „ММ-07“ ЕООД с искания за плащане на задължението от 3

1200 лв.

Свид. М. М. познавал свид. Т. Т. и тъй като последният живеел и работил в гр. София, където бил и свид. Л., свид. М. помолил Тотов за съдействие за събиране на вземането си. В тази връцка на 26.06.2019 г свид.

Т. изпратил от своя телефон чрез мобилно приложение „вайбър“ снимка на фактурата, придружена с текст, че Л. дължи 1200 лв. по нея“. С още няколко отделни съобщения свид. Тотов обяснил, че „има сериозни инструменти, за да си плати свид. Л. дължимото“, както и че ще се видят „скоро“. По неустановен по делото начин свид. Т. се сдобил с личните данни, обработвани от Автоматизираната информационна система – „Български документи за самоличност“ – МВР и ги изпратил на свид. Л. чрез мобилното приложение, като свид. Т. още няколко пъти изпращал съобщения на свид. Л. – на 27.06.2019 г. с текст „Още малко време и ще сме при теб. Очи в очи“ и на 03.07.2019 г – „Ще изчакам до сряда да платиш фактурата. Ако не можеш да я платиш, в четвъртък сме при теб“. След този момент свид. Т. не изпращал повече други съобщения, не потърсил свид. Л. и не се срещал с него.

На 27.06.2019 г. свид. Л. получил съобщение и от свид. Вл. Андр. – син на свид. М. М., което гласяло: „От ММ-07“ съм, нали знаеш, че ни дължиш 1200 лв. по фактура № 4936? Бъди така добър да ни ги пуснеш“.

Предвид, така приетата фактическа обстановка, в обжалваното постановление, представителят на СРП изготвил същото е анализирал показанията на разпитаните по делото свидетели, като е изложил доводи относно липса на признаци относно обективната страна на деянието, за което е водено наказателното производство – по чл. 213а, ал. 1 от НК, както и липса на данни за осъществен състав на престъпление по чл. 214, ал. 1 от НК, а от друга страна е посочил, че е налице и друго основание за прекратяване на наказателното производство по делото, а именно ниската степен на обществена опасност на деянието, която е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК, като е изложил мотиви в тази насока и е прекратил наказателното производство по делото

Настоящият съдебен състав намира, че постановлението на прокурора от СРП за прекратяване на наказателното производство по делото е незаконосъобразно. В тази насока и следва да се отбележи, че преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството - дали съответства акта на 4 нормите на материалния и процесуалния закон, като съдът следва да провери дали е допуснато съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и което е довело до ограничаване на правата на обвиняемо лице, на защитник или на пострадал, дали е налице нарушение при самото изготвяне на постановлението от прокурора за прекратяване на наказателното производство – напр. непосочване на правни или фактически основания за прекратяване, липса на фактически констатации, липса на мотиви или противоречивост на същите и др.

В тази връзка и съдът намира, че е налице противоречивост на мотивите изложени от представителя на СРП в постановлението за прекратяване на наказателното производство по делото. Това съдът намира че е така, тъй като от една страна прокурорът изготвил същото излага доводи за липса на съставомерност на деяние по чл. 213а, ал. 1 от НК, респ. по чл. 214, ал. 1 от НК, позовавайки се на теорията и утвърдената съдебна практика, предвид установените по делото фактически положения, и че се касае за гражданско правен спор, а от друга страна сочи, че деянието по чл. 213, ал. 1 от НК е с ниска степен на обществена опасност, която е явно незначителна, по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, т.е. от една страна се твърди, че липсва осъществен състав на престъпения по чл. 213а, ал. 1 и по чл. 214, ал. 1 от НК, а от друга че деянието по чл. 213а, ал. 1 от НК е малозначително. Поради това и в случая не ставя ясна волята на прокурора постановил обжалваното постановление, относно основанията за прекратяване на наказателното производство по делото, поради противоречивост на мотиви, изложени като основания в тази насока.

Не на последно място е необходимо да се посочи, че не е изследвано и дали евентуално не е извършено друго престъпение от общ характер по смисъла на НК, при все това, че изключително правомощие на органите на държавното обвинение е да преценят срещу кое лица и за какво престъпление да бъде повдигнато обвинение.

По изложените съображения и съдът намира, че обжалваното постановление на СРП, с което е прекратено наказателното производство по делото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да бъде върнато на СРП, за изпълнение на указанията дадени в настоящото определение.

5

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, Съдът, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление от 19.04.2021 г. на прокурор от СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 2300/2019 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 30928/2019 г. по описа на СРП водено за престъпление по чл. 213а, ал. 1 от НК.

ВРЪЩА делото на СРП, за изпълнение на указанията дадени в обстоятелствената част на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Софийски градски съд в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определените да се изпрати на страните - К. П. Л. и СРП.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6