Решение № 57 от 02.04.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Бяла, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ъшъл Лютф. Ириева при участието на секретаря Д. Т. Т. като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно наказателно дело № 20264510200062 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Б.“ ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Б.“ ...., представлявано от Д. П. Д., чрез адв.В. П.-АК-П., против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.

1 от Закона за пътищата № 8506880317, издаден от А. „П. и.“ към М. на р. р. и б., с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 2500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва фактическите констатации в ЕФ, счита, че е издаден при допуснати нарушения на материално-правни разпоредби, процесуални правила, както и на норми на ЕС. На посочените основания се прави искане обжалваният електронен фиш да бъде отменен. Претендират се направените разноски.

Наказващият орган – А. „П. и.“, МРРБ, чрез процесуалния си представител, в депозирана молба и становище моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение, като неоснователна, а ЕФ да бъде потвърден. Претендират се направените разноски.

Районна прокуратура-Р., ТО-Б., редовно призовани не са изпратили представител и не са взели становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.12.2023 г., в 16,12часа, посредством електронна система за събиране 1 на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата , било установено, че ППС СПЕЦИАЛЕН АВТОМОБИЛ М. А., рег.№ ..........., с технически допустима максимална маса 13 500, брой оси 2, екологична категория Евро 2, в състав с ремарке с общ брой оси 4, с обща техническа допустима максимална маса на състава 0, се е движило в община Б., по път І-5, км.

34+704, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е помалка от измерената. Нарушението е установено с устройство №20752, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път І-5, км. 34+704. Във връзка с така установеното е бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506880317, с който на „Б.“ ООД, в качеството му на собственик, на основание чл. 187а, ал.

2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производството писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН.

Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок, от легитимирано лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

Налице са самостоятелни основания за отмяна на ЕФ.

На първо място е допуснато нарушение на материалния закон и на норми на ЕС.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО: "Доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство". Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г., в частност с чл.

2, § 7 от същия и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува административно-наказателно производство. Видно от мотивите към 2 законопроекта, измененията имат за цел транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на тол таксите и по-конкретно въвеждането на национална уредба, която да кореспондира на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.

Макар към датата на нарушението по обжалвания ЕФ разпоредбите на чл.

10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., да не са били част от действащата правна уредба, то разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. са имали пряко действие, но те не са били спазени, с оглед на което обжалваният ЕФ следва да се отмени поради противоречие с посочените в регламента процедура по реализиране административно-наказателната отговорност. На собственика на пътното превозно средство е следвало да се предостави възможност да заплати цялата такса за преминаване през съответния участък, след своевременно уведомяване за това, че за ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Едва след уведомяване и бездействие на собственика да заплати дължимата такса доброволно, е следвало да се пристъпи към образуване на административно-наказателно производство. Доказателства за спазване на горепосочените процедури не са ангажирани от АНО, нито такива обстоятелства са твърдяни в хода на производството, което обуславя незаконосъобразност на обжалвания ЕФ на това основание.

В горния смисъл е практиката на АС-Р., намерила израз в Решение № 888 от 14.03.2024г. по к.а.н.д №17/2024г., Решение № 1112 от 01.04.2024г. по к.а.н.д №395/2023г., Решение №1269 от 16.04.2024г. по к.а.н.д. №68/2024г., Решение № 1272 от 16.04.2024г. по к.а.н.д №178/2024г., издадени във връзка с обжалвани ЕФ за санкции по реда на чл.179, ал.3б от ЗДвП.

На второ място е налице нарушение на правото на ЕС.

Съдържащото се в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., изискване за съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

СЕС е приел и че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата. Разпоредбите на чл. 179, ал. 3б ЗДвП и 187а, ал. 2, т.

1, 2 и 3 ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер. Доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на Директивата. Поради това, единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава 3 предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вр. чл. 187а, ал. 2, т.

1, т. 2 и т. 3 ЗДвП, да бъде оставена без приложение.

Горепосочените нарушения са достатъчни да обусловят отмяната на процесният ЕФ, поради което съдът намира, че не следва да се произнася по останалите възражения в жалбата, както и по въпроса налице ли е нарушение по същество, извършено от жалбоподателя.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, каквото искане е направено с жалбата. Ответната страна релевира възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно.

Претенцията за адвокатско възнаграждение е в размер на 281,21 евро. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като производството е протекло без участието на адв. П.. Съгласно разпоредбите на чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, минималното възнаграждение е в размер на 480лв. /245,42 евро/ От друга страна, нормата на чл.15 от Наредбата гласи "За изготвяне на въззивна или касационна жалба без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл.13". Тази разпоредба намира приложение предвид § 1 от ДР на Наредбата, според която "За непредвидените в тази Наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия". В случая липсва процесуално представителство и съдът коригира минималният размер от 480лв. на 360лв., или 184,07 евро.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 ЗП № 8506880317, издаден от А. „П.и.“, МРРБ, с който на „Б.“ ООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Б.“ .........., представлявано от Д.П.в Д., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. /равностойността на 1278,23 евро/ на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл. 179, ал.3б от ЗДвП, за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА А. „П. и.“, МРРБ, със седалище и адрес на управление гр.С., бул."М." № ..., да заплати на „Б.“ ООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр.П., обл.Г., ул.“Б.“ № ....., сумата от 184,07 EUR, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-Р..

Съдия при Районен съд – Бяла: /п/_______________________ 4