Решение № 1128 от 07.07.2026, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 1128

Смолян, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - III състав, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА

При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА административно дело № 20257230700443 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "б" от КСО вр. чл. 146 и сл. от АПК и е образувано по жалба на А. Р. Б., [населено място], [улица], чрез адв. Н. Т. срещу Решение №1040-20-228/10.12.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - [област], с което е оставено в сила разпореждане [номер]-02-125-3/20.10.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област].

С жалбата се сочи, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО е приложена неправилно в конкретния случай, тъй като жалбоподателката е придобила право на ПОБ на 15.05.2023 г., т.е. преди влизането па разпоредбата в сила с държавен вестник бр. 67 от 2024 г., т.е. от 13.08.2024 г. В тази връзка счита, че неправилно е изчислен и размера на отпуснатото й ПОБ. В случая с следвало административния орган да определи размер на ПОБ съгласно правилата действащи преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО.

При тези доводи счита, че следва размера на ПОБ да бъде съобразен с нормите на чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (Е0)№883/2004 т.е. изчисляването на ПОБ да бъде изключително от трудовото възнаграждение получавани от последния й трудов договор. Сочи и че административният орган е спрял производството за необосновано дълъг период от време, което е в противоречие с европейските правила за координация на системите за социална сигурност, които не предвижда възможност за спиране на производства по отпускане на парично обезщетение за безработица. Твърди, че административният орган е нарушил Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица, приета с ПМС № 32/11.02.2022 г., изменена 2024 г., според която до постъпване на отговора от другата държава, органът следва да се произнесе на база налични редовни документи и на база данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. В жалбата се сочи за нарушени основните принципи, свързани с приложението на материалноправната норма на чл. 54б, ал. 8 от КСО, като незаконосъобразно административният орган се е позовал на незабавно действие на новата редакция на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Правопораждащите факти за жалбоподателката са се осъществили при действието на старата редакция на чл. 54в от КСО, преди влизането в сила на новата ал. 8 и правото е упражнено чрез подаване на заявление преди изменението на разпоредбата.

Сочи се, че за разлика от националното ни законодателство, европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза не предвиждат възможност дори за спиране производствата по отпускане на обезщетение, като правото на ЕС предвижда дори предварително получаване на обезщетение от трета страна.

Моли, Решението на Директора на ТП на НОИ – [област] да се отмени като незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание, жалбоподателката не се явява.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – [област], с писмено становище, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

Със заявление вх. № 202-02-125/23.05.2023 г. подадено в дирекция „Бюро по труда“ - [община], жалбоподателката е поискала отпускане на ПОБ.

Тъй като в заявлението лицето е декларирало упражняване на трудова дейност и осигурителни периоди, придобити по законодателството на [държава] в 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, е издадено разпореждане [номер]-02-125-1/02.06.2023 г. образуваното производство по отпускане на ПОБ е спряно, до събиране на доказателства от компетентната институция (КИ) на [държава] за осигурителния стаж и осигурителния доход придобити в тази държава. Със справка вх. № 202-02-125-5 е приет постъпилия от КИ на [държава] СЕД [Наименование]Със СЕД [Наименование]е удостоверен осигурителен период за времето от 03.05.2023 г. до 15.05.2023 г. вкл. и е удостоверено основание за прекратяване на заетостта - Дата на изтичане на договора. Със СЕД [Наименование]е удостоверен период на доход от заетост за времето от 03.05.2023 г. до 15.05.2023 г. вкл. в размер на 728,91 евро.

На 07.10.2025 г. е издадено разпореждане [номер]-02-125-2, с което е възобновено производството по заявление за отпускане на ПОБ.

На 20.10.2025 г. е издадено разпореждане [номер]-02-125-3, е което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка е чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на Б. е отпуснато ПОБ за периода от 16.05.2023 г. до 15.05.2024 г. вкл. в размер на 21,64 лева дневно.

В съответствие с чл. 54б, ал. 8 от КСО при издаването на обжалваното разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица, длъжностното лице в ТП на НОИ - [област] е взело предвид: доходите, получавани от Б. по време на последната работа във [държава] за периода от 03.05.2023 г. до 15.05.2023 г. вкл.; всички доходи на лицето в [държава], включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите във [държава] за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. вкл.

Съгласно чл. 54б, ал. 8 от КСО, размерът е изчислен като е взето предвид и среднодневното възнаграждение или от среднодневния осигурителен доход във [държава] за периода от 03.05.2023 г. до 15.05.2023 г. вкл. - в размер на 1425,62 евро за 8 дни.

Осигурителните доходи в 24 - месечния период, предхождащ месеца на прекратяване на осигуряването, получавани от Б. в [държава] и в други държави е изчислен на 18 144,75 лв. и същия е разделен на 503 работни дни, при което е получена сумата от 36,07 лв. /среднодневен осигурителния доход/, която се умножава по 60%, което е 21,64 лв. дневен размер на ПОБ.

За да потвърди оспорения акт, Директора на ТП на НОИ –[област] е приел, че размерът на ПОБ на А. Б. е правилно определен, като е приел, че ръководителя на осигуряването за безработица правилно е приложил относимите правни норми и е издал законосъобразен акт, при спазване на материалния закон и на база наличните писмени доказателства.

Директорът на ТП на НОИ - [област] е констатирал, че Разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО се прилага от датата на влизането й в сила, вкл. и за заварените правоотношения, при които ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на ПОБ, тъй като в случая не става въпрос за обратно действие на закона, при което се касае за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон, а за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на новата норма, но не са завършили действието си. Принципът е, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новият закон.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - [област] обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила.

Решението е правилно, като издадено в съответствие с материалноправните разпоредби.

Спорът е концентриран в приложението на параграф 3 на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 [община] 2009 г.

Съгласно чл. 54а КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в [държава] или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г. и приложима в процесния случай с оглед подаване на заявлението след влизане в сила на нормата), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в [държава], включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Установено е в случая, че заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено от жалбоподателката по надлежния ред на 23.05.2023 г., преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителя на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а КСО, са били реализирани към датата на подаване на заявлението, но правните последици са настъпили след влизане в сила на изменението на чл. 54б, ал. 8 от КСО, при което и съгласно чл. 142 от АПК съответствието с материалния закон от съда се преценя към датата на издаване на разпореждане [номер]-02-125-3 от 20.10.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област] за ПОБ, при което и доводите на жалбоподателката за незаконосъобразност на това основание са неоснователни.

Прилагането на действащата към датата на подаване на заявлението разпоредба в случая следва да бъде съобразено с всички факти и обстоятелства и съответно с целта на закона, но с оглед влизането в сила на новата разпоредба от 9.08.2024 г. тези факти следва да бъдат преценени съгласно действащата разпоредба от 13.09.2025 г.

Целта на новата разпоредба е да се гарантира принципа на справедливо и равнопоставено отношение към всички получаващи ПОБ, което да е съобразено не само с последната краткотрайна трудова заетост, а с един дълготраен период на заетост.

Неоснователни се явяват и доводите за противоречие с разпоредбите на ЕС, тъй като Съдът на Европейският съюз (СЕС) е имал повод да се произнесе по дело С-116/2025, че Член 62, параграф 3 във връзка с член 65, параграф 2, първо и второ изречение и параграф 5, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 [община] 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, явяваща се държава членка по пребиваване, по силата на която уредба размерът на обезщетенията за безработица, дължими на лице, което е завършило целия или част от предвидения в законодателството на тази държава членка специален изискуем осигурителен период, за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица, придобити съгласно законодателството на друга държава членка, а именно тази по последната заетост, не се определя, като се взема предвид "изключително" трудовото възнаграждение или професионалният доход, получавани от това лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице съгласно законодателството на тази друга държава членка.

Разпечатката съдържа 36 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cc50714a-d586-406b-bffb-95fae7005bc9