Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 46 от 20.04.2022, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Търговско дело 200/2021
Вид
Решение № 46
Подписан
20.04.2022
В сила
08.11.2022
Състав
Силвия Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 15 и сл. · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 18, ал. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.18, ал.2, т.3 пр.2 · Закон за авторското право и сродните му права
  • Чл. 19 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 3 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.35 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 36 и сл. · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.3, ал.1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 3, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 3, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 40а · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 5 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 72, т. 4 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.94в, ал.3 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.94г, ал.3, т.7 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.94с · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95а, ал. 1, т. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.95а, ал.1, т.2 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.95б, ал. 1, т. 6 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.95в, ал.1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.95в, ал.2 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95г · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.97, ал.1, т.5 · Закон за авторското право и сродните му права

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Русе, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело № 20214500900200 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Исковете са с правно основание чл.95г, вр. чл.95, ал.1 и чл.95в, ал.1 и чл.95б, ал.1, т.6, вр. чл.чл.95в, ал.1 ЗАПСП.

Делото е образувано по искова молба на с. „М.“-С., гр.София, БУЛСТАТ 831005050, представлявано от Иван Димитров-изпълнителен директор, чрез пълномощник адвокат Р.Х., РАК, срещу „П.-21“ООД гр.Русе, ЕИК***. Ищецът твърди, че е с., регистрирано по ЗЮЛНЦ и като организация за колективно управление на авторски права по чл.94а, ал.2 от Закона за авторското право и сродните му права е вписано в регистъра на Министерство на културата под №11/13.01.1994г. и пререгистрирано със заповед на министъра на културата съобразно удостоверение за регистрация №62-00-0152/27.10.2011г. и удостоверение №У-62/5.09.2014г. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.95в, ал.2 ЗАПСП притежава качеството „особен ищец“ и може да предявява искове по повод права, които са му поверени за управление и не е необходимо да установява индивидуални права на управление на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл.94г, ал.3, т.7 ЗАПСП. Твърди, че ответника „П.-21“ООД стопанисва обект, в който публично се използват музикални произведения и свързани с тях литературни произведения 1

/текстове/ от репертоара на ищеца без надлежно отстъпени за този вид използване авторски права. На 14.10.2020г. в стопанисвания и управляван от ответното дружество обект, ресторант „П.“ намиращ се в гр.Русе, на ****, били изпълнени публично посредством озвучаване на запис девет песни: 1.

DIAMONDS-Sam Smit, 2.BLINDING Lights-The Weekend, 3.WATERMELON SUGAR-Harry Styles, 4. ВСЕЛЕНА-4 Magic 5.ТЪМНИНАТА В МЕН /Deeр House Remix-Irina Florin, 6. HOUSE ARREST-Sofi Tukker&Gorgon City, 7.

SAVAGE LOVE /Laxed-Siren Beat/-Jawsh 685&Jason Derulo, 8.IN MY BONESRay Dalton, 9. NEW VIBE WHO DIS-Madison Mars Feat. Little League, /с посочени композитори и автори на текст, и съответно-член на дружество, представлявано от М./. Ищецът твърди, че посочените автори и композитори са членове на посочените организации за колективно управление на авторски права, които той на основание чл.94с ЗАПСП представлява на територията на България и отстъпва правата им за използване на музика на техните произведения. Музиката и текста на посочените песни са закриляни обекти по смисъла на чл.3, ал.1 ЗАПСП и за използването им е необходимо разрешение от авторите и съответно обезщетение при неправомерно използване. С цел използване на музикални произведения с уредени авторски права с.то-ищец сключва договори с различни категории ползватели, въз основа на които дава разрешение от името на свои членове и на членове на сродни дружества за използване на произведенията им. Сред ползвателите по §2 т.6 ПЗР ЗАПСП са и питейни заведения, заведения за хранене, търговски обекти и всякакви публични места, където се използват произведения за озвучаването им, като за целта ползвателите следва да имат сключени писмени договори по чл.58 ЗАПСП за предварително отстъпени авторски права със съответните правоносители директно, или чрез организацията за колективно управление.

Според чл.35 и чл.58 ЗАПСП, вр. чл.18, ал.1 с.з. се изисква използването на произведенията да се осъществява въз основа на отстъпени права, което се извършва въз основа на договори, с които се уговарят условията за съответния вид използване и размер на дължимото възнаграждение. Твърди, че ответника няма отстъпени права да използва посочените произведения, използвал ги е за озвучаване на своя обект, с което е нарушил нормата на чл.18, ал.2, т.3 пр.2 ЗАПСП и е причинил вреди на описаните правоносители, тъй като в резултат на действията си ги е лишил от възнаграждение за техния творчески труд. Претендира съдът да осъди ответника „П.-21“ООД да му 2 заплати сумата 9000лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди /под формата на пропуснати ползи/, поради нарушаване на правата на авторите, представлявани от ищеца, върху всеки от обектите по чл.3, ал.1 ЗАПСП, включен във всяка песен, а именно: по 500лв. за музиката и по 500лв. за текста, ведно със законна лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира разноските по делото. На основание чл.95б, ал.1, т.6 ЗАПСП иска ответника да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.

Ответникът „П.-21“ООД е подал отговор на исковата молба, чрез пълномощник адвокат А.Ж., РАК. Оспорва иска като недопустим, поради липса на активна легитимация у ищеца да го предяви.

Оспорва основателността на иска, както и твърденията в исковата молба, че на посочената дата в заведението са изпълнени публично посочените песни.

Твърди, че към 14.10.2020г. ответникът е имал валидно сключен договор с дружество „Р.“ с управител Е.Ч., по силата на който то му е отстъпило срещу заплащане неизключително право да използва за публично изпълнение специално създадена авторска фонова музика от звукови файлове за озвучаване чрез аудиосистема или по друг начин в обекта, за което е заплатил годишен абонамент. Т.е., Е.Ч., като автор на произведенията и собственик и управител на „Р.“ЕООД е сключил индивидуален договор по чл.58, ал.1 ЗАПСП с ответника. Музиката, която е звучала на посочената дата е само от репертоара на „Р.“ООД и публичното използване-излъчване на музикалните произведения се осъществява посредством аудио „стрийм“-предаване по интернет на музика, записана на сървъра на „Р.“ООД, чрез интернет портал.

Като независимо дружество за управление на авторски права е регистрирано „Ф.“ЕООД, по силата на удостоверение изх.№У-22/24.08.20г. на Министерство на културата, при условията на чл.94в, ал.3 ЗАПСП, в които случаи колективното управление на права се отнася до категория права и други обекти на закрила, посочени в интернет страницата на регистрираното лице. От интернет страницата на дружеството е видно, че носителите на права, които с договор са упълномощили регистрираното лице да извършва дейност по колективно управление на права са Е.К.Ч. и А.В.М.. На следващо място твърди, че описаната в исковата молба обстановка се субсумира под хипотеза на административно нарушение по чл.97, ал.1, т.5 ЗАПСП, а срещу 3 дружеството ответник не са съставяни АУАН и няма влезли в сила наказателни постановления, които да са основание за предявяване на иска.

Евентуално възразява за прекомерност на размера на претендираните обезщетения, като несъответстващи на евентуално претърпени от авторите вреди, като счита, че обезщетението следва да бъде изчислено по реда на чл.95а, ал.1, т.2 ЗАПСП-равностойност на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри. Оспорва искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане, тъй като не е уведомяван за наличие на претенция към дружеството.

С допълнителна искова молба ищецът допълва първоначалната.

Обосновава активната си легитимация, сочи като ирелевантно за спора наличието на сключен договор между ответника и „Р.“ЕООД, тъй като то не доказва уредени авторски права върху процесните музикални произведения на процесната дата. Счита възражението, че описаната в исковата молба фактическа обстановка се субсумира под хипотеза на административно нарушение за неоснователно, като твърди, че не изключва наличието на гражданска отговорност за вреди. Пояснява, че размерът на претендираното обезщетение е в минималния предвиден.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа искането за назначаване на експертиза с посочена в отговора задача-оценка на възнаграждението, което всеки от правоносителите на процесните произведения ще получи за еднократното му ползване по чл.95а, ал.1, т.2 ЗАПСП-равностойност на предмета на нарушението по цени на дребно, като сочи, че тя е 0.07лв. Претендира отхвърляне на иска, евентуално иска обезщетението да бъде присъдено по реда на чл.95а, ал.1, т.2 ЗАПСПравностойност на предмета на нарушението по цени на дребно за правомерно възпроизведени екземпляри.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото: удостоверение №11/19.01.94г. на Министерство на културата, удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права №62-00-0152/27.10.2011г., издадено от Министерство на културата, Удостоверение изх.№У-62/05.09.2014г. се 4 установява, че ищецът е с. с нестопанска цел, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и като организация за колективно управление на авторски права и някои продуцентски права по чл. 40а ЗАПСП /отм./, която регистрация запазва действието си и след измененията на ЗАПСП с ДВ, бр. 27 от 2018 г., съгласно § 24, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗАПСП / ДВ, бр. 27 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г./. Съгласно чл. 95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП организациите за колективно управление на права /ищецът несъмнено има качеството на такава/, разполагат с процесуална легитимация да предявяват искове за защита спрямо всички категории права, начини на използване и видове произведения, за които са регистрирани, без да е необходимо да доказват наличието и съдържанието на индивидуалните си правоотношения с авторите на конкретните произведения, които са предмет на иска, и без да е необходимо да доказват наличието на права по договори за съвместно представителство с чуждестранни сходни организации. Т. е., законодателно е установен особен режим на процесуална субституция от вида на процесуалната суброгация, при която организацията за колективно упражняване на права може да действа самостоятелно и да предяви пред съда иск за защита на тези чужди авторски права от свое име, като не е необходимо участие в съдебното производство на лицата, които представлява по смисъла на чл. 26, ал. 4 ГПК , а носителите на правото на обезщетение при всички положения ще са подчинени на силата на пресъдено нещо, която ще се формира в резултат на проведения от субституента съдебен процес. Ето защо, съдът намира предявените искове за допустими, тъй като ищеца е легитимиран да ги предяви, а възражението на ответника в този смисъл, за неоснователно.

Не се спори по делото, че на 14.10.2020г. ответникът е стопанисвал обект ресторант „П.“, намиращ се в гр. Русе, на бул. ***.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, като компетентно и обосновано, тъй като вещото лице е формирало изводите си въз основа на проучване на обективни данни. Вещото лице е извършило проучване на международната база данни W.I.D.-/Works Information Database/-за идентификация на произведения и I. P. I.-/Interested Parties Information/-за идентификация на правоносители, посредством информационната мрежа CIS-Net, както и допълнително проучване и събиране на информация в общодостъпната база данни ISWC / International 5

Standart Musical Work Code/, съдържаща информация, вкл. за композиторите и авторите на текста на процесните музикални произведения. Вещото лице е извършило и допълнително проучване в общодостъпните бази данни на някои от чуждестранните дружества за колективно управление на права, вкл. съдържаща се информация за композиторите и авторите на текста на музикалните произведения: ASCAP /American Society Of Composers, Authors And Publishers/, SOCAN /Канада/, както и информационната база данни на дирекция „Авторско право и сродните му права“ при Министерство на културата. Въз основа на изследването вещото лице дава заключение, че по отношение посочените в исковата молба девет броя музикални произведения се установява авторство на посочените от ищеца автори на текст и музика.

Вещото лице е установило, че съгласно данните в I. P. I. /Interested Parti es Information/, към датата 14.10.2020г. всички автори на текст и композитори, чиито права защитава ищецът, са били членове на чуждестранните организации за управление на авторски права, посочени в исковата молба.