Решение № 4226 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4226 гр. С, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110172900 по описа за 2024 година

Предявени са следните искове от В. И. П., ЕГН: **********, адрес: гр. С, ж.к.

„О. К.“, бл. 610, вх. Б, ет. 7, ап. 20, срещу следните ответници:

„К.“ ЕАД, ЕИК: *********;

„А. Т." ЕООД, ЕИК: *******, и двете дружества със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „В“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, по:

1. Чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – срещу първия ответник за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит № *******/21.03.2023 г., сключен между ищеца и първия ответник – поради противоречие със закона;

2. Чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД – срещу втория ответник за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на поръчителство от 21.03.2023 г. към горепосочения договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и втория ответник – поради накърняване на добрите нрави и липса на основание.

Ищецът твърди, че на 21.03.2023 г. между него и първия ответник бил сключен процесният договор, по силата на който последният предоставил на ищеца заем в размер на 4 000 лв. Според ищеца договорът нарушава чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК при неясно посочване и неправилно изчисление на ГПР по договора, като в ГПР не било включено възнаграждението за поръчител. Вторият договор сочи за нищожен при липса на основание и накърняване на добрите нрави по изложени съображения.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват основателността на предявените искове по съображения, подробно изложени в отговорите. Не оспорват сключването на процесните договори със соченото в исковата молба съдържание. Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, 1 приема за установено следното:

В доказателствена тежест на ищеца по исковете по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД е да докаже: сключването на процесните договори със соченото в исковата молба съдържание и твърдените им пороци.

В тежест на ответниците е при установяване на горните обстоятелства по исковете по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД да докажат: всички факти и обстоятелства, на които основават своите искания или възражения, в това число – наличие на валидни и равноправни клаузи в процесните договори.

С окончателния доклад по делото съдът е отделил за безспорно между страните сключването на процесните договори между съответните страни по делото със соченото в исковата молба съдържание. Освен безспорния си характер, съдържанието на договорите се установява и от приложените по делото писмени доказателства – договор за потребителски кредит № ******* от 21.03.2023 г., договор за предоставяне на поръчителство от 21.03.2023 г. и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от 21.03.2023 г. Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит ответникът „К.“ ЕАД е предоставил на ищеца В. И. П. потребителски кредит в размер на 4 000 лв. (т. 3 от приложение № 1 към договора). В т. 9 от приложение № 1 към договора е посочено, че общата сума, която кредитополучателят се задължава да върне, е в размер на 4 873,42 лв., която се състои от заемната сума и възнаградителна лихва, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) по кредита от 19,24 % (т. 7 от приложение № 1 към договора) и годишен процент на разходите (ГПР) от 21,03 % (т. 8 от приложение № 1 към договора).

Кредитополучателят се задължил да върне заетата сума заедно с възнаградителната лихва на 24 бр. едноседмични погасителни вноски в срок до 10.04.2025 г. съгласно уговорения в договора размер и падеж на всяка вноска (т. 10 от приложение № 1 към договора).

От представения по делото договор за потребителски кредит (чл. 4, ал. 1) е видно, че в случай че кредитополучателят е заявил получаването на обезпечен кредит, ищецът е длъжен да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: 1) банкова гаранция с бенефициер – кредитодателя, в срок до десет дни от подаване на заявлението за получаване на кредит; 2) одобрено от кредитодателя юридическо лице – поръчител, в срок до четиридесет и осем часа от подаване на заявлението. В тези случаи срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя е двадесет и четири часа от предоставяне на обезпечението. В случай че в горепосочените срокове ищецът не предостави обезпечение, заявлението се счита за неодобрено (чл. 4, ал. 2 от същия).

Видно от приложения по делото договор за предоставяне на поръчителство от 21.03.2023 г. ответникът „А. Т." ЕООД в качеството му на поръчител поел задължението да сключи договор за поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „К.“ ЕАД за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на потребителя по договора за потребителски кредит (чл. 1, ал. 1 от договора). За поемане на задължението по договора в полза на поръчителя „А. Т." ЕООД е уговорено възнаграждение (чл. 8 от договора) в размер на сумата от 3 180,61 лв., платимо от потребителя разсрочено на месечни вноски съгласно уговорения в договора размер и падеж на всяка вноска (т. II.1 от приложение № 1 към договора). Ответникът „К.“ ЕАД е овластен да приема плащания и за поръчителя – ответник по делото, като дори е уговорено, че в случай че заплатената от потребителя сума е недостатъчна да покрие както вноската по договора за потребителски кредит, 2 така и тази към поръчителя, с приоритет се погасяват задълженията към поръчителя (чл. 8, ал. 5 от договора).

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ), неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че по договора за потребителски кредит ищецът е усвоил сумата от 4 000 лв. Вещото лице е изчислило, че ГПР, изчислен на база разходи единствено за договорна лихва, е в размер на 21,03 %, колкото е обявен в договора за потребителски кредит, а в случай че при формирането му се включи и разходът за поръчителство, то същият би бил в размер на 118,17 %, което надвишава 2,07 пъти максимално допустимия размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК от 57,1 % към датата на сключване на договора за потребителски кредит – 21.03.2023 г.

На първо място, към процесното правоотношение по отпускане на кредит са приложими правилата на Закона за потребителския кредит, тъй като по делото липсват твърдения и данни процесният кредит да е отпуснат на длъжника като физическо лице в рамките на евентуално осъществявана от него професионална или търговска дейност (арг. чл. 9, ал. 3 ЗПК, § 13, т. 1 ДР на ЗЗП и Решение № 50056 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2024/2022 г., I т. о.). Процесният договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което за него са приложими разпоредбите на посочения нормативен акт.

Спорен по делото се явява въпросът относно действителността на процесните договори с оглед въведените от ищеца твърдения за нищожност на договора за потребителски кредит поради неправилно посочен размер на ГПР, както и нищожност на договора за предоставяне на поръчителство поради липса на основание и накърняване на добрите нрави.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид – в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация за каква точно сума в лева е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира, и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи (Решение от 20.09.2018 г. по дело C‑448/17 на СЕС; Решение от 09.11.2016 г. по дело C42/15 на СЕС; Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г.).

От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на 3 предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР (Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г.;

Решение № 261440 от 04.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г.). В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 21,03 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е изпълнено. Същевременно от съдържанието на процесния договор не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР – в клаузите на договора е посочено общо при какви допускания е изчислен ГПР, но това не е достатъчно, за да бъде спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като е следвало да бъдат описани конкретните разходи, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по точно тази сделка, сключена с ответника.

Макар и в Общите условия за предоставяне на кредити към процесния договор да е посочено, че размерът на ГПР се изчислява в съответствие с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, посоченият в договора размер не отразява реалния ГПР, тъй като в него не се включват част от разходите по кредита, а именно възнаграждението, дължимо по договора за предоставяне на поръчителство от 21.03.2023 г. на „А. Т." ЕООД, което съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е част от общите разходи по кредита. В посочената разпоредба се предвижда, че „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В случая процесното възнаграждение несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит, и следва да бъде включен в ГПР по кредита (Решение от 13.03.2025 г. по дело C-377/23 на СЕС; Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС).

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите, е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави.