Присъда № 26 от 26.05.2026, Районен съд - Видин

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 26/26.05.2026г. по НДЧХ № 1091/2025г. по описа на Районен съд-В.

-----------------------------------------------------------------------------------Делото е образувано във вр. с депозирана пред съда частна тъжба от К.Л.К. от с. Д., общ. Б., обл.В.,у л. „Д.Г.“ № 13, против Ф.С.К. от с. Д., общ.Б., обл.В., ул. „В.Д.“ №1, затова, че на 01.05.2025г. чрез ЕЕН 112 му приписала престъпление по чл. 144, ал.1 от НК, като заявила „Преди два дена комшията К. ме заплаши с убийство“. Иска се от съда подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение, като на основание чл. 147, ал.1 от НК й бъде наложено съответно наказание.

Предявен и приет за съвместно разглеждане е и граждански иск за сумата от 5112.92 евро лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от страна на тъжителя в резултат на извършеното престъпление, както и законната лихва върху посочената сума, считано от 01.05.2025г. до окончателното издължаване..

В сз. тъжителят, чрез повереника си адв. Г. от АК-В. поддържат обвинението, като се иска подсъдимата да бъде призната за виновна, като при определяне на наказанието съдът да приложи института на чл. 78а, ал.1 от НК, като освен това се иска да се уважи предявения граждански иск.

Подсъдимата не се признава за виновна, моли съда да бъде оправдана, като същевременно се иска предявения граждански иск да не бъде уважен.

Защитникът на подс. – адв. К. от АК – В. пледира за оправдателна присъда, поради липса на достатъчно данни за наличието на престъпно поведение от страна на К.. Акцентира се върху факта, че била насочена от кмета на с. Д. да се обади на тел. 112 . Иска се съдът да се произнесе с оправдателна присъда.

След анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, взети по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Частния тъжител К. и подс. К. са съседи в с. Д., обл.В., като същите не поддържали добри отношения.

На 29.04.2026г. тъжителят К. заедно със съпругата си – свид.. К.а били в имота си в с. Д.. Освен тях в имота се намирали и работници, които извършвали ремонт на оградата. След като тъжителят окосил тревата в двора и около къщата, оставил косачката на съпруга си да я почисти.

В един момент тъжителят чул силни крясъци, като разпознал гласа на комшийката си - подс. К., която се карала в близост до дворното им място, пред къщата, със съпругата му.Тъжителят казал на съпругата си да се прибере, като не казал нищо на подсъдимата. Поведението на тъжителя били възприето от свид. Т.Б.Б., който към онзи момент заедно с други лица участвал в довършителни дейности по изграждането на оградата на двора на тъжителя.

Съдът намира въпросните показания за изключително важни, по отношение установяването на фактите и обстоятелствата, относими към предмета на 1 доказване по делото, тъй като въпросният свидетел не се намира в близки отношения, както с тъжителя К., така и с подс. К., като според съдебния състав Б. не би могъл да извлече никакви ползи от показанията си. Същият твърди в хода на съдебното следствие, по един категоричен и убедителен начин, че на 29.04.2025г. , намирайки се в двора на тъжителя К., последният не се е заканвал с извършването на престъпление спрямо подс. Филка К., като същевременно , малко пред това ясно е възприел вербалното агресивното поведение от страна на подсъдимата спрямо съпругата на тъжителя – свид. Б.

К.а.

Изложеното от свид. Б. се потвърждава и от показанията на К.а, според които, на 29.04.2025г. при възникналия скандал между нея и подсъдимата, тъжителят К. не се е заканвал с убийство на последната.

Съдът даде вяра на показанията на въпросните свидетели, като ги намери за безпротиворечиви, взаимно подкрепящи и допълващи се и не на последно място относими към изясняването на обективната истина по делото.

Следва да се има предвид в настоящият случай, че въпросните свидетели са преки очевидци на случилото се на 29.04.2025г. в с Д., обл.В., като и двамата са възприели по един непосредствен начин поведението на тъжителя К. спрямо неговата съседка – подс. Капакалиева, както и липсата на каквато и да е заплаха от негова страна спрямо живота или телесната неприкосновеност на последната.

От друга страна съдът не кредитира показанията на свид. К.- съпруг на подсъдимата, тъй като същият не е бил очевидец на възникналия скандал на посочената дата между съпругата му и свид. Б. К.а, а е възприел обстоятелствата единствено и въз основа на споделеното му от подсъдимата.

К. твърди още, че след възникналия скандал, двамата със съпругата си били уплашени, тъй като живеели в края на селото.

Като свидетел по делото е разпитан и О.К. Т.-кметски наместник на с.

Д.. Според неговите показания, на 29.04.2025г. подсъдимата го посетила, като му казала, че била обидена от тъжителя с нецензурни думи., като имало и заплахи. Според Т., подсъдимата се уплашила от отправената й заплаха а именно, че тъжителят „щял да я запали“. Т. посъветвал подсъдимата да се обади на тел. 112. Съдът кредитира показанията на този свидетел, доколкото касаят изложеното от страна на подсъдимата и възприетите обстоятелства, именно въз основа на изложеното от нейна страна. Но според съдебния състав въпросните показания са дадени от лице, което не е бил пряк очевидец на случилото се, поради и което същите не допринасят за изясняването в дълбочина на фактическите положения, относими към предмета на доказване по делото.

На 01.05.2025г. подс. К. позвънила на тел. 112, като известила деж. , че преди два дена тъжителят К. я заплашил с убийство. В резултата на изложеното от страна на подсъдимата, спрямо тъжителя К. били образувани, както служебна дисциплинарна проверка, така и прокурорска такава.

Служебната проверка спрямо тъжителя, който към онзи момент бил служител на „ПБЗН“-Б. на Районна служба „ПБЗН“-В., към РД „ПБЗН“-В., приключила 2 с мнение да не образува дисциплинарно производство, като същевременно и прокурорската проверка приключила с постановление на РП-В., за отказ от образуване на ДП, което в последствие било отменено от прокурор при ОП-В., който върнал преписката с конкретни указания- снемане на обяснения на кметския наместник на с. Д..

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свид. Б.

К.а, Т.Б.Б., О.К. Т., от приложената справка от ГД „ПБЗН“ – РД-В., от постановление на РП-В. за отказа да се образува ДП, от последващо постановление на ОП-В. с което е отменено постановлението на РП-В., като преписката е върната с указание за разпит на кметския наместник на с. Д., което е сторено, от приложената справка от МВР Д „Национална система 112“, Районен център 112 –Монтана съдържаща и диск с аудиозапис, който бе изслушан в с.з в присъствието на страните по делото.

При така описаната по-горе фактическа обстановка съдът намира, че подс. К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 147, ал.1 от НК, като на 01.05.2025 г. чрез обаждане на ЕЕН 112, е приписала престъпление по чл. 144, ал.3 от НК на частния тъжител К.Л.К., като казала „Преди два дена комшията К. ме заплаши с убийство“.

Следва да се има предвид в настоящия случай, че непосредствен обект на това посегателство са обществените отношения, свързани с репутацията, доброто име на засегнатия, в случай тъжителя К., оценката на обществото за неговата обществена стойност. По делото безспорно е установено, че подсъдимата е разгласила обстоятелството, че тъжителят е извършил престъпление по чл. 144, ал.3 от НК а именно, че й се е заканил с убийство. По същество извършеното от подсъдимата представлява клевета по чл. 147, ал.1 от НК, доколкото се твърди, че тъжителят К. е извършил конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил, тъй като от доказателствата по делото не се установява противното. В случая не се изисква престъплението, което се приписва да е правно формулирано.

Достатъчно е твърденията да съдържат данни за значимите характеристики на приписваното престъпление. Необходимо е разгласената информация да дава обща представа за престъплението и да съдържа достатъчно описателни елементи.

По отношение реализираното поведение на подсъдимата, обаждайки се на тел.

112 са налице всички признаци от обективна страна на престъпния състав на чл. 147, ал.1 от НК - налице е приписано престъпление – закана за убийство.

Налице е описание на извършено противоправни деяние, за което се твърди, че е осъществено от тъжителя К. Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимата чрез обаждане на тел. 112, като изложеното от нея е достигнало, както до знанието на преките ръководители на тъжителя, така и до знанието на съответните органи на прокуратурата и на МВР.

За да е осъществен състава на това престъпление, е необходимо приписаното престъпно деяние да не е извършено от тъжителя, каквито са и междувпрочем приобщените по делото доказателства.

Клеветата е резултатно престъпление и е довършена, когато поне едно 3 трето лице е узнало твърдението на дееца за съществуващо позорно за пострадалия обстоятелство или приписаното престъпление и тези твърдения са възприети от адресатите. В случая това са преките служебни ръководители на тъжителя К., тъй като въз основа на изнесеното от страна на подсъдимата е била образувана служебна проверка, неговите колеги, както и запознатите служители от системата на МВР-В., които са извършили проверка по случая, съответно и прокурорите от РП-В. и ОП-В. изготвили своите прокурорски актове след запознаване със случая, както и съответните деловодители в отделните структури.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че подс. К. е осъществила престъпния състав на чл. 147, ал.1 от НК по начина, описан погоре, като изпълнително деяние се изразява в приписване на престъпление на частния тъжител К. и представлява довеждането до знанието на трето лице приписвано другиму неизвършено престъпление, което се извършва в отсъствието на засегнатия. В случая това разгласяване е извършено чрез обаждане на тел.112.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, т.е. подс. К. е съзнавала общественоопасния характер на извършеното от нея, допускала е настъпването на общественоопасните последици и ги е целяла

Следва да се посочи, че престъплението "клевета" е намера изражение в Глава II от НК "Престъпления против личността".

За извършените от подсъдимата престъпления по чл. 147, ал.1 от НК се предвижда наказание „ глоба“ от 1 000 до 15 000 лв., както и „обществено порицание“.

Видно от приложения по делото справка за съдимост, към момента на деянието подс. К. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност, като от извършеното престъпление не са налице причинени имуществени вреди.

В конкретния случай съдът счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78а НК . При индивидуализиране размера на наказанието, съдът отчете като смекчаващо вината на подсъдимата обстоятелство чистото й съдебно минало, факта, че същата е пансионер с ограничени финансови доходи, както и съдействието й при разглеждане на делото и процесуалната дисциплина. При липса на други, извън състава на престъплението, отегчаващи вината обстоятелства съдът счита, че следва на подсъдимата да се наложи наказание в предвидения минимален размер, а именно "глоба" в размер на 511.29 евро, както и „обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез публикуване на присъдата в местния вестник „Ние“. Този размер на наказанието според съда се явява напълно достатъчен за изпълнение целите на личната и генералната превенции, като ще подейства възпитателно и възпиращо спрямо подсъдимата да не извършва занапред престъпления от подобен вид, като същевременно наказанието ще подейства и предупредително и върху останалите членове на обществото.

Пред съда са предявени за разглеждане и приети граждански искове с 4 правно основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за причинени от престъплението неимуществени вреди - уронване на доброто име, честта и достойнството на тъжителя.

При гореизложената фактическа обстановка са налице всички признаци на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД. Осъщественото поведение от страна на подсъдимата, по своята си същност е противоправно, като от него тъжителят К. е претърпял неимуществени вреди. Налице е и причинна връзка между поведението на подсъдимата и претърпените от тъжителя неимуществени вреди. Съдът обаче намери предявения иск за сумата от 10 000лв./5112.92 евро за прекомерен, необоснован и недоказан, поради и което го уважи за сумата от 1553.88 евро/3000лв./, като намери този размер за напълно справедлив и съотносим към размера на причинените неимуществени вреди.