Определение № 8765 от 04.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8765 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20251110143279 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 21.04.2026 г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от писмения отговор с приложенията.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

И. С. С. е предявил срещу „П..“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за кредит П..... № ........ поради противоречието му със закона, а в условията на евентуалност – установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. VI от договора, предвиждаща размера на възнаградителната лихва – поради накърняване на добрите нрави, клаузата от договора, предвиждаща заплащане на такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ – поради противоречие със закона и като неравноправна, и клаузата от договора, предвиждаща размера на ГПР по кредита - поради противоречие със закона.

Ищецът твърди, че сключил с ответника Договор за кредит П..... № ........, по силата на който заемодателят предоставил на заемателя сумата от 2 500 лв. г. при ГПР в размер на 49,58 % и фиксиран ГЛП в размер на 41 %. Общият размер на задължението по договора се равнявало на сумата от 3959,53 лв., която ищецът се задължил да върне на 30 месечни погасителни вноски, всяка в размер от 132,01 лв. Било уговорено заплащане от страна на 1 потребителя и на такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер на 3300 лв., от които 1125 лв. за допълнителна услуга „Фаст“ и 2 175 лв. за допълнителна услуга „Флекси“. При включване на тези такси общото задължение по кредита възлиза на сумата от 7259,53 лв. или 200% от чистата стойност на отпуснатата главница. Навежда възражение за нищожност на договора за кредит поради противоречието му със закона. Твърди, че договорът не е съставен на ясен и разбираем за потребителя език по см. на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Сочи, че не са му предоставени общи условия, които са неразделна част от договора, нито същите са подписани на всяка страница. Твърди, че в договора не е посочен действителният размер на ГПР по кредита, тъй като в него не са включени разходите за таксите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Липсвала яснота относно начина, по който е формиран посоченият ГПР, а неясното определяне на ГПР се приравнява на липса на ГПР, което е самостоятелно основание за нищожност на целия договор за кредит. Твърди, че липсва подробен погасителен план към договора, което води до нарушаване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. В условията на евентуалност – в случай че съдът установи, че договорът е действителен, ищецът релевира нищожност на отделни негови клаузи. На първо място, счита клаузата на чл. VI от договора, предвиждаща размера на възнаградителната лихва, за нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като размерът надвишава трикратно този на законната лихва. Оспорва и клаузата, регламентираща заплащане на такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, тъй като кредиторът не е предоставил на потребителя такива услуги, а таксите за тях са уговорени с цел да се заобиколят изискванията за максимално допустимия размер на ГПР по кредита. Клаузата за заплащане на допълнителните услуги била изготвена едностранно от кредитора, при което потребителят не е имал възможността да влияе върху съдържанието , нито върху размера на таксите. Посочва, че клаузата, предвиждаща заплащане на услугите „Фаст“ и „Флекси“, противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като уговорените с нея такси представляват такси по усвояване и управление на кредита, при заплащането на които кредитът значително се оскъпява. Поддържа, че не е налице насрещна престация от страна на кредитора, а клауза, поставяща изпълнението на задълженията на търговеца в зависимост от условия, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, е неравноправна по см. на чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗП.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не е налице зависимост на възнаградителната лихва по кредита с размера на законната лихва за неизпълнение на парично задължение. Счита, че при евентуална недействителност на клаузата, предвиждаща размера на възнаградителната лихва, следва да се приложи чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Поддържа, че, след като лихвеният процент е фиксиран, не е необходимо изготвяне на методика за определянето му. Липсвало и изискване в ЗПК за посочване в договора на компонентите, включени в ГПР, тъй като те са нормативно разписани. Твърди, че неправилното посочване на ГПР не следва да се приравнява на липса на ГПР. Поддържа, че потребителят е бил наясно относно задълженията си по договора и дължимите по него разходи, формиращи 2 размера на ГПР. Излага, че действието на договора за кредит следва да се запази без недействителните клаузи, като в тази връзка сочи, че уговорените допълнителни услуги не са част от основния предмет на договора и същият може да бъде сключен и да съществува валидно без тях.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

По предявените искове с правно основание 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на процесния договор за кредит и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето в полза на ответника на такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже действителността на процесния договор чрез установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК, както и че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ следните обстоятелства: сключването между страните на процесния Договор за кредит П..... № ........ и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните; че в договора е предвидено задължение за кредитополучателя за заплащане на такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер на 3 300 лв.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3