Определение № 2343 от 28.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2343 гр. София, 28.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско дело № 20248002900331 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на община Монтана срещу въззивно решение № 737/30.11.2023 г. по в. т. д. № 786/2023 г. на Апелативен съд София, с което e потвърдено решение № 19/28.06.2023 г. по т. д. № 68/2022 г. на Окръжен съд Монтана за отхвърляне на предявените от община Монтана срещу „Мир 8“ АД /н./, „Мир БГ“ АД, „Мир П“ ЕООД, „Мир Ж“ ЕООД, „Фургони“ ЕООД и „Мир БРВ“ ЕООД искове с правно основание чл. 216, ал.

1, т. 4 ДОПК за обявяване недействителността на спогодба, сключена между ответниците и обективирана в протокол от 13.01.2022 г. по т. д. № 243/2020 г. на Окръжен съд Монтана, за признаване право на собственост на „Мир 8“ АД /н./ на недвижими имоти, част от капитала на „Мир П“ ЕООД, „Мир Ж“ ЕООД, „Фургони“ ЕООД, и евентуално съединени с него искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 1 ДОПК.

В жалбата се сочат касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че с обжалваното решение съдът неправилно е приложил материалния закон, приемайки, че по делото липсват доказателства синдикът на „Мир 8“ АД /н./ да е знаел за данъчните задължения на „Мир П“ ЕООД, „Мир Ж“ ЕООД, „Фургони“ ЕООД. Според касатора намерението за увреждане у лицето, с което длъжникът договоря, не е елемент на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и не води до неговата неоснователност. Съдът не е отчел, че разпоредбата на чл. 216, ал. 1 ДОПК е специална по отношение на чл. 135, ал.

1 ЗЗД. Неправилен е и изводът на съда, че аргументите за изтекла погасителна давност в полза на длъжниците са относими към валидността на процесната спогодба, т. е. априори изключват обявяване на относителна недействителност, доколкото тя изисква валиден акт. Съдът се е произнесъл и 1 в противоречие с разпоредбите на материалния закон и в частност – чл. 26 ЗЗД, чл. 120 ЗЗД и чл. 84 ЗС. Според касатора безспорно установеното в производството доказва категорично, че при сключване на спогодбата дружествата са знаели, че действията /бездействията/ им са от естество да увредят публичния взискател. Анализът на хронологията на събитията установява, че към датата на предявяване на иска по т. д. № 243/2020 г. на Окръжен съд Монтана в полза на „Мир Експорт“ ЕООД, „Мир П“ ЕООД, „Мир Ж“ ЕООД, „Фургони“ ЕООД и „Мир БРВ“ ЕООД е изтекла придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС. Липсата на възражение в тази насока в хода на производството, в което е сключена процесната спогодба, е съществена индиция за намерението на „Мир П“ ЕООД, „Мир Ж“ ЕООД и „Фургони“ ЕООД да избегнат плащане на установени публични задължения, с което да увредят публичния взискател. Отделно от това, от касатора се релевират нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд не е информирал страните, че ще разгледа нищожността на спогодбата като по този начин се е отклонил от принципа на състезателното начало, закрепен с чл.

8 ГПК, и е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което води до неправилност на въззивното решение. Заявяват се и оплаквания за липса на мотиви относно предявените в условията на евентуалност искове по чл. 216, ал. 1, т. 1 ДОПК, както и за необоснованост на въззивното решение в тази част, тъй като по тези претенции съдът е излязъл извън рамките на формалната логика като е приел, че спогодбата има възмезден характер.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси, които според касатора са обусловили правните изводи на въззивния съд и са включени в предмета на спора, а именно:

1.„Включва ли фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК намерение за увреждане у лицето, с което публичният длъжник е договарял и подлежи ли същото на доказване?“

2. „Необходимо ли е намерението за увреждане у лицето, с което публичният длъжник е договарял, да се установи по делото, за да се приеме искът по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за основателен, или е достатъчно да бъде доказано намерението за увреждане на длъжника?“

3. „Елемент ли е от фактическия състав на иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК намерението за увреждане на лицето, с което длъжникът е договарял?“ 4.„Какво е съдържанието на „намерението за увреждане“ по чл. 216, ал.

1, т. 4 ДОПК и равнозначно ли е същото на специалната цел за увреждане по чл. 135, ал. 3 ЗЗД?“

5.„Прилагат ли се субсидиарно разпоредбите на чл. 135 ЗЗД в хипотезите на чл. 216, ал. 1 ДОПК?“

6.„Какъв е порокът на съдебна спогодба с предмет разпореждане с вещни права върху недвижими имоти, при която страната отчуждител е разполагала с правопогасяващо възражение, но не е релевирала същото в хода 2 на производството, в което спогодбата е одобрена от съда?“ 7.„Възмездна ли е съдебна спогодба, сключена от повече от един ответник в производството, при която една част от ответниците престират без да получат насрещна престация, а друга част от ответиците запазват притежавани от тях права без да престрират? Ако, да - в какво се изразява престацията, която ответници получават, съответно - какво престира ищецът?“

8.„Длъжен ли е въззивният съд да информира страните преди устните състезания във въззивната инстанция, че ще разгледа служебно въпроса за нищожността на правен акт, който има пряко отношение за изхода на спора?“ 9.„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на съдебното решение всички доводи и оплаквания, направени във въззивната жалба?“ Относно първите пет въпроса се твърди отклонение от практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК – решение № 69/2012 г. по т. д .№ 534/2011 г. на I т.о., решение № 84/2020 г. по т. д. № 601/2019 г. на II т.о., решение № 27/2013 г. по т. д. № 410/2012 г. на II т.о. Относно шести и седми въпрос се заявява, че са от значение за развитие на правото, а последните два въпроса са разрешени в отклонение от практика на касационната инстанция.

От ответниците „Мир БГ“ АД, „Мир Ж“ ЕООД, „Мир П“ ЕООД, „Мир БРВ“ ЕООД и „Фургони“ ЕООД е подаден общ отговор на касационната жалба, с който се оспорва нейната основателност. Прави се позоваване на приетото в решение № 436/2011 г. по гр. д. № 308/2011 г. на III г.о., ВКС.

Заявява се становище за липса на предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до контрол по същество от касационната инстанция. Претендира се присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Производството е образувано по претенции с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и при евентуалност съединени с тях претенции с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 1 ДОПК. За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, съставът на Апелативен съд София е приел за безспорно установени между страните следните обстоятелства: с решение от 7.01.2009 г. по т.д. № 158/2008 г. на Окръжен съд – Монтана, обявено в ТР на 13.01.2009 г., на основание чл. 632 ТЗ по искане на длъжника „Мир 8“ АД е открито производство по несъстоятелност и дружеството е обявено в несъстоятелност, а производството е спряно; с решението е допуснато налагане на възбрана и запор върху имуществото на дружеството, което е отразено в ТР; при осъществен инстанционен контрол съдебното решение е 3 обезсилено и делото върнато за ново разглеждане на друг състав на съда; при новото разглеждане с решение от 19.10.2009 г. по т.д. № 148/2009 г. на Окръжен съд – Монтана, обявено в ТР на 28.10.2009 г., на основание чл. 632 ТЗ е открито производство по несъстоятелност и дружеството е обявено в несъстоятелност, а производството е спряно; с решение от 4.01.2011 г. производството е възобновено; с обявяване на решението от 19.10.2009 г. в ТР на 28.10.2009 г. са заличени вписаните въз основа на предходното решение по чл. 632 ТЗ обща възбрана и запор, а нови обезпечителни мерки не са вписани; на 19.10.2010 г. по пощата е подадена искова молба и образувано т.д. № 33/2011 г. на ОС Монтана с предмет искове по чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД, заявени от кредитора „Майнинг“ ООД срещу „Мир 8“ АД, „Мир БГ“ АД и Сашо Цветанов Цветков, насочени срещу извършена от „Мир 8“ АД непарична вноска /учредителен апорт/ в капитала на „Мир БГ“ АД, вписана в ТР на 21.03.2007 г., с предмет недвижими имоти в гр. Монтана и движими вещи на обща стойност 16 391 602 лв., срещу която са записани 495 бр. акции на приносител с номинална стойност 100 лв. за акция; липса на вписване в имотния регистър на исковата молба по конститутивните искове; с решение от 10.02.2012 г. по т.д. № 33/2011 г. на ОС Монтана исковете по чл. 647 ТЗ са отхвърлени; с решение от 19.02.2015 г. на САС е обезсилено решението от 10.02.2012 г. на окръжния съд и делото е върнато за ново разглеждане с указания за конституиране като съищец на синдика на „Мир 8“ АД; при новото разглеждане е образувано т.д. № 67/2015 г. на ОС Монтана, в хода на което е конституиран като съищец синдикът на „Мир 8“ АД, а с определение от 28.09.2016 г. е допуснато заместване на първоначалния ищец „Майнинг“ ООД с цесионера „Мир Монтана“ ЕООД; с решение от 7.12.2017 г. по т.д. № 67/2015 г. на ОС Монтана са отхвърлени предявените искове по чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД и това решение е отменено с влязло в сила решение от 16.04.2020 г. по т.д. № 3891/2018 г. на САС в частта относно иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, който е уважен и апортната вноска е обявена за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Мир 8“ АД, а в частта относно евентуалния иск по чл. 135 ЗЗД решението е обезсилено; междувременно дружеството „Мир БГ“ АД е апортирало част от имотите, предмет на предявените искове, в капитала на новоучредени дъщерни дружества - „Мир Експорт“ ЕООД, „Мир – Ж“ ЕООД, „Мир – П“ ЕООД, „Мир – БРВ“ ЕООД, „Фургони“ ЕООД; с искова молба от 12.11.2020 г., вписана на 1.02.2022 г., по която е образувано т.д. № 243/2020 г. на ОС Монтана, синдикът на „Мир 8“ АД /в несъстоятелност/ е предявил срещу „Мир БГ“ АД, „Мир Експорт“ ЕООД, „Мир – Ж“ ЕООД, „Мир – П“ ЕООД, „Мир – БРВ“ ЕООД и „Фургони“ ЕООД иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ /с посочена правна квалификация – по чл. 108 ЗС/ за предаване в масата на несъстоятелността на описаните имоти; с нотариален акт № 124/8.06.2022 г., том ІV, рег. № 5131, нот. д. № 360/2022 г. „Мир – БРВ“ ЕООД е продал на „Танкови М“ ООД апортирания в капитала му поземлен имот и построените в него сгради; с протокол от 13.01.2022 г. по т.д. № 243/2020 г. на ОС Монтана е одобрена съдебна спогодба, сключена между 4 ищеца „Мир 8“ АД /в несъстоятелност/ и ответниците „Мир БГ“ АД, „Мир – Ж“ ЕООД, „Мир – П“ ЕООД, „Мир – БРВ“ ЕООД и „Фургони“ ЕООД, с която е прието за установено, че „Мир 8“ АД е собственик апортираните в „Мир – Ж“ ЕООД, „Мир – П“ ЕООД и „Фургони“ ЕООД имоти, като дружествата се задължават да предадат владението им на „Мир 8“ АД в 1-седмичен срок от одобряване на спогодбата; със същата спогодба е постигнато съгласие ответникът „Мир – БРВ“ ЕООД да запази собствеността на апортирания в негова полза поземлен имот и построените в него сгради; след одобряване на спогодбата съдебното производство е прекратено спрямо участващите в нея ответници, като е продължило само спрямо неучастващия ответник „Мир Експорт“ ЕООД, спрямо когото искът /квалифициран по чл. 108 ЗС/ е бил уважен с влязло в сила решение; с акт за установяване на задължение по декларация № 1850/9.07.2021 г. са установени спрямо „Мир – П“ ЕООД публични задължения към община Монтана за данък недвижими имоти и ТБО за периода 2016 – 2020 г. в общ размер на 8 742,02 лв. и лихви за забава в размер на 2 147,69 лв. към 9.07.2021 г.; с акт за установяване на задължение по декларация № 1795/23.06.2021 г. са установени спрямо „Мир – Ж“ ЕООД публични задължения към община Монтана за данък недвижими имоти и ТБО за периода 2016 – 2020 г. в общ размер на 79 447,67 лв. и лихви за забава в размер на 21 486,84 лв. към 23.06.2021 г.; с акт за установяване на задължение по декларация № 1852/9.07.2021 г. са установени спрямо „Фургони“ ЕООД публични задължения към община Монтана за данък недвижими имоти и ТБО за 2020 г. в общ размер на 2 489,35 лв. и лихви за забава в размер на 223,51 лв. към 9.07.2021 г.; с акт за установяване на задължение по декларация № 1849/9.07.2021 г. са установени спрямо „Мир – БРВ“ ЕООД публични задължения към община Монтана за данък недвижими имоти и ТБО за периода 2016 – 2020 г. в общ размер на 9 205,78 лв. и лихви за забава в размер на 4 2 521,62 лв. към 9.07.2021 г., като видно от поставения щемпел върху този акт образуваното изп. производство по него е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК на 23.11.2021 г., т.е. по искане на взискателя. При горните факти въззивният съд е счел за спорен между страните правният въпрос дали са налице предпоставките за обявяване спрямо ищеца на недействителността на съдебната спогодба от 13.01.2022 г., сключена по т.д.