Определение № 7861 от 03.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7861 гр. София, 03.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500496 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 244 ГПК.

Образувано е по повод частна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на управителния съветинж. Й.В., чрез гл. юрисконсулт Н.М., срещу Решение №19518/29.10.2025 г., постановено по гр. д. №62066/2024 г., в частта му, имаща характер на определение по чл. 244 ГПК, с която е допуснато предварително изпълнение на постановено по делото решение, постановено по предявения от Б.К.П. осъдителен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

В частната жалба се застъпва становище за неправилност на постановеното от съда определение, като се моли същото да бъде отменено.

Жалбоподателят излага, че макар в процесуалния закон да не се съдържа легална деифиниция на понятието „държавно учреждение“, то в съдебната практика и теорията се приема, че то е организационна съвкупност от персонални и имуществени елементи, създадена въз основа на закона за осъществяване на дейности, свързани с властнически правомощия на държавата, като белег на понятието се приема неговото финансиране изцяло от държавния бюджет. Сочи, че АПИ е създадена въз основа на Закона за пътищата, като съгласно ППЗП агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройство.

Излага, че агенцията осъществява властнически правомощия, тъй като осъществява функциите на държавна пътна администрация, представлява държавата в международни пътни организации и участва в изпълнението на международни договори във връзка с изграждане, поддържане и използване на пътищата. При тези обстоятелства следвало да се приеме, че АПИ е държавно учреждение, срещу което на основание чл. 243, ал. 2 ГПК се забранява допускането на предварително изпълнение на съдебни решения. При тези 1 доводи моли частната жалба да бъде уважена.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, ищец в първоинстанционното производство, Б.К.П., представляван от адв.

В.А., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Ответникът по частната жалба излага, че Агенция „Пътна инфраструктура“ е изплатила присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, поради което намира подадена жалба за недопустима поради липса на предмет, като твърди, че страната не би могла да обжалва собствените си правомерни действия.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 278, ал. 4 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 вр. чл. 244 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за крайния извод на съда са следните.

Съгласно чл. 243, ал. 2, пр.2 от ГПК срещу държавни учреждения не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. Съдебната практика, формирана с Определение № 247 от 08.04.2013 г. по ч. т. д. № 970/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение № 345 от 03.07.2012 г. по гр. д. № 325/2012 г. на ВКС, І г. о., Определение № 488 от 22. 07.2013 г. ч. гр. д. № 4594/2013 г. на ВКС, ІV г. о., Определение № 439 от 14.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4170/2014 г. на ВКС, I г. о. и мн. др. е категорична, че разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила въззивно осъдително решение срещу държавата и държавни учреждения е недопустимо. Нормата на чл. 243, ал. 2 ГПК е изрична и императивна. Формулировката на процесуалния закон е обща и касае всички решения. Със специалната норма на чл. 243, ал. 2 ГПК е установено изключение от правилото на чл. 242, ал. 1 ГПК предвид това, че държавните учреждения са на бюджетна издръжка.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя цитираната съдебна практика.

Разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК, на която се позовава насрещната страна, не предвижда изключение от посочената забрана за издаване на изпълнителен лист срещу държавни учреждения по невлезли в сила решения. По силата на последната посочена разпоредба съдът може и следва да допусне предварително изпълнение на решението, с което е присъдено възнаграждение за работа. Когато, обаче, ответник е държавата или държавно учреждение, действа забраната на чл. 243, ал. 2 от ГПК и листът не може да бъде издаден, дори с него да е присъдено възнаграждение за работа.

Ирелеватно в настоящото производство е обстоятелството и не подлежи на изследване дали ответникът е заплатил присъдената от първоинстанционният съд парична сума, представляваща обезщетение за оставане без работа, доколкото предмет на разглеждане е допустимостта на предварителното изпълнение по отношение на решението. Дори такова плащане да е извършено, същото не отменя недопустимостта на 2 предварителното изпълнение по отношение на държавно учреждение.

С оглед изложеното дотук, съдът намира, че Решение

№19518/29.10.2025 г., постановено по гр. д. №62066/2024 г., в частта му, имаща характер на определение по чл. 244 ГПК, с която е допуснато предварително изпълнение на постановено по делото решение, по предявения от Б.К.П. осъдителен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, както и разпореждането, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист, следва да бъдат отменени, а издаденият въз основа на допуснатото предварително изпълнение на решението изпълнителен лист следва да бъде обезсилен.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, II- ж въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Решение №19518/29.10.2025 г., постановено по гр. д.

№62066/2024 г., в частта му, имаща характер на определение по чл. 244 ГПК, с която е допуснато предварително изпълнение на постановено по делото решение, постановено по предявения от Б.К.П. осъдителен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, както и разпореждане от 03.10.2025 г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на решението за частта, по която е допуснато предварително изпълнение, като вместо това постановява

ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на Решение №19518/29.10.2025 г., постановено по гр. д. №62066/2024 г. изпълнителен лист за сумата от 12015 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 15.10.2024-19.05.2025 г., в полза на Б.К.П. с ЕГН ********** срещу Агенция „Пътна инфраструктура“.

Определението не подлежи на обжалване на основание т. 1 от Тълкувателно решение № 5/12.07.2018 г., постановено по тълк.д. №5/2015 г., ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3