Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1244 от 17.04.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно наказателно дело 4286/2022
Вид
Определение № 1244
Подписан
17.04.2022
В сила
17.04.2022
Състав
ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1244 гр. София, 17.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно наказателно дело № 20221110204286 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба с вх. № **********/22.03.2022 г. на жалбоподателя М. В. Д. срещу Постановление на СРП от 04.03.2022 г., с което Софийска районна прокуратура е спряла наказателното производство по ДП № ************/2019 г. по описа на 09 РУ-СДВР и пр.пр. № *************/2019 г. по описа на СРП на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 вр. чл.

199 от НПК за извършено престъпление по чл.209, ал.1 НК, като ДП е водено срещу неизвестен извършител, за това че през периода 30.04.2018 г. до 16.05.2018 г. в гр.София с цел да бъде набавена имотна облага, е възбудено заблуждение у М. В. Д. и с това му е причинена имотна вреда в размер на 9000.00 лева.

В жалбата си жалбоподателят М. В. Д. инвокира подробни, ясни, логични и аргументативно изчерпателни съображения, въз основа на които релевира искане да бъде отменено обжалваното постановление, тъй като е неправилно и незаконосъобразно.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по досъдебното производство доказателства, намира следното:

1.

По процесуалната допустимост на жалбата:

Жалбата с вх. № **********/22.03.2022 г. на жалбоподателя М. В. Д. е процесуално допустима – подадена е в срок, от активно процесуално и материално легитимиран субект (пострадал) с обоснован правен интерес, пред родово, местно и функционално компетентен съд и срещу акт на прокурор от СРП, който подлежи на проверка в производство по съдебен контрол на основание чл.244, ал.5 от НПК.

2.

По съществото на обжалвания прокурорски акт:

На 29.05.2019 г. СРП образувала ДП № ********/2019 г. по описа на 09 1

РУ-СДВР и пр.пр. № *********/2019 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл.209, ал.1 НК, като ДП е водено срещу неизвестен извършител, за това че през периода 30.04.2018 г. до 16.05.2018 г. в гр.София с цел да бъде набавена имотна облага, е възбудено заблуждение у М. В. Д. и с това му е причинена имотна вреда в размер на 9000.00 лева.

Свидетелят М. В. Д. е собственик на къща в гр.С. кв. „С.“, ул. „М. М.“ № **, ет.**. Искал през 2017 г. да извърши ремонт в имота си и ремонт на своята ВиК. Потърсил обява в интернет. Позвънил на телефон ********* на лице с имена Р. М.. Следвало да се извърши оглед на процесния имот. Лицето Р.М. не можел да дойде на огледа по здравословни причини – трудно се придвижвал, поради инвалидизация. С негово съдействие негови колеги пристигали няколко пъти на оглед в имота на свидетеля Д.. До съгласие за ремонта и цената не се стигнало. Свидетелят Д. запазил телефона на лицето Р.

М.. Налагало се в процесния имот да се излее бетон. Свидетелят Д. поискал съдействие от Р. М. с изготвяне на оферта. Получил указание свидетелят Д. да се свърже с лице с имена Р. Р. К.. Свързали се по телефон. На 27-28.04.2018 г. в имота на свидетеля Д. бил извършен оглед и замервания от Р. К.. На 30.04.2018 г. лицата Д. и К. се срещнали на метростанция „Л.“ в гр.София.

Свидетелят Д. бил офертиран за цената за ремонта за сумата от 12 000.00 лева при уговорка за заплащането на сумата от 5000.00 лева авансово. Останалата сума от 7000.00 лева следвало да се заплати в процеса на СМР-та. В деня на срещата на 30.04.2018 г. свидетелят Д. предоставил на К. сумата от 5000.00 лева. За предадената сума била съставена писмена разписка. Свидетелят Д. получил от К. в ръкописен вариант написано в текстово съдържание като част от предмета на бъдещ договор за извършване на СМР с посочване на задълженията на изпълнителя в пет точки какви отделни видове ремонти следва да осъществи при отразяване на задълженията на възложителя за общата цена на ремонта и четирите етапа на плащане на отделните суми в рамките на извършваната ремонтна дейност. Процесното текстово съдържание на този текст не е подписано и липсват подписи за възложител или изпълнител под текста. На последната страница от процесния текст на описаните права и задължения на възложител и изпълнител, без да са отразени кои са те, са инкорпорирани три броя разписки за сумата от 5000.00 лева от 30.04.2018 г. и за две суми от по 2000.00 лева от 11.05.2018 г. и от 16.05.2018 г., които свидетеля Д. предоставил на К.. Последният предал на свидетеля Д. и един примерен образец на договор за СМР, сключен с трето лице от 17.01.2018 г. Свидетелят Д. следвало да набере текстово договора си с К. на компютър. В началото на месец май 2018 г. К. с друго лице работник разбутал верандата от имота на свидетеля Д.. На 11.05.2018 г. свидетелят Д. предоставил на К. сумата от 2000.00 лева за цена за ремонта и СМР-та в имота му. Сумата е предоставена на метростанция „Л.“ гр.С.. Лицето К. започнал да монтира кофраж за бетон в къщата на свидетеля Д.. Двамата се уговорили за допълнителни СМР-та за сумата от 2000.00 лева. На 17.05.2018 г. свидетелят Д. предоставил срещу разписка сумата от 2000.00 лева на К. на същата метростанция в гр.С.. Свидетелят Д. възприел, че на следващия ден не получил материалите, които К. поел като ангажимент да достави до 2 ремонтирания имот. Опитал да се свърже с лицето К., но не успял. На 22.05.2018 г. свидетелят Д. получил съобщение по вайбър на телефона си от лицето К. с текст „Мишо днес тръгвам за Варна за София, сестра ми бе оперирана с тумор на мозъка, сори за което ще се видим утре“. Сестрата на свидетеля К. се казва С. Р. И., която починала на 05.05.2019 г., а не през 2018 г. както се твърди съгласно показанията на свидетеля Ц. Ф. П., нейна майка. В същия ден на 22.05.2018 г. свидетелят Д. и К. разговаряли по телефон и се уговорили да се видят. Свидетелят Д. очаквал К. да пристигне и да изпълни уговорките си за ремонта. Нито пристигнал. Нито вдигал телефона си за комуникация. Давал непрекъснат зает телефонен сигнал. Не отговарял на свидетеля Д.. Същият останал блокиран в телефона на К.. Свидетелят Д. не получил ремонт в имота си. Търсел начин да си върне парите. Лицето К. не му ги върнало. Това довело до решението за свидетеля Д. да подаде жалба в полицията. Установява се, че лицето Р. Р. К. се казвал Р. Р. Д. при едно и също ЕГН.

Р. Р. Д. е разпитан като свидетел в ДП. Същият сочи в показанията си видовете СМР-та, които е следвало да извърши в имота на свидетеля Д. и уговорената цена. Свидетелят Д. сочи, че е получил сумата от 5000.00 лева авансово плащане от свидетеля Д.. Свидетеля Д. излага, че е пристъпил към реални ремонтни дейности в имота, закупувал е материали, и е извършил обемна строителна дейност. Свидетелят Д. описва, че е имало неизпълнена част от договора между страните, предвид започнало изграждане на стена, за която нямало разрешение за строеж. Свидетелят Д. отказал да се изгражда такава стена, поради липсата на строителни книжа. Свидетелят Д. описва, че в имота е водел като работници за ремонта лицата Р. Д. М. (негов баща), Г. П.

Г., починал на 08.08.2020 г., С. Е. М. и Д. К. А., починал на 09.04.2021 г.

Свидетелят Р. М. сочи в показанията си, че е карал в процесния имот платна, греди, дъски, газови бутилки и материали, но не е работил в къщата на свидетеля Д.. Възприятия за извършвани част от СМР-та в описания по-горе имот с полагане на кофраж, завършване на хидроизолация на покрива, закупуването на палети с тухли излага в показанията си свидетеля С. М..

Свидетелят Р. М. и С. М. сочат, че в имота на свидетеля Д. останали част от строителни материали на свидетеля Д. – платна, горелки, дъски, греди, маркуч и др. Свидетелят Д.сочи в показания си, че е следвало да върне сумата от 4000.00 лева на свидетеля Д.. Свидетелят Д. описва, че е искал от свидетеля Д. да довърши ремонта с оглед обещанието поето от него към оперативен работник Т.. Свидетелят Д. бил отказал довършването на ремонта, поради съображения за начина на извършването на СМР-та свързани с прилагане на пено-панели. Свидетелят Д. сочел, че не се е бил договорил за такива панели за ремонта в процесния имот, при което получил съгласие да не връща парите, но следвало да заплати процесните пено панели. В показанията си свидетеля Р. Г. М. описва, че действително е препоръчал свидетеля Д. на свидетеля Д. и свидетеля Н. И. Ж.. Свидетелят Р. М. не знаел действителните уговорки за СМР-та, които свидетелят Д. следвало да реализира спрямо свидетелите Д. и Ж.. Разбрал от тях, че те за заплатили на свидетеля Д. значителни суми и не са получили договорените с него ремонти.

3

При опит да се свърже със свидетеля Д., свидетеля Р. М. получавал информация за различни причини от социален и човешки характер от Данаилов за невъзможността да извърши ремонта на лицата и че е щял да ги довърши поетите ангажименти и т.н. Във втори разпит свидетелят Д. посочва, че ремонт в имота му не е извършван от свидетеля Д., с изключение на бутането на старата веранда и започнала подготовка за изливане на бетон със стари материали за кофраж, продължили около два дни. От мястото на къщата били изведени в един курс отпадъци с камионче. На място останали, обаче още неизвозени количества събрани отпадъци, както и отпадъци от съборената веранда. Свидетелят Д. сочи, че е имал уговорка с Д., сочен от него с фамилията К., за начина на доставка на бетона от бетонен възел, който да се превозва с камионче, а не че следва бетонът да се образува чрез бетоновозна помпа. Договорката с К. била да се заплати цялостно ремонта, а не да се извършват отделни плащания. Свидетелят Д. описва, че не е имал уговорка с К. за соларни панели, а за термопанели. И пред свидетеля Д. К. с фамилия Д. твърдял, че имал проблеми и искал да върне парите. Реално парите не били върнати на свидетеля Д.. Последният отказал да довърши ремонта в имота си, тъй като свидетеля Д. (К.) само му предоставял лъжлива информация. В рамките на извършената очна ставка свидетелите Д. и Д. (К.) излагат взаимноизключващи се твърдения касателно СМР-та, постигнатите уговорки, изпълнението на ремонтната дейност, времето на изпълнението й, използвани и закупени материали, платената цена и др.

Съдът намира, че постановлението на СРП за спиране на ДП е обосновано, мотивирано и изчерпателно. Представителят на прокуратурата е извършил собствен анализ на събраните в ДП доказателства и доказателствени средства, така както са събрани и в рамките на съдържащата се в тях доказателствена информация. Прокурорът е положил усилия да установи обективната истина в ДП, като е изчерпил всички възможности по НПК да събере относимите към предмета на производството доказателства и доказателствени средства. Съдът отчита, че в доказателствената съвкупност на разпитаните свидетели са налице множество противоречия, а от друга страна показанията на свидетеля Д. са изолирани и не са подкрепени от друг независим доказателствен източник по НПК, който да съдържа достоверна и подкрепяща показанията на свидетеля Д. информация. Свидетелят Д. следва да отчете, че прокуратурата със съдържанието на събраните до момента доказателства няма основание да повдигне обвинение на свидетеля Данаилов, тъй като ще бъде поставена в обективна невъзможност да докаже и обоснове обвинителната си теза. Противният резултат би бил оправдателна присъда.

Противоречията в показанията на разпитаните свидетели са съществени.

Дори свидетелят С. М. да бъде разпитан, ако бъде установен, то разпитът му по ДП не би могъл сам за себе си да установи съставомерните факти по чл.209, ал.1 НК, доколкото в първия си разпит свидетелят М. сочи, че се е пристъпило в имота към изпълнение на СМР-та, но поради неразбиране между свидетеля Д. и свидетеля Д. ремонта в имота не бил довършен в пълнота. Според съдът защитата на свидетеля Д. следва да се осъществи по граждански ред, докато не е изтекла пет годишната давност по чл.120 от ЗЗД 4 от предоставянето на сумите на свидетеля Д., за които са налице безспорни доказателства в ДП – процесните разписки. Съдът счита, че свидетеля Д. има възможност само пред съда да получи защита на накърнените си граждански права и да получи обратно парите си чрез принудата на Държавата по ГПК и ЗЗД, а не чрез наказателно-правната защита с повдигане на обвинение от прокурор, който сам решава по изключително конституционно правомощие кога да повдигне обвинение, срещу кого да повдигне обвинение и за какво престъпление да повдигне обвинение. Съдът приема, че не може да отсъди исканото обезщетение с депозираната жалба, тъй като това може да бъде сторено само в граждански процес. Не в наказателен процес. Свидетелят Д. следва да защити правата си пред гражданския съд, а не пред наказателния съд, който се произнася само в рамките и по материалите, които прокурорът му представя от процесното ДП, така както събрани в качествено или некачествено разследване, без да може да проведе пълно разследване вместо прокурора, въпреки желанието на съда, който по вътрешно убеждение приема, че има извършено престъпление. Но прокурорът с тази доказателствена съвкупност,така както е събрана и с оглед нивото на разследването, ще бъде изключително затруднен да докаже тезата си. Съдът отчита, че юридическите факти на забавеното разследване и бездействието на Държавата да установи и докаже извършено престъпление от общ характер, ако са налице основанията за това, дават пряка правна възможност свидетеля Д. да потърси обезвреда на правата си по ЗОДОВ с претенция за присъждане на обезщетение срещу Прокуратурата на Р България. В тази насока е налице константна съдебна практика на гражданските съдилища по ЗОДОВ за забавено и некачествено разследване по НПК. Който и граждански път на защита да избере свидетелят Д., същият следва да докаже твърденията си. В наказателния и гражданския процес същественото условие за постигане на положителен резултат е доказването. Не твърденията. Не противоречията. А доказването е от съществено значение с годни доказателства и обективни факти, потвърдени в независими, обективни и безпристрастни доказателствени източници. Т.е. не е важно какво твърдиш, а какво можеш да докажеш в съда. Този правен принцип важи за свидетеля Д., но и за самият прокурор като страна в наказателното производство в съдебната му фаза по НПК.