Решение № 1376 от 19.07.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 1376 гр. Пловдив, 19.07.2019г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 720/2019г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 884 от

27.06.2018г., издадено от З.И.В., на длъжност ****-****при Община Пловдив, с което на Д.Б.Г., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.30, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред (Приложение № 1 към Решение № 198, взето с Протокол № 10 от 28.05.2009г ОС – Пловдив) е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв.

/петстотин лева/, за нарушение на чл.4, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва факта на извършеното нарушение, като заявява, че кучето му не е лаело, а също и че това не можело да бъде установено при проверката на 14.05.2018г. защото не е бил в апартамента си, не е имало достъп до него. Също посочва, че в АУАН не е посочен номера на констативния протокол, с който е установено нарушението, както и че неправилно административнонаказателната му отговорност е ангажирана за допустителство.

Взема становище, че АУАН не отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, като не е посочено място на извършване на нарушението, оспорва материалната компетентност на актосъставителя и издателя на наказателното постановление.

Сочи още, че наказателното постановление е издадено след месечния срок по чл.52, ал.1, изр.1 от ЗАНН, както и че алтернативно са налице основанията случая да бъде счетен за маловажен. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Жалбоподателят поддържа пред съда жалбата си, сочи, че никой не му се е оплакал, че кучето му лае, както и че хората, подали жалбата, дори не са от неговия вход и блок.

Ответната страна – Община Пловдив, чрез процесуалният си представител – юрисконсулт К. оспорва жалбата, сочи, че случаят е изяснен при извършените проверки, вредоносния резултат от този шум от лай на куче е настъпил, след като 11 граждани са подали жалба за нарушаване на техния покой. На следващо място поддържа, че от процесуална гледна точка няма съществени нарушения, АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите, наложената санкция е минимална.

Предлага наказателното постановление да бъда потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.

2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 21.08.2018г. – видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез Община Пловдив на 23.08.2018г., съгласно отразения входящия номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На

27.03.2018г. в Пловдивския общински инспекторат към Община Пловдив постъпила жалба с вх.№ 18 ПОИ 186 от 11 граждани срещу лай на куче, отглеждано в апартамент в гр.П., на ******.

По повод същата жалба свидетелят Х.С.Т., в качеството и на **.*****в Пловдивския общински инспекторат, на 02.04.2018г. извършила проверка на същото място – гр.*******. При проверката свидетелят Т. не намерила жалбоподателят Д.Б.Г., но напускайки сградата го срещнала да се прибира от разходка с кучето си порода

„Доберман“, от женски пол, което куче Г. отглеждал на посочения адрес. При същата проверка свидетелят Т. не констатирала лай на куче, но предупредила жалбоподателя Г. да не допуска лая на кучето да смущава спокойствието на живущите в съседство.

На

14.05.2018г., около 14:45 часа, свидетелят Т.отново извършила проверка на адрес – гр.*****************, при която установила, че от горен етаж на сградата обитавана от жалбоподателя се чувал непрекъснат, силен лай на куче. При същата проверка свидетеля Т. не влязла в сградата, тъй като входа се заключвал. Шума от кучешкия лай обаче идвал от етажа на който живеел жалбоподателя, а наоколо нямало странични шумове които биха могли да провокират лая на кучето.

На

04.06.2018г. свидетелят Т.съставила АУАН с бланков № 4358/04.06.2018г. срещу жалбоподателя Д.Б.Г. за нарушение на чл.4, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред. АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който го подписал, като отразил възражения. Свидетели на съставянето на акта били свидетелите О.Г. и Н.Н., а свидетел очевидец на извършеното нарушение св. Н.. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление в което извършеното нарушение било квалифицирано и описано по сходен начин.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Х.С.Т., които съдът намира за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите се установява начина на констатиране на твърдяното нарушението, обстоятелствата по същото, както и процедурата по съставяне на акта.

Описаната фактическа обстановка се установява и от разпита на свидетелите О.Г. и Н.Н. – живущи в съседство на дома на жалбоподателя в който същия отглежда куче порода „Доберман“. Свидетеля Г. в показанията си посочва че познава жалбоподателя по физиономия тъй като живеят в един квартал. Заявява че знае че жалбоподателя има куче което виждал да разхожда из квартала, както и че живее с кучето си на третия етаж в гр. ***************.

Свидетелят сочи че от лятото на 2017г. по няколко пъти в седмицата, във времето между 13ч. и 17ч. кучето лаело неистово, непрекъснато с което смущавало покоя на всички живущи в близост. Това продължило месеци наред поради което живущите наоколо се принудили да пуснат жалба. Свидетелят заявява че провеждали разговори със жалбоподателя който им обещавал да вземе мерки, но зловещия лай на кучето продължавал. Свидетеля заявява че не е присъствал на проверката извършена на 14.05.2018г. Лаят на кучето описва като идващ от терасата на апартамента на жалбоподателя, за което свидетеля заявява че е абсолютно сигурен. Проучил и от съседи на жалбоподателя установил името му. Свидетелят е сигурен че лаят на неговото куче не може да се сбърка с лая на друго куче в квартала и случващото се е възмутило всички живущи наоколо. Свидетелят Н. сочи в показанията си че познава жалбоподателя по физиономия и е присъствал на съставянето на акт на същия при което жалбоподателя си признал всичко като признал че неговото куче лае и притеснява хората. Дори заявява почуда от какво се жали същия. След съставения на жалбоподателя акт, били взети мерки и лая на кучето с което притеснявал живущите в близост престанал, за което свидетелят изразява благодарност. Свидетеля разказа че живее в блок успореден на блока обитаван от жалбоподателя и кучето му, като неговата стая гледала към терасата на жалбоподателя на която предполагал че било кучето. Свидетеля сочи че от терасата на жалбоподателя се е разнасял силен, непрекъснат, зловещ лай в периода от 13ч. до 17ч. по няколко дни в седмицата, като изразява съмнение че тогава кучето е било оставяно само и това е била причината за случващото се. Изложеното смущавало покоят на хората. Когато положението станало нетърпимо, била събрана подписка и сигнализирана Общината. Свидетелят Н. заявява че на самата проверка на която проверяващите установили лаят на кучето, той присъствал и бил отстрани. Видял проверяващата пред блока и после същата жена видял в Общината при съставянето на акта на жалбоподателя, където видял и него самия. Свидетелят е категоричен че при извършената проверка кучето лаело неспирно, постоянно, дразнещо, както всеки път следобед. Проверката била извършена около 15ч. следобед.

Свидетелят е категоричен че е сигурен че лаещото при проверката куче е собственост именно на жалбоподателя тъй като знае къде живее, знае как лае неговото куче и е чул от къде идва кучешкия лай който бил непрестанен.

По делото като свидетел е разпитана и Т.К. живееща в съседство на жалбоподателя, на същия етаж, която е касиер на входа и кума на св. Б.Г. който е баща на жалбоподателя. Свидетелката заявява че знае че жалбоподателя живее със своя баща който е домоуправител на входа и че Д.Г. притежава куче порода „Доберман“. Свидетелката сочи че във входа не живее друго куче освен това на Д..

Заявява че не знае къде се намира книгата на етажната собственост, както и че е чувала кучешки лай, но лаят на кучето нея лично не я тревожел.

Съдът кредитира показанията на тези трима свидетели като логични, непротиворечиви и съответни на събраните по делото доказателства кредитирани от съда.

По делото като свидетел е разпитан и бащата на жалбоподателя свидетеля Б.Г. който е домоуправител на входа във който жевее жалбоподателя Г. със своето куче. Свидетеля посочва че живее в апартамент в гр. ************************* заедно със своя син - жалбоподателя и неговата приятелка. В дома им жевее и кучето Р. порода „Доберман“. През май 2018г. свидетеля сочи че живеел само със своя син. И той и синът му работели. Заявява че от сина си разбрал че имало оплаквания от кучето, но на него никой нищо не бил му казал. Свидетеля сочи че той е домоуправител на входа и имало книга на етажната собственост, която обаче не могъл да намери и поради това не предоставил на съда. Потвърждава установеното по делото че във входа живее само едно куче, това на неговия син и никога не е имало друго куче. Заявява че в книгата за етажната собственост не е вписано кучето на сина му. Съдът кредитира и показанията на този свидетел макар и заентересован от изхода на делото, доколкото същите не са в противоречие на събраните по делото доказателства кредитирани от съда.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от всички писмени доказателства по делото – констативен протокол № 107350 от 02.04.2018г. – от който се установява факта на извършена на същата дата проверка, жалба с вх.№ 18 ПОИ 186 от 27.03.2018г. – от която се установява повода за проверките, докладна записка от 04.04.2018г. на свидетеля Т. – от която се установяват сторените при проверката на 02.04.2018г. констатации, Заповед

№ 18ОА418 от 06.03.2018г. на кмет на Община Пловдив, Заповед № 13ОА469 от 25.02.2013г. на кмет на Община Пловдив и Заповед № 15ОА3054 от 11.11.2015г. на кмет на Община Пловдив, писмо от Община Пловдив с изх. № 19СД-599 от 25.03.2019г. с приложения към него, видно от които след извършена справка в електронния регистър на домашните кучета декларирани в Община Пловдив, е установено че на ул. ******* е регистрирано само едно куче, порода Доберман, чийто картон е активен, с рег. № 6970, което е декларирано на 28.03.2017г. от жалбоподателя Д.Б.Г., писмо с изх. № 1100-8808 от 27.03.2019г. от Община Пловдив с което съдът е уведомен че управител на етажната собственост на сграда с административен адрес гр. ************ е бащата на жалбоподателя Б.Г., обратни разписки, АУАН.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, доколкото материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от така представената Заповед № 18ОА418 от 06.03.2018г. на кмет на Община Пловдив, а тази на актосъставителя – от Заповед № 13ОА469 от 25.02.2013г. на кмет на Община Пловдив и Заповед № 15ОА3054 от 11.11.2015г. на кмет на Община Пловдив. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.