Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 37 от 13.03.2019, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Търговско дело 211/2018
Вид
Решение № 37
Подписан
13.03.2019
В сила
29.08.2019
Състав
ТЕМЕНУГА ИВАНОВА СТОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.95 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.32 ал.1 · Закон за посевния и посадъчния материал
  • чл.57 ал.3 · Закон за посевния и посадъчния материал
  • чл.288 · Търговски закон
  • чл.309а · Търговски закон
  • чл.318 и сл. · Търговски закон
  • чл.324 · Търговски закон
  • чл.327 · Търговски закон
  • чл.327 ал.1 · Търговски закон

Р Е

Ш Е Н

И Е №37

В ИМЕТО НА НАРОДА

Гр.Добрич 13.03.2019г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година при секретаря Б.М. –ЮСУФ и с участието на прокурора……………………… в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА като разгледа Т.д..№211 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „***“ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.Т.,Индустриална зона,зърнобаза,представлявано от управителя Н.П.Т.,чрез пълномощника адв.Ж.,ТАК,съдебен адрес-***0 срещу „***“ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.Д.,представлявано от управителя М.Б.С.с цена на иска 46 758,52 лв. и правно основание чл.79 от ЗЗД и 7 929,82 лв.,с правно основание чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

Между страните и сключен договор за покупко-продажба на препарати за растителна защита,както и семена за слънчоглед и царевица.

За покупката са издадени ф-ри

№№**********/16.03.2017г.;**********/19.03.2017г.на обща стойност 86 758,52 лв.Фактурите били приети от ответника.

Далеч след падежа ответникът извършил частично плащане на цената на стоките на 10.11.2017г.,чрез превод по банковата сметка на ищеца на сумата от 40 000 лв.Останала е дължима исковата сума.Поради забава в плащането се дължи и мораторна лихва за периода на забавата.

В срок от ответника по делото е постъпил писмен отговор,с който се оспорва основателността на предявените искове.

Оспорва се твърдението в исковата молба,че стойността на стоката по издадените фактури е дължима в претендирания размер,както и че е била дължима към момента на доставката на стоката.

Твърди се,че цената на препаратите за растителна защита и доставения посевен материал е дължима от земеделските производители след изтичане на годината ,в която доставката е извършена.Настоява се,че в случай на плащане на цената през стопанската година,през която са доставени стоките,съобразно обичайната търговска практика,на земеделските производители се предоставят отстъпки от стойността по фактурата,чиито размер варира между 10 и 30% и зависи от момента на плащане.

Между страните съществуват трайни отношения по доставка на сходни стоки,датиращи от 2006г.,в които страните са спазвали обичайната търговска практика,а именно че при плащане преди изтичане на преди края на годината,да се ползва описаната от ответника отстъпка в цената.

Посочват се доказателства за отношенията между страните през периода 2011г.до 2016г., съобразно които между тях се е следвала така описаната обичайна търговска практика.

След извършеното плащане на сумата от 40 000 лв. по процесните две фактури,между страните се е провела среща,на която са обсъдени търговските отстъпки за 2017г.,която би следвало да бъде в размер на 12 000 лв. или приблизително 14% от стойността на фактурираните през 2017г.стоки.Вместо чрез издаване на кредитно известие за стойността на отстъпката е направено предложение за доставка на други стоки,на стойност равна на размера на отстъпката.Това предложение не е било прието,тъй като противоречи на установените трайни отношения между страните и обичайната търговска практика.

Твърди се,че ответникът не е изпаднал в забава на датата на издаване на фактурите.

При предоставяне на посевния материал,ищецът не е предоставил на ответника Сертификат по чл.32 ал.1 от ЗППМ,каквото задължение има всеки доставчик на посевен и посадъчен материал,съгласно чл.56 ал.1 от ЗППМ-норма ,която е от публичен ред и забранява търговия с посевен материал,който не е придружен с цитирания сертификат.Поради това непридружения със сертификат материал не може да бъде предмет на сделка,тъй като е стока,извън гражданския оборот.

Поради това и доставката по ф-ра№**********/16.03.2017г. не е породила задължение за плащане на цената.Така с плащането на сумата от 40 000 лв.ответникът изцяло е покрил задължението си по ф-ра №**********/16.03.2017г.

Настоява се съдът да приеме,че не се дължи цената на стоката по ф-ра№**********/16.03.2017г. Дори да се приеме,че цената по двете фактури е дължима ,стойността й следва да се намали с 14% отстъпка върху стойността на доставеното или със сумата от 12 000лв.

Липсва забава на длъжника,тъй като според ответника е налице забава на кредитора,а именно отказ да бъде издадено кредитно известие за дължимата отстъпка ,което представлява неоправдан отказ да се окаже съдействие от кредитора,в който смисъл се прави възражение,с основание чл.95 от ЗЗД.

Оспорва се и дължимостта на законна лихва върху фактурите,тъй като съгласно практика и търговските обичаи заплащане на стоката от процесното естество се дължи след края на стопанската година.

В допълнителна искова молба ищецът изразява следното становище:

Търговските обичаи ,съгласно чл.288 от ТЗ се прилагат само,в случай че не са уредени от закона.Чл.327 ал.1 от ТЗ урежда сроковете за плащане на цената на стоката при търговска продажба,а именно в момента на получаване на стоката.

Спори се относно дължимостта на търговската отстъпка.При липса на изрични договорни уговорки,касаещи отстъпка,каквито страните не са правили,възражения за отстъпка не може да се правят.Неотносими към спора са доказателствата за предходни отстъпки ,правени в посочените от ответника стопански години,доколкото за всяка от тях са правени различни уговорки.През 2017г.не е договорено отлагане на плащането и ползване на търговска отстъпка.

През предходни периоди ответникът е плащал със закъснение,което е обусловило извършването на отстъпки,каквито не са договаряни за 2017г.

Не се споделят доводите на ответника за нищожност на договора за доставка на посадъчен материал по ф-ра №**********/16.03.2017г. От формална гледна точка ,липсата на сертификат не е основание за нищожност на сделката.Оспорва се твърдението,че доставената стока не е била придружена със сертификат.Доставените стоки са произведени от водещи европейски фирми и вносът им е невъзможен без сертификат.При доставката на стоките ,те са били придружени със сертификат.

Ответникът не е направил възражения за липса на сертификат при доставката на стоките.Съгласно чл.324 от ТЗ при получаване на стоката купувачът следва да я прегледа и ако не отговаря на изискванията ,да уведоми незабавно продавача.Ако купувачът не направи това ,стоката се смята одобрена,като съответстваща на изискванията ,освен за скрити недостатъци.

От ответника по делото е депозиран писмен отговор,в който се поддържат възраженията от отговора на исковата молба.

Според ответника,нормата на чл.327 ал.1 от ТЗ е диспозитивна и може да бъде дерогирана от уговорки между страните.Такъв е и настоящия случай.Налице е друга уговорка между страните,а именно стоката да се заплаща след края на стопанската година,а в случай на по –ранно плащане да се ползва търговска отстъпка.

Оспорва се твърдението на ищеца,че между страните липсват уговорки за търговски отстъпки.

Оспорва се и твърдението,че ответникът непрекъснато е закъснявал с плащанията.Тези твърдения не отговарят на действителността,за което се сочи писмено доказателства-Справка-приложение №1 /20.04.2016г.

Не се твърди нищожност на сделката по ф-ра № **********/16.03.2017г.,поради липса на форма,а поради невъзможен предмет.

Позоваването на разпоредбата на чл.324 от ТЗ е ирелевантно,тъй като ответникът не твърди за наличие на недостатъци в стоката,а твърди,че договорът е нищожен ,поради липса на сертификат.

В съдебно заседание страните поддържат становището си в депозираните искова молба,допълнителна искова молба и отговори на исковата молба.

Окръжният съд,като се запозна с представените по делото писмени доказателства,гласните такива и заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно икономическа експертиза,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори,че страните са в дългогодишни и трайни търговски отношения по доставка на семена.

Представена е ф-ра

№**********/16.03.2017г. за сумата от 54 005лв.-цена на доставени семена царевица и слънчоглед и ф-ра №**********/16.03.2017г. за сумата от 32 753,52 лв.Фактурите са редовно счетоводно оформени и подписани от двете страни по делото.Не се спори,че стоката е доставена на купувача,а това се установява и от приложените по делото заповеди за отпускане на стоково материални ценности.Страните не спорят,че на 10.11.2017г.ответникът по делото е заплатил сумата от 40 000 лв.-частично по двете издадени фактури.Липсва спор и по обстоятелството,че на ответника са правени търговски отстъпки,така както е посочено в отговора на исковата молба. За периода 2011-2015г.

Според ответника съгласно обичайните търговски отношения между страните търговската отстъпка би следвало да е в размер на 14/% от стойността на фактурираните стоки или около 12 000лв.

На 03.10.2017г. на ответника е връчена нотариална покана за заплащане на общата сума от 86748,52 лв.по двете фактури от 16.03.2017г.С покана за доброволно плащане от 12.04.2018г. ищцовото дружество е поканило ответника да заплати задълженията си.

Според показанията на св.Н. Б.-пълномощник на ответното дружество,то има дългогодишни търговски взаимоотношения с ищеца по делото-от 2006г.В този период от време между страните съществува трайна търговска практика,съгласно която са правени отстъпки при договаряне на цените на стоките,предмет на доставка между двете фирми.Винаги са търсени доставчици,които правят търговски отстъпки.В търговската практика между страните било обичайно плащането на цената да започне след реализация на продукцията.Процентът на отстъпката е различен в зависимост от момента на плащане на стоката.За 2017г. свидетелката лично разговаряла с г-жа Н. Т..Предложената за тази стопанска година отстъпка не удовлетворявала ответника като размер,като вместо отстъпка се предлагало доставка на друга стока от същия доставчик,с което ответниците не се съгласили.За 2016г. отстъпка не е била ползвана,поради закъсняло плащане на задълженията.В целия бранш търговската практика е да се заплаща не след фактурирането,а след реализация на продукцията от дружеството.Писмен договор за размера на търговската отстъпка не е сключван между страните.

Според св.Ж. Ж.-икономически директор при ищеца само управителите имат правото да си договарят взаимни отстъпки.Да 2017г. свидетелят е абсолютно убеден ,че такава .При разсрочено плащане на стоки цената е различна в сравнение с тази,която се заплаща при спазване на уговорените срокове.Ако има договорки за отстъпка,те винаги имат писмен характер-тогава се издава кредитно известие на клиента.След издаването му сумата по кредитното известие или се отнася към други негови задължения или му се връща.Свидетелят не е в течение относно уговорките между страните.

Във връзка с възражението на ответника,че стойността на стоката по ф-ра №**********/16.03.2017г. не се дължи,тъй като стоката е без сертификат,по делото са представени в превод на български език сертификати в превод на български език относно внесени от Европа семена слънчоглед и царевица от м.10 2016г. до м.01.2017г. ,които установяват,че от страна на ищеца е осъществен внос на официално сертифицирани продукти.Липсват доказателства за това ответното дружество да е възразило пред ищеца за липсата на сертификат за качество на доставена му стока.

Съгласно заключението на изслушаната съдебно икономическа експертиза,двете фактури,предмет на спора са осчетоводени в ответното дружество,отразени са в дневника на покупко-продажбите за данъчен период март 2017г.,а на 10.11.2017г. частично са заплатени задълженията по двете фактури в размер на 40 000 лв.При ищеца постъпилата сума е осчетоводена за покриване на част от вземането по фактурите-по 20 000 лв.за всяка от тях.Към 31.12.2017г. вземането на ищеца към ответника е в размер на 46 761,27 лв.Лихвите за забава са изчислени,считано от деня ,следващ датата на издаване на фактурите до завеждане на делото и е съответно в размер на 5 318,37лв.-по ф-ра №**********/16.03.2017г. и сумата от 2 858,20 лв. по ф-ра № **********/16.03.2017г.,като е отчетено извършеното частично плащане по двете фактури.

За периода от 2010г. до 2016г.на ответника са правени търговски отстъпки,съответно 21,74%;22,00%;12,48%,13%,като за 2014,2015 и 2016г. липсват данни за търговски отстъпки.