Решение № 13140 от 26.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13140 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А Гражданско дело № 20211110165349 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 29.12.2021 г., подадена от „Л. Т. С.“ ООД срещу К. К. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 92 ЗЗД, искове по чл. 86 ЗЗД и претенция с правно основание по чл. 220, ал. 1 КТ. В условията на евентуалност е заявено искане с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 229, ал. 4 КТ и иск по чл. 86 ЗЗД.

В хода на производството с протоколно определение от 13.11.2022 г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, е допуснатото изменение на размера на предявените главни искания. С протоколно определение от 28.04.2023 г. е допуснато изменение на размера на предявените в условията на евентуалност искове.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение относно наличието на облигационни правоотношения с ответника, възникнали по силата на сключен договор за квалификация на 07.02.2019 г., както и трудов договор № 1905/03.09.2019 г. Твърди, че въз основа на договорното правоотношение за придобиване на квалификация, ответникът е завършил обучение, организирано и заплатено от ищцовото дружество, представляващо курс по авионика – „Avionics A7” за придобиване на квалификация по специалност „авиотехника“, имащо за цел постъпването на работа на ответника в „Л. Т. С.“ ООД. Сочи, че продължителността на обучението е обхващала периода 11.02.2019 г. – 19.08.2019 г., като на 23.08.2019 г. на ответникът бил издаден сертификат удостоверяващ придобитата квалификация от обучението. В чл. 6.4. от договора било уговорено между страните, че същият запазва действието си за времето на предвидения срок, в който ответникът е следвало да престира труд по сключен с работодателя трудов договор, като след завършване на обучението ответникът е следвало да работи при ищеца за период от 3,5 години, считано от датата на възникване на трудовото правоотношение. Вредите от 1 неизпълнението на посоченото задължение в тежест на ответника били обезпечени с предвидената в чл. 5.3. от договора неустойка в размер на 20 000 лева. Трудовото правоотношение между страните възникнало по силата на сключен договор № 1905/03.09.2019 г., в сила от 09.09.2019 г. Ответникът прекратил трудовото правоотношение преди изтичане на предвидения срок, в който е следвало да полага труд при работодателя, въпреки разходваните средства за обучението му и подготовка за започване на работа при ищеца, като с нотариална покана, получена на 04.11.2019 г. прекратил предсрочно договора.

В тази връзка, на 05.11.2019 г. работодателят издал Заповед № 260, констатираща едностранното прекратяване на трудовия договор от страна на ответника. Твърди, че срокът на уговореното задължение за полагането на труд при работодателя за период от 3,5 години е следвало да изтече на 09.03.2023 г., като неоснователното прекратяване на трудовия договор е основание за претендиране на определената съгласно договора за квалификация неустойка. Претендира осъждането на ответника за сумата от 19 106,58 лева, като твърди че посоченият размер съответства на неспазената част от срока за оставане на работа при ищеца. Обективира искане за заплащане на мораторна лихва, изчислена върху стойността на посочената главница, в размер на 3938 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2021 г. до окончателното погасяване на вземането.

По отношение на претенцията с правно основание по чл. 220, ал. 1 КТ, сочи, че поради неспазване на предвиденото в чл. 3, ал. 2 от трудовия договор тримесечно предизвестие за прекратяване на правоотношението, ответникът, следва да му заплати обезщетение в размер на 3906,19 лева, ведно със законната лихва на стойност 789 лева, начислена за периода от подаване на исковата молба до погасяване на вземането, доколкото не били налице основанията за прекратяване на договора от работника без предизвестие. Поддържа, че надлежно е изпълнявал задълженията, произтичащи от трудовия договор, в качеството му на работодател, като посочените от ответника основания за прекратяване на правоотношението, по аргумент на чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, не съдържали конкретни проявления относно твърденията за неправомерно изпълнение на договорните задължения от страна на работодателя.

При условията на евентуалност, ищецът претендира обезщетение за стойността на разходваните средства за обучение на ответника по договора за квалификация. Твърди, че е заплатил цената на курса „Аvionics A7” в размер на 11 734,98 лева, като в полза на ответника била изплащана ежемесечно и стипендия на обща стойност 5568, 42 лева.

Поддържа, че посочените разходи са извършени от дружеството с цел подготовка на ответника за започване на работа в дружеството и престирането на труд в рамките на уговорения между страните срок. Поради едностранното прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ответника, счита че е налице неизпълнение и на договорните задължения уговорени между страните по договора за квалификация, поради което претендира осъждането на ответника относно заплащането на извършените разходи за обучение, на обща стойност 15 346,42 лева, ведно със законната лихва за забава в размер на 3167,32 лева, дължима от датата на завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на дълга. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Потвърждава наличието на облигационна връзка с ищцовото дружество, възникнала по силата на сключени договор за придобиване на професионална квалификация и трудов договор, както и обстоятелството относно провеждането на обучение и придобиване на сертификат. Не оспорва и предприетите от негова страна действия с цел едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.1, т. 3 КТ. Оспорва изцяло по основание и размер предявените претенции при твърдение, че е прекратил правомерно трудовото правоотношение поради нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателя – ищец. Посочва, че съгласно чл. 5.3 от договора за квалификация уговорената неустойка е дължима във всички случаи на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на служителя освен когато е налице съществено неизпълнение от страна на работодателя. Счита, че потестативното му право по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ не е обусловено от преценката относно съществени или несъществени са допуснатите от работодателя нарушения, като доколкото законът не е поставил такова изискване, то предвиденото в договора не му е противопоставимо. Оспорва предвидената в договора клауза в частта относно изискването за същественост на нарушението като нищожна.

Твърди, че работодателят неправомерно му е възлагал различни от договорените трудови функции, несъответстващи на длъжността и компетенциите му. Поддържа, че е бил подложен на целенасочено унизително и уронващо достойнството му отношение от страна на прекия му ръководител. Посочва, че е бил задължаван да изпълнява нискоквалифицирани и неспециализирани задачи, които не били част от длъжността му характеристика, което препятствало възможността му да премине на по – висока позиция в компанията. Излага аргументи в подкрепа на извършени нарушения на разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 118, ал. 1 КТ и прочее. Твърди, че проведения от работодателя курс имал характера на вътрешнофирмено обучение, което било негодно да доведе до придобиване на договорената между страните професионална квалификация. Поддържа, че е прекратил правомерно трудовото правоотношение, поради което не е налице виновно неизпълнение на договора за квалификация от 07.02.2019 г. Счита, че е налице пълно неизпълнение на договорното задължение на работодателя да организира и обезпечи провеждането на курс за придобиване на професионална квалификация по конкретна специалност. Отбелязва, че съгласно чл. 5.2. от договора за квалификация разходваните от ищеца средства възлизат на стойност 7000 лева. Във връзка с предявения евентуален иск, твърди че в случай че същият бъде уважен като основателен, то следва да бъде преценявано наличието на частично неизпълнение на договорните му задължения, поради което претендираното обезщетение следва да бъде намалено. Оспорва по основание и размер претендираното обезщетение за неспазено предизвестие. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

I. По отношение на искa с правно основание по чл. 92 ЗЗД:

3

Безспорно между страните е обстоятелството относно сключен помежду им договор за квалификация на 07.02.2019 г., по силата на който със средства на ищцовото дружество е било осигурено обучение на ответника за придобиване на професионална квалификация и започване на работа в дружеството, както и сключването на трудов договор № 1905/03.09.2019 г. При така изложената фактическа обстановка, следва че в тежест на ищеца е да докаже наличието на виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, основание за претендиране на уговорената между страните неустойка, както и размера на дължимото акцесорно вземане. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите отговорността му факти.

В чл. 1.3. от представения по делото договор за квалификация, сключен между страните на 07.02.2019 г. е предвидено, че ответникът се е задължил след успешно приключване на обучението да постъпи на работа при ищеца на длъжност „авиомеханик“ за срок не по – малък от 3,5 години (три години и шест месеца), считано от подписването на трудовия договор. Съгласно чл. 5.3. от договора, в случай че обучаваният сключи трудовия договор и едностранно прекрати същия, без да е налице съществено неизпълнение от страна на работодателя, или ако трудовият договор бъде прекратен преди изтичането на 3,5 (три години и шест месеца) от датата на подписването му поради причина, за която пряко или косвено обучавания отговаря, той дължи на работодателя неустойка в размер на 20 000 лева, която да компенсира работодателя за вредите от неизпълнението му, включително и за разноските, които работодателят е направил за обучението, като е посочено че служителят дължи неустойката пропорционално на неспазения срок. Според условията на сключения договор за квалификация ответникът е следвало да престира труд като служител при ищеца за периода 09.09.2019 г. – 09.03.2023 г. С нотариална покана, получена от ищеца на 05.11.2019 г., ответникът е упражнил потестативното си право на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя на основание чл. 327, ал. 1, т. 3, предл. последно КТ, поради нарушения на задълженията, произтичащи от трудовия договор от страна на работодателя. Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ при прекратяване без предизвестие трудовият договор се прекратява от момента на получаване на писменото изявление за прекратяването му. Предвид клаузите и уговорките в представения по делото договор за квалификация, същият представлява договор за придобиване на квалификация по смисъла на чл. 229, ал.1 от КТ. Този договор няма характеристиките на трудов, доколкото с него няма уговаряне за престиране на конкретен наемен труд, същият предхожда и обуславя сключването на трудовия договор. За виновно неизпълнение на задълженията по него, свързани с неизпълнение на задължението от страна на обучаващия се да работи при работодателя в уговорения срок, в случая за срок от 3,5 години, неизправната страна отговаря по реда на ЗЗД, по аргумент на чл. 229, ал. 3, т.2 във връзка с ал. 4 от КТ. В тази връзка, релевантен за спора е въпросът дали е налице виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника. Съгласно чл. 229, ал. 3 КТ, с договора за придобиване на квалификация обучаващият се задължава да завърши в срок обучението си и да работи при работодателя в уговорения срок, като в ал. 4 е предвидено, че при виновно неизпълнение на задълженията по ал. 2 и 3, доколкото не е уговорено друго, неизправната страна отговаря 4 съгласно гражданския закон. В конкретния случай разпоредбата на чл. 5.3. от договора за квалификация следва да се тълкува по правилото на чл. 20 ЗЗД като се търси действителната воля на страните и клаузите се схващат в смисъла, който най-пълно съответства на целта на договора. Според посочената разпоредба неустойка се дължи, в случай че трудовият договор бъде прекратен преди изтичането на три години и шест месеца от датата на подписването му поради причина, за която пряко или косвено обучавания отговаря. Съгласно чл. 327, ал. 1, т.