Решение № 2140 от 08.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2140 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Румяна М. Найденова

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. М.а като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело № 20231100513219 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Обжалва се решение на СРС, 143 състав под № 20064406 от 29.10.2022г., постановено по гр.дело № 75579/ 2019г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение под № 20105526 от 13.10.2013г., с което Столична община е осъдена да заплати на В. И. М. сумата от 7 000лв.

, представляваща част от дължимо обезщетение за имуществени вреди в резултат на бездействие е невключване в Годишната програма за управление и разпореждане с имоти общинска собственост и лишаване от правото на ищеца да ползва собствения си недвижим имот с площ от 262 кв.м. с идентификатор *** за периода 01.01.2015г.31.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба / 31.12.2019г./ - до окончателното изплащане. Решението се обжалва и в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на В. И. М. разноски по делото съобразно изхода му в размер на 1 504,35лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

Въззивникът-ответник Столична община /СО/ завява искане за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо. Поддържа, че предявеният от ищеца иск е с правно основание чл.59 от ЗЗД, който е субсидиарен, тъй като ищецът разполага с друг път за защита- този по чл.190 и сл. от ЗУТ. Поддържа евентуални доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт. Заявява искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск с присъждане на направените по делото разноски включително за юрисконсултско възнаграждение.

1

Въззиваемият-ищец В. И. М. оспорва жалбата, като неоснователна. Заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение като законосъобразно, правилно и подробно мотивирано и обосновано. Конкретни доводи в подкрепа на заявеното становище излага в писмения отговор на въззивната жалба, подаден в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. Претендира разноски за настоящата инстанция.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:

При извършената от съда дължима служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК бе установено, че обжалваното решение е действително, но недопустимо.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по искова претенция, с която не е бил сезиран. Съдът е приел, че е сезиран с частичен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД. С доклада по делото и обжалваното решение първоинстанционният съд е приел е , че от ищеца се претендира обезщетение за имуществени вреди в резултат на бездействие на служители на ответника за откриване и провеждане на процедура по Закона за общинската собственост за отчуждаване на собствените на ищеца процесни 262 кв.м., поради невключване на ищеца в програмата за отчуждаване, а от друга страна е ответникът е изградил незаконно върху собствения на ищеца имот улица „Паскал Тодоров“. Като последица от това с обжалваното решение е прието , че на ищеца се дължи имуществено обезщетение. Като е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.49 от ЗЗД и е разгледал наличието на предпоставките на фактическия състав, попадащ в приложното поле на тази правна норма, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, доколкото е сезиран с частичен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, чийто фактически състав е отделен и различен от разгледания от първата инстанция. В обстоятелствената част на исковата молба от ищеца ясно и безпротиворечиво са заявени твърдения относно притежанието на правото на собственост върху процесния имот, както и ясни и безпротиворечиви твърдения, че този имот се ползва от ответника без правно основание в резултат на изградената от него улица върху имота. Ясно и еднозначно са заявени и твърдения, че в резултат на ползването на процесния имот от ответника без правно основание ищецът е обеднял , тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от собствения си имот, включително и гражданските такива за сметка на обогатяването на ответника. Посочената от ищеца липса на проведена отчуждителна процедура от ответника за изграждането на улица и невключването му в Годишната програма за управление и разпореждане с общински имоти на основание подаденото от него /ищеца/ заявление с вх.№ СОА18ГР94-6467/17.12.2018г. е заявено като фактическо обстоятелство , с което единствено е обоснована липсата на правно основание за ответника да ползва процесния имот. В съответствие с така заявените в обстоятелствената част на исковата молба факти е 2 отправеното към съда искане /петитум/ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за ползването, от което последният е бил лишен върху процесния имот за исковия период от време. С оглед изложените твърдения от ищеца и заявеното искане, настоящата съдебна инстанция приема, че предявеният иск е основан на извъндоговорното основание, попадащо под хипотезата на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД, а не в приложното поле на деликтното основание по чл.49 от ЗЗД, както е приел първоинстанционният съд. Ето защо, обжалваното решение, като постановено по непредявен иск по чл.49 от ЗЗД, следва да бъде обезсилено, като недопустимо и делото – върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав на исковата претенция заявена от ищеца с правно основание чл.59 от ЗЗД от фазата на изготвяне на доклад по делото по тази претенция.

По разноските по делото, включително и тази, направени за настоящото производство съдът дължи произнасяне със съдебния акт, с който ще даде разрешението на спора по същество и в зависимост от неговия изход.

Воден от горните мотиви, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение на СРС, 143 състав под № 20064406 от 29.10.2022г., постановено по гр.дело № 75579/ 2019г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение под № 20105526 от 13.10.2013г., с което Столична община е осъдена да заплати на В. И. М. на основание чл.49 от ЗЗД сумата от 7 000лв. , представляваща част от дължимо обезщетение за имуществени вреди в резултат на бездействие е невключване в Годишната програма за управление и разпореждане с имоти общинска собственост и лишаване от правото на ищеца да ползва собствения си недвижим имот с площ от 262 кв.м. с идентификатор *** за периода 01.01.2015г.- 31.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба / 31.12.2019г./ - до окончателното изплащане и с което Столична община е осъдена да заплати на В. И. М. разноски по делото съобразно изхода му в размер на 1 504,35лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

ВРЪЩА делото на СРС – за ново разглеждане от друг състав от фазата на изготвяне на доклад по делото по предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4