Решение № 1019 от 03.08.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1019 гр. П., 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Г. Гражданско дело № 20265220100294 по описа за 2026 година

Предявена е искова молба от Й. Й. Т., ЕГН- ********** от гр.В., ул. „Ч. и т.“№16, обл. П., срещу „К.“ЕАД, ЕИК- ******, със седалище и адрес на управление – гр. С., бул.“В.“№146 /сграда А/, ет.2, Бизнес център „Б.“ и „А.

Т.“ЕООД, ЕИК-******, със седалище и адрес на управление – гр. С., бул.“В.“№146 /сграда А/, ет.2, Бизнес център „Б.“,както и срещу ответниците ЗД „Е. Ж.“ЕАД, ЕИК- ***** и ЗД „Е.“АД, ЕИК- *****, със седалище и адрес на управление в гр. С..

В подадената искова молба се твърди, че ищецът Т. сключва от разстояние Договор за потребителски кредит № 3159569 / 07.04.2025 г. с К., със сума на кредита 1636.25 лева, от които размер на кредита 1400 лева и размер на застрахователна премия в размер на 236.25 лева, с обща сума за връщане в размер на 2269.54 лева за 16 месеца. Ищецът е усвоил само 1400 лева. Определен е ГПР 63,19% и ГЛП 48.66%.

Твърди се, че е сключен и Договор за предоставяне на поръчителство от 07.04.2025 г. с А. Т., с който се обезпечава Договор № 3159569 пред К.. В тежест на кредитополучателя се предвижда възнаграждение в размер на 1285.50 лева, платимо на месечни вноски (идентични с Договора за потребителски кредит). Това задължение не е включено в ГПР и обща сума по 1

Договора за потребителски кредит с К.. Ищецът е бил присъединен към групова застраховка, за което е било издаден Застрахователен сертификат № 570074 / 07.04.2025 за застраховка "Живот"на клиентите на “К.” ЕАД, съгласно групов договор № CREDISSIMO 003/2020 с начало на застраховката 07.04.2025 г. и крайна дата 31.07.2026 г. Ищецът е бил задължен да заплати еднократна премия в размер на 236.25 лева (която К. автоматично удържа от главницата) като насреща бил застрахован за различни застрахователни рискове свързани с Договор за потребителски кредит № 3159569 / 07.04.2025 г.

Застрахователното обезщетение било определено по следния начин: Размерът на дължимото застрахователно плащане за всеки един от покритите застрахователни рискове е равен на остатъчния баланс по кредита към датата на настъпването на застрахователното събитие със застрахования, включително лихвата по кредита, натрупана в периода, следващ времето между последната редовно дължима погасителна вноска по кредита до датата на настъпване на съответното застрахователно събитие със застрахованото лице. В застрахователен сертификат № 570074 / 07.04.2025 бенефициент (ползващо лице) е определено К. ЕАД, ЕИК ******. При определените застрахователни събития К. ЕАД ще получи обезщетение по Договор за потребителски кредит. Сочи се, че ответникът-кредитор не е посочил правилно в договора за потребителски кредит общата дължима сума, защото не е включил в общите разходи по кредита възнаграждението на А. Т. ЕООД.

Разходът към А. Т. е задължителен и това може да се извлече от общите условия към договора за кредит - клаузата за задължение към ответника А. Т. е преместено в Общите условия “III. КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА КРЕДИТ.

ОБЕЗПЕЧЕНИЕ.” т. 12. Изборът между обезпечение (ОУ III.т.12.) е банкова гаранция в 10 дневен срок, което е житейски нелогично и е непосилен срок, или да сключи договор с одобрено от кредитора трето лице в срок от 48 часа.

Кредиторът е създал предпоставка да се избира „гарантирано до минути“, защото иначе може да не одобри заявката за кредит или ще го направи след дълъг срок. Целта на бързите кредити е да се отпусне в кратък срок финансов ресурс със съответния висок процент, който да покрие рискът. Твърди се, че според решение от 13.03.2025 г. на СЕС по дело C-337/23 (т. 93 от мотивите) разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи 2 разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „ГПР“. Според решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С-714/22 (т.45 и т.46 от мотивите), когато в договора за потребителски кредит са предвидени разходи, които са задължително условие за отпускане на кредита или са конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, се счита, че има налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като това представлява общ разход по кредита за потребителя. Решението гласи, че неточно посочване на ГПР се приравнява на липса на посочване на ГПР, което опорочава действителността на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Заемодателят не е посочил действителния ГПР по договора за кредит, съгласно нормата на чл 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което изпълва хипотезата на чл. 22 от ЗПК и на това основание - договорът за потребителски кредит е недействителен, а потребителят дължи само чистата стойност на кредита Сочи се, че изначалната недействителност на договора за потребителски кредит влече нищожност на договора за предоставяне на поръчителство поради липса на основание да съществува поради своята обусловеност от съществуването на договора за кредит и акцесорност към този основен договор. Договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и ответника е сключен в изпълнение на задължение по неравноправна клауза от договора за кредит.

Процесният договор има правните характеристики на възмезден договор за мандат, тъй като едната страна е поела задължение да извърши едно правно действие - да сключи договор за поръчителство, а другата да заплати възнаграждение за това. Същият е нищожен, тъй като е сключен в противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като срещу задължението за заплащане на възнаграждение ищецът не получава насрещна престация, но същевременно се увеличава задлъжнялостта му по основния договор.

Поставените от кредитора изисквания относно вида на останалите обезпечения и условията, при които да бъдат предоставени са практически неизпълними, поради което сключването на договор за гаранция с предварително определено от кредитора юридическо лице гарант е сигурно и предвидимо. При обезпечение на задължението с гаранция длъжникът е ограничен в правото си да избира кой да се задължи солидарно с него. В случая правата на потребителя не са защитени, защото той няма свободата и възможността да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да 3 обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя с възнаграждение, равняващо се на почти половината от отпускания кредит.

Целта на Договора за предоставяне на поръчителство е да заобиколи разпоредбите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което конструкцията чрез възмездно поръчителство през друго дружество, собственост на кредитора, има за цел да заобиколи закона и да избегне нищожността на договора за кредит. Ищецът е направил следните плащания: • 27.05.2025 г. – 20 лева • 26.06.2025 г. – 10 лева • 25.07.2025 г. – 10 лева • 25.08.2025 г. – 10 лева • 25.09.2025 г. – 10 лева • 24.10.2025 г. – 10 лева • 25.11.2025 г. – 20 лева • 22.12.2025 г. – 100 лева • 28.12.2025 г. – 250 лева • 12.01.2026 г. – 152.55 лева • 14.01.2026 г. – 500.69 лева • 23.01.2026 г. – 420.50 лева Общо платени: 1513.74 лева при чиста стойност на кредита 1400 лева надплащането е в размер на 113.74 лева или 58.15 евро, които се държат от К. без основание и следва да бъдат възстановени. Сочи се, че нищожността на договора за кредит влече и нищожността на застрахователния договор със застрахователите. Договорът за застраховка е нищожен поради липса на основание. Застраховката е уговорена с цел да бъдат защитени плащанията на кредитополучателя по договорът за потребителски кредит. Типичната и непосредствена цел на застрахователното съглашение е да се обезпечи изпълнението на задълженията по процесната кредитна сделка. Тази цел не е осъществена поради обстоятелството, че договорът за потребителски кредит е изначално недействителен.

Застрахователното съглашение не е породило изначално правни последици на още едно основание- същото е акцесорно и обезпечава изпълнението на главното задължение по договора за потребителски кредит. Поради акцесорният му характер на недействителния договор за кредит, същото не е породило права и задължения между страните.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да ги призове на съд и след като се увери в правотата на тяхното изложение да установи, че Договор за потребителски кредит № 3159569/07.04.2025 г., сключен между Й. Й. Т. и К. е недействителен, поради неточно посоченото в него ГПР или заради противоречие с добрите нрави и да осъди К. ЕАД да заплати на Й. Й. Т. сумата от 58.15 евро, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба, поради неоснователното му обогатяване със сумата над чистата 4 стойност на недействителния договор за кредит. Материален интерес: установителен иск 2269.54 лева; осъдителен иск: 113.74 лева. Моли съда да установи, че Договор за предоставяне на поръчителство от 07.04.2025 г., сключен между Й. Й. Т. и А. Т. ЕООД е нищожен, поради липса на основание, противоречие с добрите нрави или заобикаляне на закона. Материален интерес: 1285.50 лева. Моли съда да признае за установено спрямо ЗД “Е. Ж.” ЕАД, ЕИК ***** и ЗД “Е.” АД, ЕИК ***** нищожността на застрахователния договор, за който е издаден застрахователен сертификат № 570074 / 07.04.2025 поради неговата липса на основание да съществува. Моли съда да им присъди сторените разноски в производството, за което ще представи допълнително списък с разноските. Моли в случай, че са налице хипотезите, да постанови неприсъствено решение. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „ЗД „Е. Ж.“ АД, чрез юрк. Наумова, с който заявяват, че предявените от ищеца обективно съединени искове са допустими.

Предявеният установителен иск срещу застрахователя е неоснователен с оглед на изложените аргументи: Между „К.“ ЕАД (в качеството на „Застраховащ“ и „Бенефициер“) и Дружеството (в качеството на „Застраховател“) е сключен групов застрахователен договор за застраховка

..Живот“ на кредитополучателите на „К.“ ЕАД № CREDISSIMO 003/2020 съгласно изискванията на чл.441 от Кодекса за застраховане. Лицата, които желаят да бъдат включени към груповата полица, е необходимо да дадат писмено съгласие за присъединяването им към полицата и да отговарят на условията на застрахователя за включване към полицата, описани в Общите условия към нея. Кредитополучателят Й. Т. е дал писмено съгласие за застраховане на 07.04.2025 г., като му е издаден застрахователен сертификат №570074/07.04.2025 г. /приложен към исковата молба от ищеца/. От една страна, искането на ищеца е формулирано некоректно, доколкото се иска да се обяви за нищожна груповата застрахователна полица, сключена между страни, различни от ищеца, по която застраховани лица са кредитополучатели на „К.“ ЕАД съгласно предоставен списък, подаван регулярно от застраховащия на застрахователя. От друга страна, е напълно неоснователно искането за обявяване на груповия договор, както и на застрахователния сертификат, удостоверяващ възникналото застрахователно правоотношение между 5

Застрахователя и ищеца, за недействителни поради липса на правно основание. Както изрично е посочено в чл.3 от договора за потребителски кредит, сключването на застраховка не е задължително условие за предоставяне на кредит. В конкретния случай, лицето е дало изрично писмено съгласие за присъединяване към груповата полица и за периода от 07.04.2025 г. до 31.07.2026 г застрахователят носи застрахователно покритие за рисковете, посочени в застрахователния сертификат. Твърди се, че застрахованото лице има право да прекрати едностранно застраховката с писмено изявление до застрахователя на основание на чл. 443, ал.2 от Кодекса за застраховане, като застрахователят може да задържи съответна част от премията само за частта от застрахователния период, през който е носил покритие съобразно чл.370 от КЗ. Застрахователното правоотношение е възникнало валидно с право на застрахования при настъпване на застрахователно събитие да получи обезщетение в размер на остатъчния баланс по кредита. В исковата молба ищецът твърди, че е получил определена парична сума под формата на потребителски кредит и е следвало да върне същата съгласно установения в договора за кредит погасителен план, като спорът е какъв е размерът на сумата, която трябва да върне на кредитора. Това обстоятелство не лишава от правно основание възникването и съществуването на застрахователното правоотношение между застрахователя и ищеца. Моли да се има предвид, че до момента, ищецът не е подавал молба до застрахователя с искане за прекратяване на застраховката спрямо него, съответно дружеството не е постановявало какъвто и да е отказ за прекратяване или за възстановяване на част от застрахователната премия. При подаване на такива молба, полицата спрямо заявителя-застрахован се прекратява незабавно и се възстановява съответна част от премията на лицето, ако не е изтекъл периода на застрахователно покритие. С оглед всичко изложено в настоящия писмен отговор на искова молба, се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения установителен иск срещу „ЗД Е. Ж.“ ЕАД като неоснователен. Моли съда да им присъди направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Сочат се доказателства.