Решение № 260284 от 26.04.2022, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№

260284 26.04.2022 година град Пловдив

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА при участието на секретаря Радка Цекова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 15255 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23Б против Г.Н.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, било образувано частно гр. д. № 56929/2019 г. по описа на СРС, 66-ти състав, по което в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение за следните суми: 2864,76 лв. – представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 07.10.2019 г. до изплащане на вземането; 431,56 лв. – мораторна лихва за периода 15.11.2016 г. – 30.09.2019 г.; 29,85 лв. – представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.09.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 07.10.2019 г. до изплащане на вземането; 6,08 лв. – мораторна лихва за периода 31.10.2016 г. – 30.09.2019 г., както и разноски. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Твърди се, че ответникът се явявал клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.

2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Според чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия, одобрени от КЕВР. За процесния период в сила били такива, одобрени с решение от 2016 г. В раздел ІХ от ОУ от 2016 г., чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за ТЕ, като задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищеца.

Сочи, че с приетите ОУ, било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на фактурата за съответния отоплителен сезон. С изтичане на последния ден от месеца, ответникът изпада в забава и върху дължимата сума, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се начислява законна лихва. С ОУ от 2016 г. било установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.

Съгласно ОУ от 2016 г. ищецът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г., ищецът ежемесечно удостоверява публикуването на интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на Нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на Нотариуса и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на дружеството на адрес: http://toplo.bg/клиенти/проверка на сметка. Твърди се, че ответникът е ползвал доставяната от дружеството ТЕ и към настоящия момент не е изпълнил задължението си.

На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между потребителите в сграда – етажна собственост се извършвало при системата на дяловото разпределение при наличие на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а. В настоящия случай, имотът на ответника се намирал в такава сграда, като собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма „Холидей и Райзен“ ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като към края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-414 от 06.04.2007 г. за топлоснябдяването. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.

Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

С определение от закрито съдебно заседание от 15.01.2021 г., като трето лице - помагач на ищеца по делото е конституирано „Холидей и Райзен“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Проф. Д-р Г.

Георгиев“ № 5, офис 6, което не е взело становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер, като ги счита за неоснователни.

Прави възражение за изтекла погасителна давност за главницата в размер на 2864.76 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2015 г. – м. 04.2018 г.; 431.56 лв. – законна лихва за забава за периода 15.11.2016 г. – 30.09.2019 г. – като тази сума се оспорва и като липса на идентификация на главницата, за която се претендира да е забавена като плащане;

29.85 лв. – сума за дялово разпределение за периода м. 09.2016 г. – м. 04.2018 г. и 6.08 лв. – лихва за периода 31.10.2016 г. – 30.09.2019 г. – тази сума се оспорва и като лихва на идентификация на главницата, за която се претендира да е забавена като плащане. Сочи, че съгласно ТР № 3/2011 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за доставена топлинна енергия представляват по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите се погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. При периодичните месечни платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна вноска. Считано от този момент започва да тече погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД.

Оспорва размера на топлинната енергия и нейната стойност. Не бил ясен и начинът, по който става заплащането на ТЕ съгласно чл. 31 от ОУ. Отделно от това цитираните в исковата молба ОУ били неотносими към задълженията преди 10.07.2016 г., когато влезли в сила. Твърди, че ответникът не е получавал съобщения или фактури, от които да прецени дали става въпрос за реално доставена ТЕ и/или количествата са начислявани служебно.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 56929/2019 г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.01.2020 г. срещу ответника за следните суми: сумата от 2864.76 лева – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. *****, аб. № *****, за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 07.10.2019 г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане; сумата от 431.56 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 15.11.2016 г. до 30.09.2019 г.; сумата от 29.85 лева – главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 07.10.2019 г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане; сумата от 6.08 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 31.10.2016 г. до 30.09.2019 г. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Ето защо, съдът приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът приема следното:

По делото като писмени доказателства са приети – Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *****г. на Нотариус при СРС, от който се установява, че ответникът Г.Н.Б., е придобил следния недвижим имот, а именно – *****, находящ се в гр. *****, в жилищната сграда на бл. *****, заедно с таванско помещение № *, заедно с 0.633 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от

Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.

Съгласно § 190 ЗЕ навсякъде в глава десета думите

"потребител", "потребителя", "потребители" и „потребителите“ се заменят съответно с "клиент", "клиента",

"клиенти", "клиентите" и думите "стопански" и

"стопанските" се заменят с "небитови" и

"небитовите". Разпоредбата на закона е възпроизведена в общите условия на дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е клиент на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.

От представените по делото писмени доказателства, отнасящи се до собствеността върху процесния апартамент, се установява, че ответникът е собственик на апартамент № *****, по силата на покупко – продажба от 12.11.2002 г.

Следователно в качеството му на собственик на процесния имот, по силата на посочените по – горе разпоредби, Г.Б. е придобил качеството на клиент (потребител) на топлинна енергия и БГВ, доставяни от ищцовото дружество в топлоснабдения апартамент № ***.