Определение № 1972 от 16.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1972 гр. Пловдив, 16.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Мария Ненова

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501936 по описа за 2024 година

Производство по чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК130460283 срещу Разпореждане от 16.06.2024 г., обективирано в Заповед № 5026/16.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8127/2024 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлено подаденото от дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника М. А. М., с ЕГН: **********, за следните суми: 97,63 лева – неустойка в размер на три месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 02.04.2022 г.; 112,64 лева – неустойка в размер на три месечни абонаментни такси и 293,97 лева – вземане за разлика между стандартната цена на предоставеното устройство Realme 8 5G 64GB Dual Black и преференциалната цена, на която длъжникът го е получил – и двете по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 02.04.2022 г.; 59,01 лева – неустойка в размер на три месечни абонаментни такси и 749,00 лева – сума за предоставеното устройство ZTE 5G Indoor router MC801A, начислена вследствие на неизпълнението по договора и поради невръщане на устройството на мобилния оператор – и двете по Договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер +*** от 02.04.2022 г., както и за разноските за разликата над уважените до претендираните размери.

Поддържаните от частния жалбоподател оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и уважаване на заявлението по чл. 410 от ГПК с предмет горепосочените негови парични вземания за неустойки към длъжника чрез издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за тях.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен 1 на ответната страна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

След преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено следното: За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение за претендираните вземания за неустойки, първоинстанционният съд е изложил съображения, че клаузите в договорите, предвиждащи дължимост на същите, са неравноправни и противоречат на добрите нрави.

Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или добрите нрави, и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това..

Съгласно формираната съдебната практика /Решение №229 от 21.01.2013г. на ВКС по т.д.№1050/2011г., II т.о.; Решение №178 от 26.02.2015г. на ВКС по т.д.

№2945/2013г., II т.о./ при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност поради противоречие със закона или добрите нрави на клаузата от договора, в която същата е била уговорена. В случая заявителят е поскал издаването на заповед за изпълнение за вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, предвиждащ че в случай на прекратяването му преди изтичане на срока по вина или искане на потребителя той дължи неустойка в размер на оставащите до изтичане на уговорения срок, месечни абонаменти по техния стандартен размер, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Според настоящия състав на съда посочената клауза е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като така уговорена неустойката няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а се превръща в средство за неоснователна обогатяване за оператора, който получава правото да претендира и получи уговорените месечни абонаментни такси по техния т.нар. „стандартен“ размер, който е по-висок от уговорения в договора, без да предоставя насрещната услуга за тях. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за вземането за неустойка, тъй като същото противоречи на закона и добрите нрави.

Според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност посочената клауза да е и неравноправни съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5 и т.15 от ЗЗП, както е приел първоинстанционният съд. Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на 2 евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Последните не следва да се съизмеряват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с предоставяне на определени услуги за абоната, които след прекратяването на договора вече няма да бъдат предоставяни и за предоставянето на които не съществува пречка да бъде сключен договор с друг абонат. Отделно от това в конкретния случай размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в самия договор, а с т.нар. „стандартни“ месечни абонаменти, които са в по- висок размер. При това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като в ситуация, при която до изтичане на срока на договора остават три и по- малко месеца той ще има право да получи от потребителя обезщетение, надвишаващо сумата, която би получил при изпълнение на договора. При получаването на неустойката би се заобиколила и нормата на чл.143, ал.2, т.15 от ЗЗП, тъй като потребителят би бил задължен да изпълни задълженията си по договора, като заплаща абонаментните такси, без операторът да изпълнява своите, предоставяйки му услугата. Ето защо заповед за изпълнение по отношение на претендираното вземане за неустойка поради предсрочното прекратяване на договора не следва да бъде издавана.

Неравноправна и нищожна поради противоречието с добрите нрави е и клаузата от процесния договор, предвиждаща че в случаите на предоставено устройство потребителят дължи такава част от разликата между цената на устройството без абонамент съгласно ценовата листа на оператора, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него цена в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг, каквато съответства на оставащия срок на договора. Същата позволява на търговеца да увеличава цената на устройството, без потребителят да може да се откаже от договора, което противоречи на разпоредбата на чл.143, ал.2, т.13 от ЗЗП, както и да получи за устройството значително по- висока от първоначално определената му и уговорена между страните цена, препращайки към едностранно изготвена от търговеца „ценова листа“. Ето защо заповед за изпълнение по отношение на претендираното вземане за разлика в цената на предоставено за ползване устройства с отстъпка от стандартната цена не следва да бъде издавана.

Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 16.06.2024 г., обективирано в Заповед № 5026/16.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8127/2024 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлено подаденото от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК130460283 заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника М. А. М., с ЕГН: **********, за следните суми: 97,63 лева – неустойка в 3 размер на три месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 02.04.2022 г.; 112,64 лева – неустойка в размер на три месечни абонаментни такси и 293,97 лева – вземане за разлика между стандартната цена на предоставеното устройство Realme 8 5G 64GB Dual Black и преференциалната цена, на която длъжникът го е получил – и двете по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 02.04.2022 г.; 59,01 лева – неустойка в размер на три месечни абонаментни такси и 749,00 лева – сума за предоставеното устройство ZTE 5G Indoor router MC801A, начислена вследствие на неизпълнението по договора и поради невръщане на устройството на мобилния оператор – и двете по Договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер +*** от 02.04.2022 г., както и за разноските за разликата над уважените до претендираните размери.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4