Решение № 209 от 04.03.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Кюстендил, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20251520101176 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск от „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.45 от ЗЗД срещу Община Кюстендил за заплащане на сумата от 628.53 лева, представляваща регресно вземане на ищеца, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение за претърпени вреди на лек автомобил „**********“, модел „*“, с рег. № *********, застрахован при ищеца по договор за застраховка „Каско Стандарт“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 12.05.2025г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 23.10.2024г. водачът на лек автомобил „**********“, модел „*“, с рег. № *********, движейки се по посока гр. Дупница, на изхода на гр.

Кюстендил /ул. „Дупнишко шосе“/, преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Заявява, че между ищеца и собственика на застрахованата вещ - „Автоджект“ ЕООД, е сключен договор за автомобилна застраховка „Каско Стандарт“, обективиран в застрахователна полица № ************ със срок на валидност 14.05.2024 г. до 13.06.2025 г. Твърди, че пропадането в дупка обуславя настъпването на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск по сключения между собственика на автомобила и ищеца застрахователен договор. Сочи се, че при ищеца е образувана преписка по щета № *************, по 1 която нанесените на застрахования автомобил вреди били определени на стойност 628.53 лева и същите били изплатени от ищеца в пълен размер на собственика на застрахования автомобил. Ищецът сочи, че отговорност за нанесените имуществени вреди носи Община Кюстендил като стопанин на общинската пътна мрежа, която не е изпълнила задължението си за нейното поддържане в изправност. Твърди, че с регресна покана с изх. № 2680/03.12.2024г. отправил искане до ответника за доброволно възстановяване на изплатеното обезщетение, като последният не извършил плащане. Поради тази причина претендира от ответника заплащане на сумата от 628.53 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания за назначаване на автотехническа експертиза и за допускане на Н. С. - водач на превозното средство, като свидетел в режим на призоваване. Претендира разноски.

Ответникът – Община Кюстендил, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска. Оспорва претендираните материални щети, техния размер, механизма на ПТП и причините за неговото настъпване. Твърди, че в района, където е настъпило ПТП, към онзи момент не е имало необезопасени компрометирани участъци. Ответникът релевира искане за цялостно отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан, както и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Претендира разноски.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в срока на договора; вреди, както и конкретен размер; изпълнение на задълженията по договора за застраховка - плащане на застрахователното обезщетение; пряка и непосредствена причинна връзка между вредата и неизпълнение на задълженията на ответника за поддържане на пътната мрежа.

По делото е приета полица № ************ от 14.06.2024г., доказваща наличие на облигационно правоотношение по застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“ с покритие „Пълно каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС - лек автомобил „**********“, модел „*“, с рег. № *********, със срок на валидност 14.05.2024 г. - 13.06.2025 г. Съгласно представените ОУ вредите от ПТП представляват покрит застрахователен риск.

От представено заявление до ищеца за настъпване на застрахователно събитие се установява, че за застрахованото МПС са заявени за обезщетяване вреди от произшествие, за което се твърди, че е настъпило на 23.10.2024 г. по време на 2 движение поради преминаване през дупка, която уврежда предна дясна гума и джанта на автомобила.

Налична е декларация от водача на увредения лек автомобил, в която е посочил, че по време на движение (с около 25-30 км./ч.) е преминал през голяма и дълбока дупка, вследствие на което увредил предна дясна гума и джанта, както и десен праг.

Отразено е, че това се е случило на 23.10.2024г. в гр. Кюстендил, на изхода на града в посока гр. Дупница.

Видно от представената от ищеца преписка по щета

№

*************/24/24.10.2024г., увреденото превозно средство е било на оглед при застрахователя – ищец, при който са описани увреждания на гума - предна дясна, джанта – предна дясна и праг - десен. След оценка и калкулация стойността за отстраняване на вредите е била определена на стойност за възстановяване 628.53 лева.

Сумата е била изплатена от застрахователя – ищец на застраховащия на 28.10.2024г., видно от представеното по делото платежно нареждане.

Приложена е покана от ищеца до ответника за плащане на сумата по щетата, в размер на 628.53 лева, получена от ответника на 06.12.2024г., като доказателства за плащането не са налични.

Разпитан като свидетел е водачът на увредения автомобил - Н. К. С., от показанията на когото се установява, че е участвал в ПТП, управлявайки л.а.

„**********“, модел „*“, движейки се бавна скорост

/поради наличието на неравности по пътното платно/ в град Кюстендил /на изхода на града, непосредствено преди табелата/ в посока към гр. Дупница. Попаднал в дупка с диаметър около 1 м. и дълбочина от около 10 см. Видял, че предната дясна гума е срязана, закачена била и джантата. Заявява, че няма спомен да е имало сигнализация или обозначение, но доколкото срещу него имало автомобил и било тъмно, нямало видимост, съответно нямало как да бъде избегната дупката.

Изслушана е съдебна автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че описаните увреждания могат да бъдат получени от техническа гледна точка на реализирано ПТП на 23.10.2024г. по време на движението на л.а.

„**********“, модел „*“, с рег. № ********* и в резултат на преминаване през дупка на пътното платно. Стойността на щетите, съобразно средствата, необходими за възстановяване на увредения автомобил към датата на произшествието, възлиза на 656.97 лева, определени по пазарни цени към датата на ПТП, или на стойност – повисока от претендираната. Вещото лице поддържа заключението си в открито съдебно заседание след разпита на свидетеля и заявява, че няма какво да добави. Заключението се ползва като обективно и компетентно дадено от лице, притежаващо нужните познания и опит в областта, дало отговор в пълнота и обосновано на всички въпроси, и не е оспорено от страните.

3

Спорът между страните се свежда до основателността на исковата претенция, предвид възражението на ответника, че не е установен механизмът на ПТП, включително мястото на настъпването му и конкретно, че вредите са резултат от пропадане в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно в посочения участък от общинската пътна мрежа.

За изясняване на механизма на ПТП-то съдът ползва основното заключение на вещото лице, според което описаните увреждания могат да бъдат получени от техническа гледна точка по описания в уведомлението до застрахователя начин, т.е. по време на движение на л.а. „**********“, модел „*“ и при преминаване с дясна гума през дупка на пътното платно. Механизмът се установява още от показанията на свидетеля, който макар да не помни детайлите от произшествието, свидетелства за вредите от него и за начина, по който се е случило. Казаното от свидетеля не се опровергава от други доказателства, поради което няма причина показанията му да не бъдат кредитирани. Напротив, разказът на свидетеля е обективен и логичен, а обстоятелството, че не помни конкретни факти, е обяснимо с оглед датата на произшествието – през м.10.2024г.

Колкото до конкретното място на настъпване на ПТП и принадлежността на процесния пътен участък към общинската пътна мрежа, същото обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по чл. 146 ГПК, приет без възражения от страните.

Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът е провел пълно и главно доказване на обстоятелствата, обосноваващи основателност на исковата претенция и конкретно на спорното обстоятелство, че вредите са пряка последица от пропадане на автомобила в необозначена дупка на пътното платно, поради неизпълнение на задължението на ответника да поддържа пътя в изправност, съответно да сигнализира своевременно за препятствие на пътя, вкл. за нарушение на пътната настилка, каквото задължение има по Закона за пътищата /чл.29 вр. чл.19 ЗП/.

При изграждане на изводите си съдът кредитира и се позова на приетата като неоспорена от страните автотехническа експертиза и уведомление за щета. Като взе предвид, че претендираното обезщетение е в размер на действителната стойност за възстановяване на вредата по средни пазарни цени към датата на произшествието, определено от вещото лице, съдът счете, че искът се явява и доказан по размер.

Недоказано се явява непрецизно формулираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на застрахованото МПС.

Възражението за съпричиняване е обосновано с довод, че водачът на увреденото МПС е следвало да съобрази движението си с пътната обстановка и да се движи със съобразена скорост. За изясняване поведението на водача, освен свидетелските показания, дадени от него, други доказателства по делото няма. Свидетелските 4 показания на водача на увредения автомобил не дават основание за намаляване размера на обезщетението поради съпричиняване. Това е така, защото от показанията става ясно, че скоростта на движение не е била голяма, както и че организацията на движение по въпросната улица не е позволявала движение с по-голяма скорост или избягване на препятствието. Освен това, по делото остана неизяснено и дали установената скорост на движение е в причинна връзка с произшествието, ерго скорост с по-нисък размер би ли била предотвратима за инцидента.

С оглед изложеното, съдът уважи исковата претенция в цялост.

По разноските:

Разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК.

При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът. Сторените от него разходи възлизат на 605.55 евро, от които: 25.56 евро - държавна такса, 25.56 евро - депозит за призоваване на свидетел, 309.00 евро - депозит за вещо лице и 245.43 евро - адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства за реално плащане. Адвокатският хонорар е определен в съответствие с минималните размери по НМРАВ и с оглед цената на иска, поради което не се явява прекомерен и не подлежи на намаляване, въпреки че няма релевирано възражение за прекомерност.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл. 49, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.45 от ЗЗД, Община Кюстендил, БУЛСТАТ 000261517, с адрес: гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ № 1, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, сумата от 628.53 лева - суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение за вреди на лек автомобил „**********“, модел „*“, с рег. № *********, настъпили в резултат на ПТП на 23.10.2024г. в гр. Кюстендил, поради пропадането му в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 12.05.2025г., до окончателното плащане.