Определение № 11067 от 21.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 4773/2026
- Вид
- Определение № 11067
- Подписан
- 21.05.2026
- В сила
- 21.05.2026
- Състав
- Емилия Александрова, Катя Хасъмска, Таня Кандилова
Цитирани разпоредби
- чл. 232, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11067 гр. София, 21.05.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Емилия Александрова
Членове:
Катя Хасъмска
Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504773 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 248 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 75266 от 10.03.2026 г. по описа на СРС, регистрирана в Софийски градски съд с вх. № 61311/07.05.2026 г., подадена от М. В.
Д.-Т., чрез пълномощника й адв. М.Ц.-А., срещу Определение № 4471 от 01.02.2026 г., постановено по гр.д. № 23304/2025 г. по описа на СРС, 153 състав, с което е допълнено Определение № 42839/15.10.2025 г. в частта за разноските, като в полза на ответниците са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 1000 лева за всеки от тях, а искането е оставено без уважение за разликата до пълния претендиран размер от по 3000 лева за всеки ответник.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно незаконосъобразно и немотивирано. Жалбоподателката счита, че районният съд неправилно е уважил възражението за прекомерност на ищцата, като не е съобразил действителната фактическа и правна сложност на делото, обема на извършената от процесуалния представител работа и положения адвокатски труд. Поддържа, че ответниците не са дали повод за завеждане на делото, упражнили са добросъвестно процесуалните си права и своевременно са организирали защитата си, вследствие на което следва да им бъдат присъдени изцяло сторените разноски. Моли съда да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да присъди допълнително адвокатско възнаграждение на жалбоподателката над сумата от 1000 лева до пълния претендиран размер от по 3000 лева, а в условията на евентуалност адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, равняващи се на 1022.58 евро.
1
В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна В.С.М., чрез пълномощника й адвокат Н.Ц., с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел претендираното адвокатско възнаграждение за прекомерно, доколкото производството е приключило още на етап отговор на исковата молба, без провеждане на открито съдебно заседание. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба, подадена от В.С.М. срещу В.С.Д. и М. В. Д.-Т., с която са предявени искове по чл. 30 ЗН.
Препис от исковата молба е бил връчен на ответниците, които в срока по чл. 131 ГПК са депозирали общ отговор на исковата молба чрез упълномощения си процесуален представител – адв. М.Ц.-А., с който са оспорили предявените искове и са направили искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Преди насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, с молба вх. № 334462 от 14.10.2025 г., подадена лично от ищцата, е направено изявление за оттегляне на предявените искове.
С определение № 42839/15.10.2025 г. по гр.д. № 23304/2025 г. по описа на СРС, 153 състав, на основание чл. 232, изр. 1 ГПК производството по делото е прекратено.
С молба от 17.10.2025 г., подадена от ответниците В.С.Д. и М. В. Д.-Т. чрез процесуалният им представител е поискано допълване на определение № 42839/15.10.2025 г. в частта за разноските, като в полза на всеки един от ответниците бъдат присъдени сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 3000 лв.
С обжалваното определение № 4471 от 01.02.2026 г., постановено по реда на чл.
248 ГПК, Софийски районен съд е допълнил определение № 42839/15.10.2025 г. в частта за разноските, като е осъдил В.С.М. да заплати на всеки един от ответниците сумата от по 1000 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, като е оставил без уважение искането за разликата над присъдения размер до пълния претендиран размер от по 3000 лв. за всеки един от ответниците.
В атакуваното определение първоинстанционният съд е приел, че на ответниците се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, доколкото производството по делото 2 е било прекратено след връчване на препис от исковата молба и след депозиране на отговор на исковата молба чрез упълномощен процесуален представител. Съдът е приел за доказано извършването на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 3000 лв. за всеки един от ответниците, удостоверено с представени договори за правна защита и съдействие, фактури и платежни нареждания. Същевременно районният съд е намерил за основателно релевираното от ищцата възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. В тази връзка е приел, че при определяне размера на подлежащите на присъждане разноски следва да бъдат съобразени фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и положеният от процесуалния представител труд. Районният съд е изложил съображения, че макар изготвеният отговор на исковата молба да е подробен и към него да са приложени множество писмени доказателства, производството по делото е било прекратено преди насрочване на открито съдебно заседание, без процесуалният представител на ответниците да е участвал в извършването на други процесуални действия извън подаването на отговора на исковата молба. Съдът е приел още, че исковете по чл. 30 ЗН са неоценяеми, поради което е намерил за приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. При така изложените съображения е достигнал до извод, че адвокатско възнаграждение в размер на по 3000 лв. за всеки един от ответниците се явява прекомерно с оглед обема на извършената процесуална дейност, поради което е намалил подлежащите на присъждане разноски до размер на по 1000 лв. за всеки един от ответниците.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд.
Правилно районният съд е отчел постановките в Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/2022 на СЕС, което има задължителна сила за националния съд с оглед правилото на чл. 633 от ГПК, и според което „национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС“ и следователно националният съд е длъжен да откаже приложението й. В този смисъл съдът не е длъжен да се съобразява с определените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални адвокатски възнаграждения, когато определя възнаграждението за оказана правна помощ, а следва да съобрази конкретните особености на всяко дело.
В разглеждания случай се установява, че производството по делото е 3 приключило още в началния му етап – след депозиране на отговор на исковата молба и преди насрочване и провеждане на открито съдебно заседание. Действително подаденият отговор на исковата молба е подробен и към него са приложени множество писмени доказателства, но това обстоятелство само по себе си не обосновава присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на по 3000 лева за всеки един от ответниците. Следва да бъде съобразено и че от името и на двамата ответници е депозиран един общ отговор на исковата молба с идентично съдържание, изготвен от един и същ процесуален представител, като след подаването му не са били извършвани други процесуални действия по делото. При тези данни настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд е приел за прекомерен претендирания размер на адвокатското възнаграждение и обосновано го е редуцирал до размер на по 1000 лева за всеки един от ответниците, който размер съответства на действително извършената процесуална дейност, както и на фактическата и правна сложност на спора.
Следва да се посочи и че към датата на постановяване на обжалваното определение – 01.02.2026 г., не е била в сила редакцията на чл. 78, ал. 5 ГПК, изм. в ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г., съгласно която съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Поради това законосъобразността на обжалвания съдебен акт следва да бъде преценявана съобразно действащата към момента на постановяването му редакция на закона.
При комплексната оценка на тези обстоятелства се налага извод, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на по 1000 лева за всеки ответник съответства на критериите за справедливост и обоснованост на адвокатското възнаграждение, като е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, продължителността на производството, както и извършената от процесуалния представител работа.
Предвид съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а подадената частна жалба - оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. № 75266 от 10.03.2026 г. по описа на Софийски районен съд, регистрирана в Софийски градски съд с вх. № 61311/07.05.2026 г., подадена от М. В. Д.-Т., ЕГН **********, чрез пълномощника й 4 адв. М.Ц.-А., срещу Определение № 4471 от 01.02.2026 г., постановено по гр.д. № 23304/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 153 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5