Присъда № 60 от 26.02.2026, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 60, постановена на 26.02.2026 г. по н.о.х.д. № 1107 по описа на Районен съд – В. за 2025г.:

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение с обвинителен акт по бързо производство № 96 по описа за 2025г. на СПП при ОД на МВР – гр. В. на Н. К. П. за това, че на 09.03.2025 г. в гр. В., управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Хонда Джаз“ с per. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда а именно 1,37 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол № *** г. на Съдебнохимическа експертиза № *** г. на Лаборатория за изследване на етилов алкохол към отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-В.“ АД гр.В. - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Доколкото в случая делото е внесено в съда и образувано като бързо производство по същото не беше проведено разпоредително заседание.

В съдебно заседание представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че вината на подс. П. е доказана по безспорен начин от събраните в хода на досъдебната и съдебната фаза на производството доказателства. Представителят на Варненската районна прокуратура предлага по отношение на подс. П. да бъде наложено подходящо наказание в това число „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година с приспадане на времето, през което същият е бил лишен от това право по административен ред.

Упълномощеният защитник на подс. П. адв. А., изразява на свой ред становище за неоснователност на повдигнатото обвинение, като посочва, че от проведеното съдебно следствие се установява, че П. има множество заболявания – диабет, анемия, атрофичен гастрит и хипертония, които без всякакво съмнение влияят на възможността същият да усвоява и разгражда алкохола, като най-правилно в медицински план е становището изразено от неговия ендокринолог д-р Зл., разпитана като свидетел. Съгласно същото диабетът на подс. П. е тип Лада, който е особен, което на практика прави невъзможно обстоятелството същият да абсорбира изпитото количество алкохол по идентичен начин с напълно здрав човешки индивид. Посочва още, че доколкото по делото отсъства уринна проба, каквато следва да се взема задължително на диабетно болен човек, то резултатите от кръвната проба не следва да се вземат предвид безкритично. Наред с това излага, че от субективна страна подс. П. не е съзнавал, а и няма как да стори това, че приетото от него предната вечер количество алкохол не се е Р.ило, което да го мотивира да не шофира на следващата сутрин. Самият той никога не е бил спиран за проверка, не е имал никакви нарушения на правилата за движение, неосъждан е, като поведението му в медицински и граждански план е изцяло дисциплинирано, като същият по никакъв начин не е имал желание или намерение да нарушава закона. Поради изложеното пледира, подзащитният й да бъде признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.

Подс. Н. К. П., редовно призован се явява лично пред съда и посочва, че е човек, който никога не е бягал от отговорност, като е категоричен, че вечерта на 8.03. срещу 9.03. е изпил само две чаши вино заедно с приятелката си, като в деня на проверката е бил адекватен, координиран и изцяло ориентиран, тъй като е отивал, за да изпълнява служебните си задължения, които включват работа на три монитора, свързана с изключително сериозна концентрация. Излага добросъвестно, че рядко си позволява да пие алкохол, като не пие концентрат, а единствено вино и бира, като не е имал никаква представа по какъв начин и за колко време организмът му разгражда алкохола дори и в минимални количества, предвид наличните му заболявания. Нещо повече, посочва, че понастоящем дори и със средствата на съвременната медицина няма категоричен отговор на този въпрос, поради което и не счита, че е виновен за извършеното престъпление и моли да бъде оправдан.

В предоставеното му на основание чл. 297, ал.1 НПК право на последна дума 1 посочва, че желае да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н. К. П. е роден на *** г. в р. Р., живущ в гр. В., български гражданин, неженен, с висше образование, неосъждан, ЕГН: **********, работи, служил във военно поделение ***-Г.Пр. от ***г. до ***г. като оператор, като през време на военната си служба професионалната му подготовка е била на много добро ниво, както и личната му дисциплина, същият е контактен и отзивчив, интелигентен, с умения за работа в екип .

На 08.03.2025г. подс. Н. П. бил в дома си заедно със своя приятелка св. Кр.Р. П. – А., като по случай празника двамата консумирали алкохол, като подс. П. изпил не повече от две чаши вино.

От 19.00 часа на 08.03.2025 г. до 07.00 часа на 09.03.2025 г. в гр.В. полицейските служители при сектор „Пътна полиция“-В. – св. Ан. Пл.П. и св. Кр. Н. Зл. били назначени в наряд, като в ранната сутрин на 09.03. полицейските служители правили рутинна проверка за алкохол, наркотици и редовност на документи по инструктаж на преминаващите автомобили.

На същата дата в гр.В. на бул. „Трети март“ около 05.50 часа бил спрян от тях за проверка л.а. „Хонда Джаз“ с peг. № *** с установен водач подс. Н. К. П..

П. бил проверен за алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510 ARBB 0037, което отчело 1,45 промила алкохол в издишания въздух.

Поради това полицейските служители направили оглед на автомобила и му издали талон за кръвна проба в МБАЛ „Св.Анна“-В..

П. бил придружен до лечебното заведение, в което доброволно дал кръвна проба за изследване, като съобщил, че има придружаващо заболяване – диабет (като съобщил употребяваните от него в тази връзка и за контрол на заболяването медикаменти) и че предната вечер е употребил около 200-300 мл.вино, след което бил задържан за 24 часа в Трето РУ-ОДМВР-В., където били изготвени документите по неговото задържане и служебното дерегистриране на неговия автомобил.

По случая била изготвена и ЗППАМ от 10.03.2025 г. за отнемане временно на СУМПС.

Видно от заключението на изготвената съдебно-химическа експертиза № *** г. количеството алкохол, установено в кръвта на подс. П. е 1,37 промила.

В хода на проведеното съдебно следствие беше изискана пълната медицинска документация, касаеща ендокринното заболяване на П. и бе назначена съдебно-медицинска експертиза от заключението на която се установи, че Н. К. П. страда от захарен диабет тип Lada, инсулинозависим, хипертонично сърце за които заболявания провежда лечение с медикаменти Фиасп, Тресиба, Трансметил, като употребата на Фиасп и Тресиба едновременно с прием на алкохол може да доведе до промени в стойностите на кръвната захар, но не влияе върху концентрацията на етилов алкохол в кръвта на изследваното лице, като нито един от описаните лекарствени препарати не е установен като забавящ резорбцията на етилов алкохол.

След разпити на свидетели химикът извършил изследването на пробата и ендокринолога на П. св. Ев. Зл. съдът прецени за необходимо назначаването на повторна съдебно-медицинска експертиза, която отчитайки спецификите при заболяването на П. и прилаганото му лечение да отговори на специфичните въпроси в производството за влиянието на заболяването диабет тип Lada върху абсорбцията на алкохол от организма на подсъдимия. Видно от заключението на експертизата, в която участваха съдебен медик, 2 специалист ендокринолог и експерт химик, за 08 и 09.03. 2025г. липсва подробна графика за стойностите на кръвната захар, като въпреки това инсулиновата терапия или лабилният контрол на кръвните захари (ниски или високи) не могат да бъдат причина за забавено усвояване или разграждане на алкохола, като нито едно от употребяваните от подсъдимия лекарства не е от естество да забави резорбцията на алкохол.

В съдебно заседание подс. П. дава подробни обяснения, в които не отрича, че е употребил алкохол, но твърди, че е сторил това предната вечер и към момента на проверката не се е чувствал алкохолно повлиян, нито е имал каквито и да било симптоми на човек повлиян от употребата на алкохол.

Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и категоричен начин от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, а именно показанията на св. Кр.

Зл., на св. Ан. Пл.П., св. Кр.Р. П. – А., св. М. Ив. Н., на св. Ев. Б. Зл., дадени в хода на съдебното производство, както и от обясненията на подсъдимия, в това число и от приобщените на основание чл. 283 НПК и приетите в хода на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за химическа експертиза № ***г., талон за изследване №282264, ведно с приложение № 4, АУАН серия GA №****, протокол за проверка на анализатори на алкохол в дъха от 09.03.2025г., заповед за прилагане на ПАМ, справка за нарушител, характеристични данни по местоживеене за подсъдимото лице, справка за съдимост, докладна записка за дежурство, медицинска документация на пациента Н. К. П. и др.

По делото не бяха констатирани противоречия и несъответствия в изброените доказателства, същите са логични, последователни и взети поотделно и в тяхната съвкупност водят до идентични изводи от фактическа страна.

Съдът кредитира напълно показанията на всички разпитани полицейски служители, които бяха категорични за това, че именно подсъдимият е бил лицето управлявало процесното МПС, както и че същият не е имал особености при управлението на лекия автомобил, а е бил спрян единствено за рутинна проверка.

Действително в показанията си св. З. заяви, че подсъдимият е бил зачервен и е лъхал особено, но доколкото същият страда от ендокринно заболяване и хипетрония няма пречка тези описани външни характеристики да се дължат именно на тези обстоятелства, а не толкова на намиращия се в кръвта му етилов алкохол.

Що се отнася до показанията на приятелката на подсъдимия съдът не намери основания да не даде вяра на показанията й, въпреки близостта й със същия доколкото свидетелката напълно добросъвестно изложи,ч е предната вечер подс. П. е употребил алкохол и че на следващия ден и въпреки това поведението му е било изцяло адекватно – обстоятелство, което се потвърди и от останалите свидетели очевидци на проверката.

Що се отнася до показанията на св. Н. – химикът анализирал кръвната проба, които по съществото си имат характера на експертни такива, същата с достатъчна задълбоченост описа начина на провеждане на изследването, защо рискът от грешка при първоначалното изследване е минимизиран, по какъв начин е била съхранявана пробата и поради каква причина пробата се е наложило да бъде изследвана на по-късен етап.

Досежно показанията на лекуващия ендокринолог на подс.П. св. Ев. Зл. съдът на свой ред не намери основания да не кредитира заявените от нея принципни положения и по специално обстоятелството, че самата тя е предупредила подс. П., че употребата на алкохол при неговото заболяване е нежелателна, като е уточнила още вида и количествата, които са допустими за употреба, като посочва, че подсъдимия е изключително дисциплиниран пациент, който значително е подобрил показателите си при провежданото лечение.

За пълнота, съдът следва да посочи, че дава вяра на обясненията на подсъдимия, отчитайки тяхната несъмнена двойнствена природа (на доказателствен източник и на 3 основно средство за защита в наказателното производство), като им се довери в частта, в която подсъдимият не отрича да е употребил алкохол в процесния ден, както и че не се е чувствал повлиян по никакъв начин от тази употреба.

На свой ред съдът следва да посочи, че кредитира изцяло като добросъвестно и компетентно изготвени и заключенията по назначените две съдебно-медицински експертизи, които по съществото си направиха идентичен извод относно невъзможността от повлияване на организма от употребените медикаменти, а и от същността на ендокринното заболяване на абсорбцията на етиловия алкохол. Доколкото споменатото заключение има изцяло експертен характер и въпреки цитираните от подс. П. научни публикации , настоящият съдебен състав не може да направи категорично заключение в смисъл обратен на изложеното от вещите лица – специалисти по медицина и в частност болести на обмяната, поради което и се довери на тяхното становище при формиране на своите фактически изводи.