Решение № 6384 от 03.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6384 гр. ******, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20251110147594 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от В. М. Е. срещу „********“ АД, искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми:

- 29.54 лева – имуществени разходи във връзка с отменения полет, представляващи стойността на заплатено такси от летище „*********“ до хотел „*********“ и обратно от хотел „*********“ до летище „*********“;

- 163.30 лева - имуществени разходи във връзка с отменения полет, заплатени за 1 нощувка в хотел „*********“ на 03.08.2024 г.

Ищецът твърди, че сключил договор за въздушен превоз, като закупил самолетен билети за полет ********* от 03.08.2024 г. по направление летище ********* летище ******. Полетът бил отменен за вечерта на следващия ден – 04.08.2024 г. без да му бъде предложен алтернативен транспорт или място за нощувка. Във връзка с отменения полет направил имуществени разходи за 1 нощувка от 163.30 лева, за такси от летището до хотела – 15.57 лева, а на другия ден – 04.08.2024 г. обратно за такси от хотела до летището за 13.97 лева. Твърди, че във връзка с отменения полет получил обезщетение от ответното дружество в размер на 250.00 евро, но останалите извършени разходи не му били заплатени. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски. Сочи банкова сметка IBAN **********.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответното дружество изтъква, че не е доказана причинно-следствената връзка между фактическата обстановка и твърдените разходи. Моли исковете да бъдат отхвърлени в цялост. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл. 9 и чл. 12 от Регламента № 261/2004г.

По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че между страните е сключен договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се е задължил да превози ищеца на твърдените дати и часове по сочените маршрути;; че полет № 1

********* /03.08.2024г. е бил отменен; че ответникът е изплатил на ищеца обезщетение от 250 евро за отмяната на полет № ********* /03.08.2024г. Страните не спорят и досежно обстоятелството, че ищецът и ответникът са сключили договор за въздушен превоз № ********* /03.08.2024г. по направление летище ********* – летище ******, който следвало да бъде изпълнен от авиопревозвача „********“.

В практиката на СЕС е разяснено, че целта на Регламент № 261/2004г. е да се гарантира високо равнище на защита на пътниците, ползващи въздушен транспорт, независимо дали се намират в положение на отказан достъп на борда, отмяна на полет или голямо закъснение на полет, тъй като във всички тези случаи им е причинено сходно по естеството си сериозно безпокойство и неудобство във връзка с въздушния транспорт (решение Sturgeon и др., C‑402/07, EU:C:2009:716, т. 44). Със сумите, определени в член 7, параграф 1 от Регламент № 261/2004г., се цели да бъдат поправени стандартизирано и незабавно вредите, каквито са неудобствата, дължащи се по-конкретно на отказан достъп на борда при въздушния превоз на пътници, без да трябва да понасят неудобствата, свързани с воденето на дело за вреди и пропуснати ползи пред компетентните национални юрисдикции (вж. по аналогия решение от 10 януари 2006 г., IATA и ELFAA, C‑344/04, EU:C:2006:10, т.

45). С такива предварително определени суми се цели обезщетяване за вредите, които са почти еднакви за всички засегнати пътници (вж. по аналогия решения от 10 януари 2006 г., IATA и ELFAA, C‑344/04, EU:C:2006:10, т. 43 и от 23 октомври 2012 г., Nelson и др., C‑581/10 и C‑629/10, EU:C:2012:657, т. 52). Разяснено е, че нито в член 7, параграф 1 от Регламент № 261/2004, нито в регламента като цяло обаче не е предвидено обезщетяване за индивидуалните вреди, свързани с причините за пътуването на засегнатите пътници, поправянето на които неизбежно налага преценка във всеки отделен случай на размера на причинените вреди и поради това може да бъде предмет само на a posteriori и индивидуализирано обезщетяване (вж. в този смисъл решение от 10 януари 2006 г., IATA и ELFAA, C‑344 /04, EU:C:2006:10, т. 4 3). С оглед на това, в Решение от 29.06.2019г. по дело № С-354/2018г. на СЕС е прието, че член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че с предвидената в тази разпоредба сума не се цели обезщетяване на вреда като нереализиран доход от заплата, на второ място, че за тази вреда може да се получи предвиденото в член 12, параграф 1 от този регламент допълнително обезщетение, и на трето място, че задача на запитващата юрисдикция е въз основа на относимата правна уредба да определи и прецени различните елементи на тази вреда, както и размера на обезщетението за нея. Прието е също, че Регламент № 261/2004г., и поконкретно член 12, параграф 1, второ изречение от него, трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на компетентния национален съд да направи приспадане на предоставеното по силата на този регламент обезщетение от допълнително обезщетение, но не го задължава да процедира по този начин, тъй като посоченият регламент не налага на компетентния национален съд условия, въз основа на които да може да пристъпи към това приспадане.

От изложеното се налага изводът, че предвидените в чл. 7 от Регламента обезщетения целят да обезвредят претърпените от пътниците безпокойство и неудобства от отмяната/закъснението на полета, без да е необходимо доказването на конкретно претърпените вреди. Целта на обезщетението, предоставено на пътниците във въздушния транспорт на основание член 12 от Регламент № 261/2004г., е да допълни предвидените в този регламент мерки по такъв начин, че пътниците да бъдат обезщетени за цялата вреда, която са претърпели поради неизпълнението от въздушния превозвач на неговите договорни задължения. В този смисъл, посочената разпоредба позволява на националния съд да осъди въздушния превозвач да обезщети вредата, произтичаща за пътниците от неизпълнението на договора за въздушен превоз, на различно от Регламент № 261/2004 правно основание, тоест по-специално при условията, предвидени от Конвенцията от Монреал или от националното право. Съдът на ЕС вече е постановил, че стандартизираните и незабавни мерки, приети на основание на Регламент № 261/2004г., сами по себе си не са пречка съответните пътници — в случай че същото неизпълнение от страна на въздушния превозвач на договорните му задължения им е причинило освен това вреди, които пораждат право на обезщетение — да предявят и искове за обезщетяване на тези вреди при предвидените в Конвенцията от 2

Монреал условия (вж. в този смисъл Решение от 10 януари 2006 г. по дело IATA и ELFAA, C‑344/04 Recueil, стр. I‑403, точка 47).

В светлината на гореизложеното, пътникът би могъл да претендира и да получи допълнителни обезщетения за всички вреди, които е претърпял вследствие неизпълнението на задължението на превозвача. Тази отговорност е договорна, като намира своето основание по българското законодателство в чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД, и обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. При недобросъвестност на длъжника, същият отговаря за всички преки и непосредствени вреди.

Ищецът претендира имуществена вреда в размер от 29.54лв., представляваща заплатена такса за летищен трансфер, който не се е състоял поради отмяната на полет № ********* /03.08.2024г. от ********* до ******. Както се посочи, съгласно чл. 9, пар. 1, б.

„в“ от Регламента, от страна на авиопревозвача следва да бъде осигурен на пътника безплатен превоз между летището и мястото за настаняване (хотел или друго място). В случая не се установява ответникът да е изпълнил това свое задължение, поради което сторените от ищеца разходи за тази дейност представляват имуществена вреда, която подлежи на възстановяване. Следва да се има предвид обаче, че Регламентът ограничава отговорността на превозвача до разходите за превоз от летището до мястото на настаняване и обратно, но не и за други разходи за транспорт.

Не е спорно, че по разписание ищецът е следвало да пристигне в ****** в 00:12ч., но полетът не се е осъществил, въпреки явяването на пътника на време за излитането на полета. Установява се от събраните писмени доказателства /л. 9/, че ищецът е използвал услугите на таксиметрова компания /транспорт - такси/ от летище ********* до хотел „*********“, осъществен на 04.08.24 г. в 00:19 минути, като заплатената сума е в размер от 15.57 лв. и не подлежи на възстановяване. На същия лист 9 от делото се установява и че на сутринта на 04.08.2024 г. в 09:57 часа ищецът отново е използва услугите на таксиметрова компания /трансфер с такси/ от хотел „*********“ до летище *********, за което заплатил сумата в размер от 13.97 лева. Този разход представлява имуществена вреда за пътника, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението на задължението на превозвача да изпълни полета навреме, като тази вреда е предвидима. Ето защо, подлежи на възстановяване от ответника и този иск се явява основателен.

Следващата претенция е за сумата от 163.30 лв., представляващи разходи за настаняване в хотел за една нощувка в хотел „*********“ след полунощ на 03.08.2024 г.

Съгласно чл. 9 от Регламента, когато се прави позоваване на този член, на пътниците се предлага безплатно: a) храна и напитки според времето за изчакване; б) настаняване в хотел в случаите, когато се налага престой за една или повече нощти, или когато се налага допълнителен престой към първоначално предвидения от пътника; в) превоз между летището и мястото за настаняване (хотел или друго място). В Решение от 13.10.2011г. по дело № С-83/2010г. на СЕС е разяснено, че националният съд не може като допълнително обезщетяване на основание член 12 от Регламент № 261/2004 да осъди въздушния превозвач да възстанови на пътниците, чийто полет е закъснял или е отменен, разходите, които последните е трябвало да понесат, поради това, че този въздушен превозвач не е изпълнил предвидените в членове 8 и 9 от този регламент задължения за помощ (възстановяване стойността на билета или премаршрутиране към крайния пункт на пристигане, поемане на разходите за прехвърляне от летището на пристигане до летището, за което е направена резервацията) и грижа (поемане на разходите за храна, напитки, настаняване в хотел и телефонни обаждания). Всъщност исканията на пътниците във въздушния транспорт, основани на предоставените им с посочения регламент права, като правата по членове 8 и 9 от него, не могат да бъдат разглеждани като искания за „допълнително“ обезщетяване в смисъла, в който това понятие е определено в точка 38 от настоящото решение. Все пак, когато даден превозвач не изпълни задълженията си по членове 8 и 9 от Регламент № 261/2004, пътниците във въздушния транспорт могат да упражнят правото си на 3 обезщетяване, позовавайки се на посочените в тези членове обстоятелства . На последно място, тъй като националната юрисдикция поставя въпроса дали за да упражнят правата, предвидени в членове 8 и 9 от Регламент № 261/2004, пътниците във въздушния транспорт трябва да се позоват на тези разпоредби, следва да се подчертае, че — както изтъква генералният адвокат в точка 61 от заключението си — в Регламент № 261/2004 не се съдържа никаква пречка за присъждането на обезщетение поради неизпълнение на задълженията по членове 8 и 9 от споменатия регламент, ако тези разпоредби не са били посочени от пътниците във въздушния транспорт.