Определение № 3102 от 10.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3102 гр. София, 10.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20268002101645 по описа за 2026 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците М. Х. Е., И. Г. С., О. Г. С., Д. Г. К., Е. Х. К. и Е. Х. К., подадена чрез общите им процесуални пълномощници адв. Н. Д. и адв. Г. Р., и по насрещна касационна жалба на ответника „Г. кънстракшън“ ЕООД, подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. С. К., срещу решение № 923/28.11.2025 г., допълнено в частта за разноските с определение № 91/14.01.2026 г., постановени по възз. гр. дело № 1635/2025 г. на Бургаския окръжен съд (БОС). С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 1284/03.06.2025 г. по гр. дело № 272/2025 г. на Бургаския районен съд (БРС), като краен резултат е постановено следното: ответното дружество е осъдено, на основание чл. 200 от КТ, да заплати на ищците обезщетения за причинени неимуществени вреди от смъртта на Х.

Г. К., настъпила при трудова злополука на 16.08.2024 г., в следните размери: сумата 70 000 лв. – на ищцата М. Е. и сумата 30 000 лв. – на ищците И. С., О. С., Д. К., Е. К. и Е. К., заместили по делото наследодателя си – първоначалния ищец Г. И. К., починал в хода на процеса, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 16.08.2024 г. до окончателното изплащане; исковете са отхвърлени за разликите над горните суми до предявените им размери от по 200 000 лв., ведно със законните лихви от посочената дата; разноски по делото са възложени в тежест на ищците и на ответника.

Ищцата М. Е. обжалва въззивното решение в частта, с която искът й е отхвърлен за разликата над сумата 70 000 лв. до сумата 170 000 лв., а останалите ищци – правоприемниците на първоначалния ищец Г. К. – в частта, с която искът им е отхвърлен за разликата над сумата 30 000 лв. до сумата 150 000 лв., ведно с посочените законни лихви върху тези разлики. Ответникът „Г. кънстракшън“ ЕООД обжалва въззивното решение в 1 частта, с която е осъдено да заплати на ищците посочените по-горе обезщетения, ведно със законните лихви върху тях. Подаването на касационните жалби поставя във висящност и разноските по делото.

Касационната жалба на ищците и насрещната касационна жалба на ответника са процесуално допустими – подадени са в законоустановените срокове от процесуално легитимирани за това страни срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. И в двете жалби се излагат оплаквания за неправилност на съответната обжалвана част, поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Ответното „Г. кънстракшън“ ЕООД и привлечените от него трети лица-помагачи „Застрахователна компания У. живот“ АД, „В. строй 89“ ЕООД и М. А. М. не са подали отговори на касационната жалба на ищците. В насрещната касационна жалба се сочи, че мотивите в нея са такъв отговор, но тя не съдържа становище по наведените от ищците основания за допускане на касационното обжалване, нито становище по касационните им оплаквания.

В отговора на ищците, чрез адв. Д. и адв. Р. се излагат съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване по насрещната касационна жалба на ответника, а при условията на евентуалност – и доводи за неоснователност на същата.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ищците, също чрез адв. Д. и адв. Р., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, и кои са критериите, които съдът трябва да съобрази при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен иск по чл. 200 от КТ срещу работодателя; длъжен и е съдът да посочи всички съществени критерии за приложение на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и да ги съпостави надлежно със събраните по делото доказателства; 2) длъжен ли е въззивният съд да обсъди и оцени в мотивите на решението си всички релевантни доказателства и факти относно преживените от увредените лица морални вреди, включително дълбочината на емоционалната им връзка с починалия, интензитета на страданието и отражението му върху живота им; представлява ли пропускът на съда да изложи мотиви по тези съществени обстоятелства (респ. липсата на цялостна преценка на доказателствата) нарушение на чл.

236, ал. 2 от ГПК и на принципа по чл. 52 от ЗЗД; 3) представлява ли определянето на обезщетение за неимуществени вреди в очевидно несъразмерен (занижен) размер с оглед понесените страдания и икономическата обстановка в страната нарушение на изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД; 4) следва ли съдът при определяне размера на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД да отчита обществено-икономическата конюнктура (например – нивото на инфлация) към момента на постановяване на решението; 5) към кой момент следва да се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди – към момента на деликта или към момента на постановяване на съдебното решение; длъжен и е съдът да отчита настъпилите инфлационни процеси и следва ли да съобразява обезщетителния характер на законната лихва при преценката си; 6) допустимо ли е 2 въззивният съд да откаже събирането на своевременно поискано и допустимо доказателство, например – комплексна психолого-психиатрична експертиза, предназначена да установи вида и обхвата на претърпените от близките на починалия неимуществени вреди; представлява ли отказът за допускане на подобна експертиза съществено процесуално нарушение, което нарушава принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД; 7) длъжен ли е въззивният съд да събере своевременно поискано доказателство по чл. 266, ал. 3 от ГПК, когато първата инстанция не го е допуснала в нарушение на процесуалните правила, и представлява ли отказът за събиране на такова доказателство съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане; 8) длъжен ли е съдът да изложи ясни и изчерпателни мотиви при определяне на размера на обезщетението, отразяващи анализа на всички релевантни критерии и доказателства; явява ли се непосочването на конкретни съображения, защо присъденото обезщетение се различава (значително по размер) от присъжданите по други сходни случаи суми, нарушение, което обуславя противоречива съдебна практика; и 9) налице ли е основание за отмяна на въззивното решение поради неговата неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК, а именно – допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, довели до явна несправедливост на постановения резултат.

Касаторите-ищци навеждат допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържат, че въззивният съд се произнесъл по част от поставените от тях въпроси в противоречие с практиката на ВС и ВКС, както следва: по първия въпрос – с т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., ППВС № 4/25.05.1961 г., решение № 179/29.01.2016 г. по търг. д. № 2143/2014 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 217/22.12.2016 г. по търг. д. № 3402/2015 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 174/27.10.2016 г. по търг. д. № 2960/2015 г. на I-во търг. отд. на ВКС и решение № 56/04.05.2017 г. по търг. д. № 3584/2015 г. на II-ро търг. отд. на ВКС; по втория въпрос – с т.

ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 83/06.07.2009 г. по търг. д. № 795/2008 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 95/24.10.2012 г. по търг. д. № 916/2011 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 154/30.10.2012 г. по търг. д. № 807/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС и решение № 142/15.10.2015 г. по търг. д. № 2766/2014 г. на I-во търг. отд. на ВКС; по третия въпрос – с решение № 107/2018 г. по търг. д. № 1590/2017 г. на II-ро търг. отд. на ВКС и решение № 274/2017 г. по гр. д. № 6010/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; по четвъртия въпрос – с решение № 1/27.03.2012 г. по гр. д. № 1106/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; по петия въпрос – с решение № 196/12.07.2011 г. по гр. д. № 1724/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 526/03.02.2012 г. по гр. д. № 681/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 676/18.01.2011 г. по гр. д. № 1707/2009 г. на IІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 390/08.01.2013 г. по гр. д. № 920/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 9/07.03.2011 г. по гр. д. № 406/2010 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 431/20.12.2011 г. по гр. д. № 455/2011 г. на IIІто гр. отд. на ВКС и решение № 356/23.01.2014 г. по гр. д. № 3041/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; по шестия и седмия въпрос – с определение № 1014/06.03.2024 г. по гр. д. № 2455/2023 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. По отношение на въпроси №№ 2-7 се навежда и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като се излагат съображения, тези въпроси да са 3 от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на последните два въпроса не е наведено никое от допълнителните основания, регламентирани в действащата редакция на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ответното „Г. кънстракшън“ ЕООД, чрез ад.

К., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, и какви са критериите за определяне на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен иск по чл. 200 от КТ; 2) относно приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ, когато пострадалият с поведението си е допринесъл за трудовата злополука, и по-конкретно – относно признаците на грубата небрежност, като основание за намаляване на обезщетение при трудова злополука и критериите за това; и 3) налице ли е груба небрежност в смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, когато приносът на работника/служителя за увреждането е поради нарушение на правилата за безопасност на труда, поради нарушение на служебните си задължения по трудова характеристика или в случай на установени нарушения на трето лице на безопасните условия на труд, които пострадалият е възприел или е имал обективна възможност да констатира наличието им. Жалбоподателят-ответник също навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд се произнесъл по тези въпроси в противоречие с решение № 169/19.03.2025 г. по гр. д. № 5295/2023 г. на IІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 351/23.06.2025 г. по гр. д. № 994/2024 г. на IІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 514/15.09.2025 г. по гр. д. № 213/2025 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 22/22.01.2025 г. по гр. д. № 1099/2024 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 36/28.01.2025 г. по гр. д. № 5328/2023 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 607/22.10.2024 г. по гр. д. № 509/2024 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 218/15.03.2021 г. по гр. д. № 1092/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 45/08.04.2021 г. по гр. д. № 1580/2020 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Касаторът-ответник навежда и допълнителното основание по чл.

280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че поставените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но без да излага съображения в тази насока.

За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд е приел за установени следните обстоятелства: Х. К. е починал на 16.08.2024 г., като първоначалните ищци М. Е. и Г. К. са негови родители. По трудов договор от 22.08.2023 г., сключен с „Г. К.“ ЕООД, Х. К. е заемал длъжността „работник строителство сгради“, с място на работа „обект М.“ – [населено място]. С разпореждане от 15.11.2024 г., издадено от ТП на НОИ – [населено място], въз основа на подадена от ответното дружество декларация от 22.08.2024 г. на злополука, станала с Х. К., е прието, че инцидентът е трудова злополука, като е посочено, че се касае за внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка с извършваната работа, като по време на армировъчни дейности, възложени му от работодателя на обект „М.“ – [населено място], на 16.08.2024 г., около 11.17 ч. Х. К. е закачал за пореден път куката на крана за арматурна колона, лежаща на плочата, когато внезапно се е хванал за сърцето и паднал изпънат назад върху друга пачка колони; с линейка е бил откаран в 4 болница в Бургас, където е установено, че е починал. От протокол от 08.11.2024 г. за резултатите от разследването на злополуката и отразените в него медицинска експертиза и извод от направените анализи и измервания на предоставения удължител, намиращ се на плочата, съдът е установил, че смъртта е настъпила вследствие въздействие на електрически ток.