Решение № 1229 от 17.03.2026, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1229 гр. Пловдив, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка Н. Вълчева при участието на секретаря Иванка Анг. Боева като разгледа докладваното от Недялка Н. Вълчева Гражданско дело № 20255330114671 по описа за 2025 година

Предявен иск с правно основание чл. 150 СК.

Ищецът И. И. Х. ЕГН ********** –непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка Д. А. А. ЕГН **********, е предявил иск за увеличаване размера на определената месечна издръжка, която ответникът И. Х. Х. ЕГН **********, му заплаща съгласно Решение№ 2886/18.07.2018г., постановено по гр.д. 535/2018г. по описа на ПРС, 4-ти бр.с. – а именно от 200лв. в размер на 400лв. месечно

Твърди се, че ответникът е баща на непълнолетното дете, като родителите са разделени и детето се отглежда единствено от майката. Към настоящия момент присъдената издръжка с Решение №2886 от 18.07.2018г. по гражданско дело № 535/2018г. за непълнолетният И., заплащана от бащата, е в размер на 200,00 лева.

Изминал е значителен период от време от определяне на издръжката седем години, в които нуждите на детето са се увеличили. непълнолетният И.

Х . е ученик в гимназията. Има ежемесечни разходи за джобни средства, за храна, за облекло, учебни пособия, транспортни разходи, здравни и образователни потребности.

1

Твърди се, че издръжката в настоящия и размер не отговаря на актуалните му нужди и се моли да се увеличи до размер от 400 лв. месечно, считано от завеждане на делото пред съда.

Претендират се разноски по делото. Прилагат се писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Квалификацията на иска е чл. 150 от СК.

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че ищецът И. И. Х. ЕГН ********** е син на ответника И. Х. Х. ЕГН ********** .

Видно от представеното съгласно Решение№ 2886/18.07.2018г., постановено по гр.д. 535/2018г. по описа на ПРС, 4-ти бр.с., бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за детето И. в размер на 200 лева, начиная от 09.01.2018г.

От приетата по делото епикриза на непълнолетния ищец се установява, че същият страда от ,,*************,,.

От приобщената справка от ,,ГРАО,, се установява ,че майката на ищеца е родител на още е две деца, едно от които е навършило пълнолетие, а бащата също е родител на още две деца, които са пълнолетни.

От събраните по делото гласни доказателства- св. М. /без родство/ се установява, че той ж. на с. н. с майката на непълнолетния И. от ****година.

Майката е родител на три деца , като двете по-големи са биологични деца на ответника, а най-малкото е дете на св. Заедно отглеждат трите деца.

И. в момента е на *** години, ученик в гимназията. Всеки ден пътува от с.Т., където живеят, до гр.П., за да посещава училище . Около 10 евро на ден са джобните му средства, тъй като има разходи за пътни и за храна, а той е голямо момче. Ищецът расте бързо и често му се закупуват дрехи и обувки, защото наличните са му станали малки .

В началото на всяка учебна години го подготвят за училище – закупуват 2 учебни помагала, пособия и раница, когато е необходимо .

Възрастта на момчето предполага по- активен социален живот, излизане с приятели, за което му се предоставят допълнително средства . За момента ищецът не посещава извънкласни форми на обучение .

Отскоро е диагностициран с и. д. За момчето се закупуват отделно хранителни продукти, тъй като трябва да спазва специфичен режим на хранене,съобразен със заболяването му.

От изготвения по делото социален доклад се установява,че основните грижи за И. Х. се полагат от майката, която се старае да задоволява по подходящ начин здравните, базовите и емоционалните му потребности .

Бащата е заплащал издръжка за кратък период от време, като през м. февруари 2025г. е преустановил плащането.

Размерът на издръжката следва да се съобрази с потребностите на момчето,за да му осигури финансова стабилност в ежедневието . Предвид здравословното състояние на непълнолетния се увеличават неговите разходи за пълноценна, разнообразна и подходяща за здравословното му състояние храна, за лекарства – момчето е на м. т., витамини, хранителни добавки, стоматологични нужди, хоспитализации при необходимост .

Необходими са средства за дрехи, обувки, учебни помагала и пособия, джобни средства, транспортни разходи, екскурзии, почивки, лагери, битови сметки – ток, вода, телефон, ТВ и интернет .

В интерес на детето е да контактува и с двамата си родители, както и сътрудничество между тях по повод грижите за момчето.

От приетата по делото справка от НАП-ТД П. се установява,че майката на момчето работи, като реализира минимална работна заплата, бащата на детето няма регистриран трудов договор, няма участие в търговски дружества, няма доходи ,изплатени извън трудови правоотношения.

Съсобственик е на деклариран недвижим имот.

Съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК показанията на разпитания свидетел, К. В. П.,ЧЕ СЪЩИЯТ ИМА

ЕЖЕДНЕВЕН БЛИЗЪК КОНТАКТ С МАЙКАТА И ДЕТЕТО И ПРЕКИ

НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ЖИВОТА НА СЕМЕЙСТВОТО, КАКТО

И

УЧАСТВА АКТИВНО В ГРИЖИТЕ ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИЯ И..

3

Показанията се кредитират като логични, безпротиворечиви кореспондиращи с останалите доказателства по делото . и

Вземат се предвид приложените по делото писмени доказателства, КОИТО СЪОТВЕТСТВАТ НА СЪБРАНИТЕ ГЛАСНИ ТАКИВА .

При така установените факти от значение за спора, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за увеличаване размера на месечна издръжка на детето следва да се установи, че ответникът е баща на детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на сина си.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.

Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Съдът намира ,че действително от определяне размера на издръжката /2018г./ е изминал значителен период от време, през който нуждите на ищеца драстично са се увеличили. Към момента на определяне на първоначалната издръжка детето е било на *** години, понастоящем е на ***г.

– ученик в гимназиален курс на обучение.

Размерът на дължимата издръжка, според закона, се определя от една страна според нуждите на лицето, което има право на издръжка, а от друга – от възможностите на лицето, което я дължи –чл. 142 ал.1 от СК.

От една страна Съдът следва да прецени нуждите на детето, като 4 потребностите се ограничават до обикновените условия на живот. Разбира се, това понятие е различно за различните семейства и се взема предвид начина на живот на семейството, стандартът, доходите, социално обкръжение и т.н.

Важно е детето да живее така, както би живяло и без да се е случила раздялата между родителите му. Всеки един от тях , въпреки раздялата, е длъжен да поеме своята част от отговорността към детето си.

Другият критерий са възможностите на родителя. При определяне на конкретния размер, Съдът отчита и размерът на собствената издръжка на задълженото лице, както и дали има задължение към други лица .

В настоящия случай И ДВАМАТА РОДИТЕЛИ СА ЗДРАВИ И

РАБОТОСПОСОБНИ МЛАДИ ХОРА, КАТО БАЩАТА Е БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

ЗА ИЗДРЪЖКА КЪМ ДРУГИ ДЕЦА / справка от ,,ГРАО,,/ .

Бащата не живее с детето И. след раздялата между родителите, но това разбира се, по никакъв начин не го освобождава от задължението му да издържа сина си и да му осигури адекватни грижи . Бащата няма регистриран трудов договор. От събраните доказателства се установява,че е работил в предходен период от време за минимален доход. Липсват доказателства за дохода, който реализира понастоящем, поради което съдът взема предвид,че като млад и работоспособен мъж , същият е в състояние да реализира около средна за страната работна заплата.

Не е доказано с надлежни писмени доказателства ответникът да е регистриран като б.

Майката е родител на още две момчето ,като дори пълнолетното живее при нея, обитават собствено жилище в с.Т.

Относно детето И. се събраха доказателства да е с хроничен здравословен проблем, който изисква повишено внимание, грижи и ежедневно лечение .

Съдът приема за доказано,че детето е в период на активен растеж и се налага често да му се закупуват дрехи, обувки ,които предвид възрастта му са на значителна стойност.

Непълнолетният И. ежедневно има разходи за джобни средства .Като ученик в гимназията, разходите за учебници и помагала ежегодно са на значителна стойност.

Разпечатката съдържа 60 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cc4e7852-9370-42bf-ac3b-119f16f24783