Решение № 1656 от 05.11.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1656 гр. Варна, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20213100501708 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. ИВ. ЦВ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Варна, ж.к.“Чайка“, бл.2, вх.“В“, ет.5, ап.72, чрез адв.В.В., с адрес на кантора: гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“ №213, вх.2, ап.45, против Решение №261720 от 21.05.2021г. постановено по гр.д.№12570/2020г. по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката, против “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33 представлявано от В.Д.В., иск с правно основание чл.124 от ГПК за приемане за установено, че ищецата не дължи на ответника сумата от 3566.32лв., представляваща стойност на начислена В и К услуга за клиент с абонатен №1102032, по издадена фактура №1153028962 от 22.07.2020г. с отчетен период от 23.07.2019г. до 25.06.2020г. за обект, находящ се в гр.Варна, ул.“Иван Екзарх“ №14, ап.1, придобит по наследство от С. В.

В., починала на 22.11.2019г.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че изводите на първоинстанционният съд не кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и със събраните доказателства. Поддържа се, че неправилно и в нарушение на процесуланите правила съдът е ценил депозираните с молба от процесуаления представител на ответника в открито съдебно заседание на 21.04.2021г. писмени доказателства, които са представени след срока 1 за това, вместо да приложи последиците по чл.161 от ГПК вр. с чл.190, ал.2 от ГПК, като са развити подробни съображения. Ето защо се поддържа, че неправилно съдът, е обсъждал въпросните документи и те са послужили за база на изводите му. Оспорват се изводите на съдът относно доказателствената стойност на ангажираните от ответника писмени доказателства, като са развити насрещни доводи за недоказаност на реалната доставка /потребление/, съответно отчет на В и К услуги в процесният обект през процесният период.

Поддържа се, че ищцата няма качеството потребител на В и К услуги и не е ползвала количествата вода през процесния период, поради което не дължи тяхната цена. Поддържа се още, че в нарушение на собствените си Общи условия и на Наредба №4/2004г., В и К оператора не е провеждал текущо отчитане на услугите, или че е налице отказ за допускане в имота от потребителя, което да е удостоверено чрез надлежен протокол, като са развити съображения за опорочаване на процедурата по отчет на потреблението. На следващо се поддържа, че неправилно съдът не е възприел за основателно възражението на ищцата относно оспорването на метрологичната годност на процесният водомер, което е направено с исковата молба и е поддържано с в единствено проведеното по делото о.с.з. В тази връзка се поддържа, че неправилно съдът не е назначил поисканата от страната съдебно техническа експертиза за проверка дали водомерът е бил в метрологична годност, тъй като възможността да не се назначава такава е поставена под условие, че се приеме за безспорно като факт, че СТИ не е метрологично годно.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като при постановяването му, съдът е съобразил всички доказателства по делото и е обсъдил задълбочено твърденията и възраженията на страните по спора. Оспорват се доводите на въззивницата, че същата няма качеството на потребител на В и К услуги през процесния период, като са насрещни такива. Твърди се, че с полагането на подпис от пълномощник върху заявлението за промяна на партидата, страната е декларирала съгласие с отразеното/начисленото количество потребени В и К услуги, респективно за нея се е породило правото в 30 дневния срок за плащане на фактурата да подаде възражение пред В и К оператора относно размера на осчетоводеното задължение. Моли за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.

В хода на производство Р. ИВ. ЦВ., с ЕГН **********, е починала, поради което е заличена като страна по делото и вместо нея като жалбоподател, е конституиран нейният син АНДР. ЦВ. ЯК., с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, с.о.“Траката“, ул.“7-ма“ №20.

В съдебно заседание новоконституираният въззивник, чрез пълномощник, поддържа въззивната жалба, моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се уважи предявената претенция. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалба и поддържа отговора си. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

2

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че Р. ИВ. ЦВ. не дължи на “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, сумата от 3566.32лв., представляваща стойност на начислена В и К услуга за потребени 1130 м³ вода по абонатен №1102032 за периода от 23.07.2019г. до 25.06.2020г., за което е издадена Фактура №1153028962 от 22.07.2020г.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик на недвижим имот-Апартамент №1, находящ се в гр.Варна, ул.“Иван Екзарх“ №14, придобит по наследство от С.

В. В., починала на 22.11.2019г. Сочи се, че в следствие от подадено, чрез пълномощник заявление на 21.09.2020г. за прехвърляне на партида за В и К услуги в процесния имот, ищцата разбрала, че по партида имота с абонатен №1102032, се дължи сумата от общо 3566.32лв., представляващи цената на доставени 1130 м³ вода. Твърди се, че от 22.11.2019г.-момента на смъртта на наследодателката С. В. В., жилището не е обитавано, поради което се поддържа, че въпросното количество вода да е доставено и реално потребено. Оспорва се, че ищцата има качеството на потребител по отношение на процесния имот, или в условиата на евентуалност, че в имота е извършван реален отчет удостоверяващ консумацията на В и К услуги в същия. Поддържа се, че процесното количество вода, не е отчетено при спазване на ОУ на ответното дружеството в присъствието на потребителя или негов представител, а при неосигуряване на такъв, с подпис от свидетел на отчетът. Поддържа се, че не са били налице условия за изключение от посоченото правило, доколкото не е извършвано дистанционно отчитане. В заключение се поддържа, че е нарушена процедурата по отчет на консумираната вода в процес ия имот. На следващо място се оспорва метрологичната годност на средството за измерване, респективно на достоверноистта на отчетените показания и правилното фактуриране на тези количества.

Ответника не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, като с подадена в първото по делото открито съдебно заседание молба поддържа становище за неоснователност на исковата молба и моли за отхвърляне на исковата претенция.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е 3 ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните изводи от съда.

В разглежданият случай оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ищцата за заплащане на стойността на процесните количества В и К услуги, които оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

По делото не е налице спор и от ангажираните от ищцовата страна доказателства се установява, че Р. ИВ. ЦВ. е придобила собствеността върху процесният недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Иван Екзарх“ №14, ап.1 по силата на наследствено правоприемство от С. В. В., починала на 22.11.2019г.

Не се спори, а и от представеният по делото препис от Заявление №1000059160 от 21.09.2020г., се установява, че на посочената дата Р.Ц., чрез пълномощник, е подала, искане за прехвърляне на партидата в процесният имот с абонатен №1102032, водена до този момента на името на наследодателката . Въпросното заявление съдържа изявление на подателката му, че към този момент показанията на водомера отчитащ консумацията на вода в имота с абонатен №1102032, показва потребление от 1660 м³, с които показания тя е съгласна.

Няма спор по делото, че в резултат от данните взети при подаване на заявлението за смяна на партидата е издадена процесната Фактура №1153028962/22.07.2020г. на стойност 3566.32лв. за ползвани В и К услуги с период на потребление от 23.07.2019г. до 25.06.2020г.

По делото са представени Справка за облога и плащанията на частен абонат с аб.

№110203, с посочен титуляр- Р. ИВ. ЦВ., за обект, находящ се в гр.Варна, ул.“Иван Екзарх“ №14, ап.1 и 2бр. Карнети за същия имот и абонат, обхващащи периода м.02.11.2016г.м.03.2019г., с посочен титуляр В. К. В., който според представените от ищцовата страна Нот.акт от 1958г. и удостоверения за наследници, се явява първоначалният собственик на имота и наследодател на страната. В цитираните карнети, се съдържа само един подпис на потребител от дата 14.07.2017г. с отчетени показания на водомера от 482 м³, след което са отчитани служебни количества вода в размер на по 2 м³ месечно за периода до 26.03.2019г., без да е полаган подпис на потребите срещу тях.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд намира, следното:

С оглед характера на предявения иск, а именно отрицателен установителен, с който се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца, доказателствената тежест за установяване на вземането, се носи от първия. В конкретния случай ответника, следва да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер, т.е. че ищцата има качеството на потребител или на лице, носещо отговорността за заплащане на спорната сума, както и че фактурираното количество В и К услуги е потребено в процесния имот. От своя страна ищцовата страна, следва да докаже твърденията си за недължимост на процесната сума, както и правопогасяващите си 4 възражения.

Както вече се посочи по-горе наследодателката на настоящия жалбоподател Р.Ц., е придобила собствеността върху процесният недвижим имот по наследство от С.

В. В., която е починала на 22.11.2019г. В разултат, от което от този момент Цветкова като собственик на имота е придобила и качеството на ”потребител” на В и К услуги по силата на § 1, ал.1, т.2, б.”а” от ДР на Закона за регулиране на В и К услугите, респективно има задължение да заплаща на ползваните услуги. За предходните периоди, за които има непогасени задължения за имота, Цветкова е отговорна по силата на настъпилото наследствено правоприемство, съобразно принципа “комуто ползите, нему и тежестите“.

В заключение, се налага изводът, че Р. ИВ. ЦВ. е лицето в чиято тежест лежи задължението за заплащане на акумулираните задължение ползвание В и К услуги в процесният имот, включително през периода от 23.07.2019г. до 25.06.2020г., съответно неоснователни са доводите изложени в жалбата, че същата няма качеството на потребител.