Акт от 11.10.2019, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- 2943/2019
- Подписан
- 11.10.2019
- В сила
- 11.03.2020
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.136, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.140 · Кодекс на труда
- чл.8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ гр. Плевен, 11.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И. при секретаря Лилия Д. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2943 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от М.П.Н.
ЕГН ********** *** срещу О.н.М.П. представлявано от К. ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни искове /след направено изменение по реда на чл.214 ГПК/, както следва: иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 1696,27 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 13.05.2016 - 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска 13.05.2019г.до окончателното изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД с искане да се осъди ответника да ответника да му заплати сумата от 245,61 лв. представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд, вследствие на преобразуване на нощния в дневен за периода 01.04.2016 - 13.05.2019 г. В обстоятелствената част на исковата молба сочи, че в процесния период е работил на длъжност “Младши автоконтрольор І степен в сектор „ПП“ към отдел Охранителна полиция“ при ОДМВР Плевен. Твърди, че за последните три години не е променяна длъжността му, като трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. Излага, че през процесния период е положил общо 2104 нощен труд, а именно: за 2016 г.: м.януари – 0; м.февруари – 0; м.март – 0; м.април – 40; м.май – 56; м.юни -48; м.юли – 48; м.август – 40; м.септември – 64; м.октомври - 64; м.ноември – 24; м.декември – 64; за 2017 г.: м.януари – 40; м.февруари – 48; м.март – 72; м.април – 40; м.май – 40; м.юни - 72; м.юли – 56; м.август – 56; м.септември – 48; м.октомври - 56; м.ноември – 48; м.декември – 144; за 2018 г:. м.януари – 56; м.февруари – 24; м.март – 40; м.април – 48; м.май – 32; м.юни - 56; м.юли – 56; м.август – 128; м.септември – 32; м.октомври - 56; м.ноември – 32; м.декември – 40 и за 2019 г.: м.януари – 40; м.февруари – 40; м.март – 48; м.април – 48. Сочи, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Излага, че нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Твърди, че по силата на чл.178 ал.1 т.3 към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, като според нормата на чл.179 ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд на официални празници, които се изчисляват съгласно заповед на министъра на вътрешните работи. Излага, че в Закона за държавния служител в чл.67 ал.1 от същия брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, като ал.7 определя и кои са допълнителните възнаграждения, както следва: По т.2 - допълнително възнаграждение за извънреден труд; По т.3 - допълнително възнаграждение за работа през официалните празници и други, като при липса на специални норми се прилагат общите такива. Сочи, че чл.9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата регламентира, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7 = 1.143, като ЗМВР изрично е разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179. Излага, че, според чл. 179 ал.1 от ЗМВР за държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, а съгласно чл. 187, ал. 5, т.1 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, като според ал. 6 извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Сочи, че съгласно ал. 7, извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Излага, че ЗМВР е специален закон по отношение КТ относно уредбата на извънредния труд, предвиждайки компенсирането му с допълнително възнаграждение и допълнителен платен годишен отпуск до допустимите според закона 280 часа годишно. Твърди, че установената от закона забрана за полагане на извънреден труд над този размер е в интерес на служителя с цел да не се злоупотребява с неправомерно използване на труд над установеното работно време.Твърди, че обстоятелството, че за компенсирането на положен извънреден труд над горепосочените размери няма уредба в закона, не означава, че той не подлежи на заплащане. Сочи, че е безспорно установено, че ищецът е положил извънреден труд в повече от нормативно установеното, като за тази разлика следва да бъде компенсиран и при липса на уредба в ЗМВР, следва да намери приложение КТ, който е общ закон за всички случаи на предоставяне на работна сила. Твърди, че в процесния случай, за периода от 01.04.2016 г. до 30.04.2019 г. положения от ищеца нощен труд общо в размер на 2 104 часа следва да се преизчисли с коефициент 1.143, който възлиза на 2 405 часа или извънредния труд е в размер на 301 часа, който следва да бъде заплатен допълнително, като съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 6.00 лева, което означавало, че за 301 часа ми се дължи сумата в размер на 1 806 лева. Претендира присъждането на мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд за периода от 01.04.2016 г. до 30.04.2019 г. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Твърди, че исковата молба е неоснователна. Оспорва предявения иск, както по основание, така и по размер. Излага, че през процесния период ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, а съгласно чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което счита, че ЗДС и наредбата за структурата и организацията на работната заплата е неприложим в настоящия случай. Сочи, че разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно, като в ал. 5 е регламентирано, че работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди, че в настоящия случай ищецът не е работил извън установеното за него работно време. Не оспорва факта, че през процесния период ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР и е заемал длъжността „младши автоконтрольор“ в СПП. Не оспорва факта, че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187. ал.З от ЗМВР. Твърди, че в процесния период по отношение на регламентацията на редът за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са действали следните наредби:1. Наредба №8121з-592/25.05.2015г./ влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г.. отменена с решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по АД №5450/2016г, влязло в сила от датата на постановяването му, в която наредба липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г. на министъра на вътрешните работи и 2.Наредба №8121з-776/29.07.2016г обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в сила от деня на обнародването й, в която липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от наредба №81213-407/11.08.2014г. Счита, че неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ, в която съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, тъй като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен.
Излага, че ограничението в наредба №8121з-592/2015г. и наредба №8121з—776/2016г. е служителите работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което било равно на коефициент 1. а не на посочения коефициент 1.143. Счита, че е напълно необосновано препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, което от своя страна да обоснове препращане по аналогия, поради факта, че в процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв. Излага, че следва да се има предвид и писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време. Сочи, че съгласно същото получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд, като съгласно МТСП извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят по установеното за тях работно време, което не е налице в конкретния случай. Твърди, че според тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд / в конкретния случай с 0,25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не за генерирането и заплащането на извънреден труд. Навежда доводи, че О.н.М.– П. е заплащала ежемесечно на ищцата допълнително възнаграждение за положен нощен труд, което се доказва по безспорен начин от представените платежни бележки за процесния период. Сочи, че не е ясно откъде ищецът е стигнал до извода, че часовата му ставка е 6.00 лв. за целия процесен период. Твърди, че от исковата молба не става ясно дали се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не е бил отчетен и не е бил заплащан. Сочи, че на ищеца редовно е плащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд.
Излага, че за положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, поради което не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, поради факта, че ще се получи дублиране на заплащането. Счита, че труда положен между 22.00-6.00ч. следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Сочи, че ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителни часове поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен. Оспорва претендираната мораторна лихва.Поради изложеното счита, че искът в тази си част е неоснователен и недоказан. Моли съда да отхвърли предявения иск и да им присъди разноски.
Разпечатката съдържа 13 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cc50c1c7-8a7e-4b74-98a1-8386f7013193