Определение № 1145 от 09.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1145 гр. Варна, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20263100900060 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на „АмонРа Енерджи“ АД за изменение на постановеното по делото Решение № 190/24.04.2026 г. в частта за разноските, като на ищеца бъдат присъдени изцяло претендираните адвокатски възнаграждения за трите заповедни и трите последващи искови производства.

В молбата се поддържа, че съдът неправилно е редуцирал адвокатските възнаграждения, като е определил размера им съобразно общия материален интерес на спора, вместо да присъди минималното възнаграждение за всяко отделно заповедно и исково производство. Излагат се съображения, че предявяването на три отделни заявления по чл.

410 ГПК е било обусловено от процесуалния ред за защита на вземането, а последващото съединяване на исковете не променя характера им на самостоятелни претенции. Позовава се на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и на практика на Върховния касационен съд относно определяне на минималните адвокатски възнаграждения при обективно съединени искове.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът не е депозирал отговор.

Молбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С постановеното решение съдът е уважил изцяло предявените искове и е присъдил на ищеца сторените по делото разноски. По своевременно направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е приел, че претендираните адвокатски възнаграждения са прекомерни и е определил размера на подлежащите на присъждане разноски съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и реално положения процесуален труд.

Предмет на настоящото производство не е въпросът по какъв начин се определя минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно Наредба № 1/2004 г., нито дали молителят е имал право да договори и заплати адвокатско възнаграждение в претендирания размер. Страната е свободна да уговори с избрания от нея адвокат възнаграждение в размер, който намери за подходящ, като съдът не разполага с правомощие да се намесва в съдържанието на тези облигационни отношения.

Предмет на преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК е единствено каква част от направените 1 разноски следва да бъде възложена върху загубилата делото страна. Законът предоставя на съда правомощието, след своевременно направено възражение за прекомерност, да прецени дали претендираното адвокатско възнаграждение съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и на положения процесуален труд.

Безспорно е, че ищецът е разполагал с процесуалната възможност да предяви три отделни заявления по чл. 410 ГПК за отделни части от едно вземане, чийто общ размер надхвърля предвидения в закона лимит за заповедното производство. Безспорно е също, че вследствие на подадените възражения са били предявени три отделни установителни иска, които впоследствие са съединени за общо разглеждане. Само по себе си това процесуално развитие обаче не обуславя извод, че всички реално заплатени адвокатски възнаграждения следва изцяло да бъдат възложени върху насрещната страна.

В случая трите първоначално образувани искови производства произтичат от едно и също облигационно правоотношение, една и съща фактура, една и съща твърдяна доставка и едно и също неизпълнение. Фактическите твърдения в трите искови молби са идентични.

Идентични са и възраженията на ответника. Предметът на доказване съвпада изцяло.

Представени са едни и същи писмени доказателства. Допусната е една съдебно-счетоводна експертиза, изготвено е едно заключение, проведени са общи съдебни заседания и спорът е разрешен с едно общо съдебно решение.

След съединяването на производствата процесуалната защита е осъществена в рамките на едно общо производство. Всички процесуални действия, извършени след този момент, включително подготовката и участието в съдебните заседания, събирането и обсъждането на доказателствата, изслушването на вещото лице и представянето на писмена защита, са извършени еднократно и са обслужили едновременно разрешаването на целия спор.

Ето защо съдът е приел, че реално положеният процесуален труд е в значителна степен общ за всички първоначално образувани производства. Именно тази общност на извършената процесуална дейност, а не ограничаване правото на ищеца да избере процесуалния способ за защита на своето вземане, е обусловила извода за прекомерност на претендираните разноски.

Следва да се отбележи, че спорът действително поставя въпроси, изискващи подробно обсъждане както на събраните доказателства, така и на относимата практика на Върховния касационен съд. Това обаче не променя обстоятелството, че процесуалната защита по шестте първоначално образувани производства е била в преобладаващата си част обща и е осъществена в рамките на едно съединено производство.

Неоснователно е позоваването на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. и цитираната практика на Върховния касационен съд.

Посочените определения разглеждат начина за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение при наличие на обективно съединени искове и приемат, че минималното възнаграждение се определя съобразно всеки иск поотделно. Настоящият спор обаче не е относно начина за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, а относно правилното упражняване на правомощието на съда по чл. 78, ал.

5 ГПК след своевременно направено възражение за прекомерност. Цитираната практика не изключва и не ограничава това правомощие, нито поставя критерии, различни от установените в закона – действителната фактическа и правна сложност на делото и положения процесуален труд. Следователно тя не обосновава извод, че във всички случаи съдът е длъжен да възложи върху загубилата страна целия размер на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение.

Изложените в молбата доводи не налагат различен извод относно прекомерността на претендираните разноски и не обосновават изменение на постановеното решение в тази му 2 част.

По изложените съображения молбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 15099/11.05.2026 г. на „АмонРа Енерджи“ АД, ЕИК 206304834, за изменение на Решение № 190/24.04.2026 г., постановено по търговско дело № 60/2026 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3