Решение № 275 от 25.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. София , 25.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20201000503928 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 04.12.2019г по гр.д. № 14174/2017г СГС,ГО, І-6 състав е осъдил ЗК”Лев инс”АД да заплати на А. Т. Т., М. Т. М., Н. Т. М., Х. Т. М. сумите от по 240 000лв на всеки от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им Д. А. М. и баща им Т. Т. М., настъпила при ПТП на 28.10.2016г, реализирано от водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, на осн. чл.432 от КЗ, като е отхвърлил предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 400 000лв, претендирана от всеки от ищците. Със същото решение съдът е осъдил ЗК“Лев инс“АД да заплати на А. Х. М., починал в хода на процеса и заместен по реда на чл.227 от ГПК от наследниците си по закон Н. А. М., А. Т. Т., М. Т. М., Н. Т. М., Х. Т. М. сумата от 100 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на дъщеря му Д. М. , настъпила при описаното ПТП, като е отхвърлил иска до претендирания размер от 200 000лв. Съдът е приел, че не се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалите. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

1

Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната си част за сумата от по 90 000лв- обезщетение за неимуществени вреди, присъдено на А. Т. Т., М. Т. М., Н. Т. М., Х. Т. М. като обезщетение за всеки от починалите им родители, както и за сумата от 80 000лв- обезщетение, определено в полза на А. Х. М./ починал в хода на процеса, с конституирани правоприемници/.

Решението на СГС е обжалвано с обща въззивна жалба от ищците А. Т. Т., М. Т.

М., Н. Т. М., Х. Т. М., представлявани от адв. М. в отхвърлителната част на претенциите им за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 240 000лв до 400 000лв, с оплакване за незаконосъобразност. Въззивниците- ищци поддържат, че възприетият размер на обезщетението е занижен, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Поддържат, че съдът не е обсъдил всички относими към размера на обезщетението обстоятелства, както и че не е съобразил всички установени като претърпени от ищците неимуществени вреди, техния характер и интензитет. Поддържат , че решението противоречи на съдебната практика по сходни дела. Молят решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат изцяло уважени.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗК”Лев инс”АД в осъдителната част за сумата над 90 000лв до 120 000лв- присъдени като обезщетение за неимуществени вреди на всеки ищец, за всеки от техните родители , както и в осъдителната част , с която е присъдено обезщетение на правоприемниците на А. М. за сумата над 80 000лв до 100 000лв , с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС неправилно е приложил материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено, несъобразено с установените , претърпени от ищите вреди, че е несправедливо. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат отхвърлени за обжалваемите суми.

Страните са депозирали писмени отговори на въззивната жалба на насрещната им страна, с които оспорват жалбите.

В о.с.з. страните се представляват.

Въззивниците- ищци А. Т. Т., М. Т. М., Н. Т. М., Х. Т. М. се представлява от адв.

Н., която поддържа жалбата им, оспорва жалбата на застрахователя. Моли жалбата на ищците да бъде изцяло уважена. Претендира разноски по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя. Прави под евентуалност възражение за разноските, претенедирани от застрахователя, като прекомерни.

Въззивникът ЗК”Лев инс”АД се представлява по делото от адв. К. , която поддържа въззивната жалба на дружеството и оспорва жалбата на ищците. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част като бъде 2 постановен справедлив размер като обезщетение за неимуществени вреди на ищците.

Претендира разноски по делото, съобразно списък по чл. 80 от ГПК , който представя.

Прави възражение за недължимост на претендираните от ищците разноски по реда на чл.38 от ЗА.

В определения от съда срок застрахователя депозира писмена защита по делото, с която моли жалбата на застрахователя да бъде уважена. Застрахователят поддържа, че съдът не е съобразил критериите за справедливост, когато е определил размерите на процесните обезщетения за неимуществени вреди. Поддържа, че съдът не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства. Поддържа, че съдът не е съобразил, че ищците имат собствени семейства, не е съобразил честотата на контактите между тях и родителите им. Поддържа, че отношенията между ищците и техните родители са били нормални, съответно изпитаните болки и страдания са били в обичайен интензитет.Поддържа, че решението противоречи на съдебната практика по сходни казуси. Поддържа, че определеното от СГС обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с икономическото състояние в страната. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната от застрахователя част.

Въззиваемата Н.М., представлявана от адв. Н., оспорва жалбата на застрахователя и моли решението на СГС да бъде потвърдено в обжалваната част.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е неправилно по съображения изложени във въззивната жалба на застрахователя и следва да бъде отменено по следните съображения:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищци, пострадали лице / по смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се 3 установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответниказастраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

С влязлото в сила първоинстанционно решение /решението е влязло в сила частично в осъдителната си част- с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на ищците на процесното основание/ по делото се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че ЗК „Лев инс” АД е материалноправно легитимирано да отговаря пред ищците за причинените им вреди от ПТП настъпило на 28.10.2016г, причинено от водач застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена с ответника.

Спорен по делото, пред настоящата инстанция, е въпроса за размера на дължимото се обезщетение на ищците за неимуществени вреди , определено по реда на чл.52 от ЗЗД . Пред настоящата инстанция застрахователят не поддържа възражението си за съпричиняване на увреждането, видно от развитите оплаквания в неговата въззивна жалба.

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП първите четирима ищци са били между 22 и 27, а последният ищец – на 71години. Към същият момент Т. и Д. М. са били съответно на 52 и 45 години.

В о.с.з на 12.03.2019г са разпитани свидетелите Л. Ъ., Г. Й. и Ф. И..

Свидетелката Ъ. установява, че познава Т. и Д. от 25 години и познава и семейството им. Установява, че те са били щастливо семейство. Свидетелката установява, че отношенията между Д. и баща й били много добри. Установява, че са живеели заедно. Според свидетелката, когато се родили повече деца, Д. се отделила от баща си, но пак живеели близо един до друг. Свидетелката установява, че Д. и Т. работели и били най-щастливи, когато им се родило първото дете. Установява, че работели заради семейството, за да се грижат за децата си. Според свидетелката имало 4 уважение между родители и деца. Свидетелката установява, че за смъртта на родителите разбрала от големия им син А., който бил в шок. Според свидетелката децата се променили след катастрофата, не са така щастливи. Бащата на Д. приел много тежко смъртта и на зет му, и дъщеря му. След една година тежко се разболял и скоро починал. Бащата на Д. непрекъснато плачел, идвал при внуците си, гледал, че са сами. Според свидетелката децата не са преодолели огромната загуба. Свидетелката установява, че всички са живеели в ***, в две съседни къщи. Т. и Д. работели в Гърция през лятото, а през зимата се връщали в България. С тях в Гърция ходел и бащата на Д..Според свидетелката децата имат всички собствени семейства, но след смъртта на родителите си не ходят да работят в чужбина и от две години не правят празници, не се забавляват.

Свидетелят Й. установява, че е комшия на Т. и Д. от 30 години. Установява, че познава и бащата на Д.-А.. Според свидетеля Т. и Д. били добро семейство. Според свидетеля Т. , Д. и баща й работели със семейството си в чужбина - 10 години в Гърция. Според свидетеля, когато станала катастрофата бащата на Д. се разболял.

Според свидетеля Т. и Д. много добре се грижели за децата си, изучили ги, помагали им. Според свидетеля Д. и баща й живеели заедно, но в отделни къщи, на 5 м една от друга. Според свидетеля след смъртта на Т. и Д. всички били тъжни. Установява, че сега живеят по-тъжно, финансово са по-слаби, едва се грижат за себе си. Според този свидетел лятно време ищците ходят да работят в чужбина. Свидетелят установява,че бащата на Д. е споделял приживе, че не му се живее, защото са си отишли дъщеря му и зет му. Свидетелят установява, че децата тъжат още. Установява,че те са семейни от 10 години., а бащата на Д. има още една дъщеря, която също живее в близост.

Свидетеля И. установява, че познава Т. и Д. от 25 години. Устаниовява, че двамата били най-добрите хора в махалата, че помагали на децата си и след като те създали свои семейства. Установява,че след катастрофата децата са по-зле. Установява, че бащата на Д. работел заедно с дъщеря си, ходили заедно да работят в Гърция.

Установява , че към настоящия момент децата още тъжат за родителите си и говорят за тях.

Съдът счита, че следва да кредитира свидетелските показания, тъй като свидетелите споделят факти, които са възприели като очевидци и техните показания, с малки изключения, са взаимоподкрепящи се. Показанията на свидетелите са житейски логични, не се опровергават от други доказателства по делото и липсва основание да се пиреме,че са дадени при предубеждения или пристрастност.