Определение № 51 от 23.01.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51 гр. гр. Добрич, 23.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. А. като разгледа докладваното от Станимир Т. А. Въззивно частно гражданско дело № 20243200500739 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХI от ГПК по въззивна частна жалба с рег. № 12975/02.07.2024 год., подадена от Н. А. Н. с ЕГН ********** от гр. В. срещу определение № 1631/19.06.2024 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 1875/2024 г., с което производство по делото е прекратено поради недопустимост на предявените искове, като съдът е върнал искова молба вх.№ 7840/23.05.2023 г. на ищеца Н. А. Н. срещу Административен съд - Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“ №3А, ет.1 за сумата от 5 001 лв. и срещу Върховен административен съд, с адрес: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 18 за сумата от 5 001 лв., представляващи обезщетение за претъпени неимуществени вреди от постановени незаконосъобразни актове.

Съображенията, с които се оспорва атакуваното определение, са свързани с неговата незаконосъобразност и неправилност, както и противоречието му с практиката на ВКС.

Добричкият окръжен съд като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирана страна, разполагаща с правен интерес да иска отмяна на 1 неизгодно за нея определение, и срещу подлежащ на обжалване акт. Същата е депозирана в законоустановения едноседмичен срок – на 02.07.2024 г., а съобщението за определението за прекратяване на делото е получено от жалбоподателя на 27.06.2024 г. Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Производството по гр. дело № 1875/2024 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано, след като с определение № 148/26.02.2024 г. по ч. гр. дело № 89/2024 г. на Апелативен съд - Варна, поради отвеждане на всички съдии от съдебния район на Окръжен съд - Варна, делото е изпратено за разглеждане от Районен съд - Каварна (след отвод на съдиите от Районен съд Каварна, Районен съд - Балчик, Районен съд - Генерал Тошево и Районен съд Тервел, Добричкият окръжен съд с определение № 470/12.06.2024 г. по ч. гр. дело № 329/2024 г. е определил като компетентен да разгледа делото Районен съд - Добрич), по искова молба на Н. А. Н. с ЕГН ********** от гр. В., с която срещу Административен съд - Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“ № 3А, ет.1 и срещу Върховен административен съд, с адрес: гр.

София, бул. „Александър Стамболийски“ № 18, са предявени искове за заплащане на сумите от по 5 001 лв. /от всеки един от ответниците/, представляващи обезщетение за претъпени неимуществени вреди от постановени незаконосъобразни актове.

Според изложените в исковата молба твърдения, по жалба на ищеца е образувано адм. Дело № 1666/2022 г. по описа на Административен съд – Варна. С определение от 26.10.2022 г. е отказано предоставянето на правна помощ на жалбоподателя, което определение е оставено в сила от Върховния административен съд с определение № 10239 от 14.11.2022 г. по адм. Дело № 10370/2022 г. С определение от 01.12.2022 г. Административен съд - Варна е прекратил производството по посоченото по-горе дело, което определение е потвърдено от Върховния административен съд с определение № 1063/31.01.2023 г. по адм. Дело № 288/2023 г.

Ищецът, настоящ жалбоподател, сочи, че поради „противоправното поведение“ на съдия Т. Д. от Административен съд – Варна, свързано с непредоставянето му на правна помощ, Н. не е успял успешно да реализира законните си права и интереси по делото, във връзка с което са претърпени неимуществени вреди, чието обезщетение е в размер на 5 001 лв. По 2 отношение на втория ответник Н. аргументира претенцията за обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди от прекратяване производството по адм. Дело № 1666/2022 г., с „противоправното поведение“ на тримата съдии от състава на ВАС, постановил определенията по адм. Дело № 10370/2022 г. и адм. Дело № 288/2023 г.

Добричкият районен съд е приел, че предявените искове, квалифицирани като такива по чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 от ЗЗД, с които се претендира обезщетяване на вреди, произлезли от действия на магистрати във връзка със заеманата от тях длъжност „съдия“ и свързани с изпълнението на служебните им задължения в рамките на правораздавателната им компетентност и в частност постановените съдебни актове, са недопустими.

Сочи се, че действията на съдиите са обхвани от функционален имунитет, чиято правна уредба се съдържа в разпоредбата на чл. 132 от Конституцията на Република България. Поради това е налице „изключване гражданската отговорност“ на деликтно основание във връзка с постановените от съдиите съдебни актове, освен ако е извършено престъпление от общ характер.

Предвид на това районният съд е приел, че е недопустим и искът срещу съответния съд, в който правораздават съдиите, за които ищецът твърди, че са постановили неправилни актове. Според ДРС недопустимо е и ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата за действия, за които лицата, на които е възложено извършването им не носят отговорност. При наличие на вреди, настъпили от неправомерна дейност на магистрати, гражданската отговорност за обезвреда се поема от държавата по реда на ЗОДОВ, но само при предвидените в него предпоставки, наличието на които трябва да се твърди от ищеца. Поради предявяване на исковете срещу ненадлежна страна, съдът е прекратил производството по делото.

Неправилно е приел районният съд, че функционалният имунитет на магистрата, който е процесуална пречка за иск срещу него в това му качество, е процесуална пречка и за иск срещу държавата в лицето на съда, в който магистратът правораздава. Функционалният имунитет на магистрата, уреден в чл. 132 от Конституцията на РБ, изключва единствено личната му отговорност за вреди от постановени от него актове в рамките на дадените му от Конституцията и законите на страната правомощия, и то на етапа на преценка за допустимост на иска, но не е процесуална пречка за допустимостта на иск по чл. 49 ЗЗД, предявен срещу държавата в лицето на съответния съд – в тази 3 насока е определение № 189 от 17.08.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2246/2022 г., I г. о., ГК.

Налице е константна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, която приема, че държавата, съобразно принципа, закрепен в чл. 7 от Конституцията на РБ, отговаря за вредите - имуществени и неимуществени, причинени на граждани от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица. Тъй като разпоредбите на Конституцията имат пряко действие, липсата на уреден фактически състав в специален закон не може да е пречка за предявяване на иск за ангажирането на тази отговорност, поради което ако тя не може да се реализира с иск по ЗОДОВ, следва да се реализира по реда на ЗЗД с иск по чл. 49 ЗЗД. В случай, че отговорността се реализира с иск по чл. 49 ЗЗД държавата отговаря в лицето на съответния орган, който се явява неин процесуален субституент и страна по делото като надлежен ответник. Иск за обезщетение на вреди, основан на твърдения за настъпването им от постановен съдебен акт, насочен срещу съда, в който магистратът, постановил съдебния акт, правораздава, е допустим, независимо от уредения в Конституцията функционален имунитет на магистрата.

Процесуалната легитимация е положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск от ищеца, за която съдът следи служебно, но при твърдения, че са причинени вреди, за които отговаря държавата, предявеният иск е процесуално допустим. Отделно стои въпроса за материалноправната легитимация на страните, която съдът преценява при разглеждане на спора по същество, с оглед установените във всеки отделен случай правнорелевантни факти, когато се твърди, че следва да се ангажира отговорността на държавата по чл. 49 ЗЗД (така определение № 534 от 13.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4266/2019 г., IV г. о., ГК).

В решение № 133 от 29.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2014 г., III г. о., ГК, е посочено, че държавата отговоря пряко за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица. Тази отговорност се реализира на общото основание по чл. 49 ЗЗД, когато не може да се осъществи в специалните хипотези на ЗОДОВ. За надлежната процесуална легитимация на държавата са достатъчни твърденията, че ищецът я намира за длъжник по деликтно вземане. Дали за ищеца е възникнало 4 вземане срещу държавата е въпрос на материалноправна легитимация по иска.

Този въпрос следва да ще се реши при разглеждане на спора по същество.

В този смисъл е и определение № 383 от 12.06.2013 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 3266/2013 г., III г. о., ГК, сочещо, че за надлежната процесуална легитимация на държавата са достатъчни твърденията, че ищецът я намира за длъжник по деликтно вземане. Дали ищецът е правоимащ за такова вземане срещу държавата и дали между страните съществува правоотношение, което урежда такова вземане е въпрос на материалноправна легитимация по иска и ще се реши при разглеждане на спора по същество.

Процесуалната легитимация се определя от твърдението в исковата молба, а материалноправната - от материалното правоотношение, което се установява със съдебното решение. Предявените в разглеждания случай искове срещу посочените съдилища са допустими и следва да бъде разгледани, като въпросът за тяхната основателност касае съществото на спора. Отговорността на ответните съдилища, като процесуални субституенти на държавата, е гаранционно-обезпечителна и произтича от разпоредбата на чл. 49 ЗЗД. Установеният с разпоредбата на чл. 132 от Конституцията на РБ, с оглед нормалното осъществяване на правораздавателната дейност, функционален имунитет на магистратите (съдии, прокурори и следователи), изключва възможността от тях да се търси наказателна и гражданска отговорност при осъществяването на съдебната власт - за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Наличието на този функционален имунитет, изключващ гражданската (деликтна, имуществена) отговорност на магистратите, обаче не изключва противоправността на действията и бездействията им, както и не представлява пречка за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД. Възможността на пострадалите да получат обезщетение за причинени вреди от незаконосъобразни служебни действия на лицата, ползващи се с функционален имунитет, е чрез насочване на исковете срещу съответните правозащитни органи, което означава, че само предявен срещу съответния орган иск не е процесуално недопустим, въпреки функционалния имунитет на прекия причинител на вредите. Но не е допустимо магистратът в лично качество да отговаря по такъв иск (определение № 788 от 22.02.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 486/2024 г., II г. о., ГК). В този смисъл е още решение № 50051 5 от 12.06.2024 г. по гр. д. № 1822/2022 г. на ВКС, II-ро г. о., определение № 4338 от 1.10.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2529/2024 г., I г. о., ГК, определение № 35 от 12.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3592/2022 г., II г. о., ГК., определение № 189 от 17.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2246/2022 г. на ВКС, І г. о.

Практиката на ВКС, обективирана в посочените по-горе актове приема, че иск за обезщетение на вреди, причинени от съдебен акт, насочен срещу съда, в който магистратът, постановил съдебния акт правораздава, е допустим, независимо от уредения в Конституцията функционален имунитет на магистрата (определение № 50078 от 06.03.2023 г. на ВКС по гр. дело № 3192/2022 г., II г. о., ГК).

Предвид тези съображения постановеното определение за прекратяване на делото, поради недопустимост на исковата претенция, следва да се отмени като незаконосъобразно и делото да се върне на Районен съд - Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия.