Решение № 152 от 21.11.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Девин, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20245410100238 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск, на основание чл.55 ЗЗД от Ф. С. Т., с ЕГН **********, от с. З., общ. Д., обл. Смолян, ул. С.

№ *, чрез пълномощник адв. И. Н., със съдебен адрес гр. С., ул. И. Д. № *, ет.

*, ап. * против „В. БГ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С. - 1**1, ул. Д. Х. № **-**, представлявано от З. С. Р., А. М. и А. К., на основание чл.23, във връзка с чл.22 ЗПК, във връзка с чл.55, ал.1, предл. I ЗЗД да заплати на Ф. С. Т., с ЕГН **********, от с. З., общ. Д., обл.

Смолян, ул. С. № *, сумата в размер на 856.20 лева, представляваща недължимо платена сума по потребителски кредит № 979*/06.02.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба – 06.06.2024г. до окончателното й изплащане и направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В исковата молба ищцата поддържа твърдения, че на 06.02.2023г. е сключила Договор № 979* за потребителски кредит с „В. БГ“ ЕООД, с който е отпуснат заем в размер на 1 100.00 лева, а общата сума, която трябва да върне е в размер на 1 448.00 лева, платима 30 дни след сключване на договора.

Уговореният годишен лихвен процент е в размер на 40.79 %, а годишният процент на разходите в размер на 49.90 %. Уговорено е, че дължи и такса за експресно разглеждане в размер на 226.94 лева.

На 01.02.2024г. ищцата е погасила изцяло сумите по сключения договор в общ размер на 1 956.20 лева, включващи: 1 100.00 лева – главница;

37.06 лева – възнаградителна лихва; 226.94 лева – такса за експресно разглеждане; 84.00 лева – комисионна и 508.20 лева – наказателна лихва.

Ищцата оспорва сключеният с ответника договор за паричен заем с основания за нищожност, поради нарушения на императивните изисквания по чл.22 ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречието му с 1 императивните норми на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) - чл.8 и сл. и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Нарушение на чл.147а ЗЗП на ищцата не са били предоставени, подписани от кредитодателя Общи условия към договора за потребителски кредит, същата не се е съгласила с тях, не ги е подписала, респ. последните не я обвързват. Не е бил предоставен и погасителен план към процесния договор. Нарушени били чл.11, ал.1, т.10, във връзка с чл.22 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите (ГПР) e разписан, без посочване на основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, а липсата на ясно разписана методика на посочения в договора ГПР 49.90 % е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1, във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент (ГЛП) 40.79 %, без да е разписана методика и съотношение към ГПР. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи, в това число такса за допълнителна услуга „експресно разглеждане“, възнаградителна лихва и неустойка, водят до различен размер на ГПР от посочения, тъй като действителният размер е 379.64%, надвишаващ максималния праг, предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК.

В чл.1, ал.3 от договора е посочено, че за извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 226.94 лева, която е в противоречие с императивното ограничение на чл.10а, ал.2 ЗПК - заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Клаузата е неравноправна и нищожна, във вреда на потребителя по смисъла на чл.143, ал.1, т.3 ЗЗП - не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. Навежда доводи за нищожност и на клаузата на чл.4, ал.2 от договора, тъй като задължението е изначално неизпълнимо от потребителя в толкова кратък срок от 3 дни, а тези уговорки са основание за пълна нищожност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл.26, ал.2, предл. първо ЗЗД, поради невъзможен предмет, както и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречие е добрите нрави, тъй като сключването на договора е било поставено в зависимост от изпълнението от страна на потребителя на тези клаузи.

Според императивната разпоредба на чл.19, ал. 4 ЗПК. ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. В този смисъл е и Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС „Търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към 2 потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета. Налице е разлика между посочената в процесния договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане и тази, която е реално върната на ответното дружество, което обуславя правен интерес от предявения осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл.23, във връзка с чл.22 ЗПК, във връзка с чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждането му да върне на ищцата сумата 856.20 лева, която е пълния и окончателен размер включващ неоснователно заплатени: 1) 37.06 лева – договорна лихва; 2) 508.20 лева – наказателна лихва; 3) 84.00 лева – комисионна и 4 ) 226.94 лева - начислена такса за експресно разглеждане, които ищцата е изплатила на ответното дружество, установени от вещото лице по ССчЕ.

В представен писмен отговор в срока по чл.131 ГПК от ответника поддържа, че не оспорва, че на 06.02.2023г. между „В..БГ“ ЕООД, като Кредитодател и Ф. С. Т., като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № 979* в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на процесния Договор, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя сума в размер на 1 100.00 лева, представляваща главница по кредита. Кредитът е бил за период от 30 дни и падежна дата 08.03.2023г. Начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 37.06 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 226.94 лева. Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 1 364.00 лева. Преди да бъде одобрена или отказана заявката за кредит, дружеството извършва оценка на кредитоспособността на заявителя, в това число съответните справки в регистрите на БНБ, проверка на ЦКР, справки в НОИ, НАП, МВР и други.

Ищцата е заявила и се е възползвала от правото си на допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която е начислена горепосочената такса. Срокът на Договора за кредит започва да тече от датата на превеждане на сумата по Кредита по сметка на Кредитополучателя. Заявената и отпусната сума по Договора е преведена от „В..БГ“ ЕООД на Ф. С. Т. на 06.02.2023 г. по банкова сметка с IBAN BG50S**A930015*. С настъпване на падежната дата кредиторът не е получил плащане на възникналото задължение, във връзка с което, на 08.03.2023 г. ищцата е изпаднала в забава и е придобила качеството на длъжник спрямо кредитора. От тази дата към задължението е започнала да се натрупва наказателна лихва за забава. Начислени са били и допълнителни 84 лева, представляващи такса за извършени действия по събиране на дълга включително, но не само услуги на дружества за събиране на вземания, разноски във връзка с телефонни обаждания за напомняне, изпращане на напомнителни писма за просрочени плащания и/или други основателни действия, предприети при просрочие, които са за сметка на кредитополучателя и са били начислени на основание т. 15.4 от приложимите Общи условия.

Задължението по Договор за кредит № 979* / 06.02.2023 г. е погасено изцяло и окончателно, на 01.02.2024 г. По сметки на Дружеството е постъпила сума в размер на 1956.20 лева, с която сума са били погасени, както следва: 1) главница – 1 100.00 лева; 2) такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане в размер на 226.94 лева; 3) договорна лихва в размер на 3

37.06 лева; 4) наказателна лихва за забава, начислена за периода от 08.03.2023 г. до 01.02.2024 г. - 508.20 лева и 5) комисионна за осъществен опит за доброволно извънсъдебно събиране на просроченото задължение – 84.00 лева Твърденията на насрещната страна, изложени в обстоятелствената част на исковата молба за престирана погасителна вноска в размер на 1 956.20 лева и разпределението й по пера напълно съвпада с обективната действителност и съществуващата във вътрешната система на Дружеството информация, включително съответства и с приложените писмени доказателства, във връзка с което счита, че няма пречка този факт да бъде отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване.

Оспорва изцяло исковата претенция за прогласяване на нищожност на клауза от Договор за кредит № 979*/06.02.2023г., тъй като ГПР 49.7% е изчислен изцяло в съответствие със законовата формула, разписана в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, надвишаващо размера по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявения от ищцата Ф. С. Т. иск като неоснователен и недоказан. Моли да присъди на „В..БГ“ ЕООД направените съдебни и деловодни разноски по делото, включително и разноските за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, ищцата чрез адв. И. Н. в писмено становище, поддържа предявения иск по съображенията, подробно изложени в исковата молба. Моли съда да присъди сторените разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за безплатно процесуално представителство, за които представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Ответникът не изпраща представител и не ангажира становище.

Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, а и от приложен Договор за кредит № 979*/06.02.2023г., сключен между „В. БГ“ ЕООД, в качеството му на „Заемодател“ и ищцата Ф. С. Т., в качеството й на „Заемател“ се установи, че е сключен за предоставяне на паричен заем за сумата от 1 100.00 лева, която следва да върне при следните условия: Срок на кредита 30 дни; Стандартен лихвен процент 40.97%; Лихвен процент за срока на кредита 40.99%; Сума на лихвата за срока на кредита 37.06 лева; Годишен процент на разходите 49.7 %;

Такса бързо разглеждане 226.94 лева; Обща дължима сума по кредита 1 364.00 лева; Дата на получаване на сумата 06.02.2023г.; Дата на връщане на сумата 08.03.2023г.

От приложен Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на кредит в част II се установяват основните характеристики на кредита потребителски 1 100.00 лева, със срок на договора 30 дни, плащане на 1 364.00 лева на 08.03.2023г. Обща сума, която трябва да заплати 1 364.00 лева, в която са включени дължимата главница 1 100.00 лева, лихва 37.06 лева и такса за експресно разглеждане 226.94 лева. Част III разходи по кредита Фиксиран годишен лихвен процент 40.99% и Годишен процент на разходите 49.70%. При просрочени плащания наказателна лихва в размер на уговорения лихвен процент по кредита, начисляван върху главницата допълнен с 10.00 % 4 наказателна надбавка, като наказателните лихви се начисляват всеки ден на просрочие до извършване на пълното плащане.