Решение № 605 от 24.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 605 гр. Варна , 24.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела И. Писарова

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно гражданско дело № 20213100500160 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 ГПК.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№287359 от 07.12.2020г. на Ю. Б. Х., ЕГН **********, Варна, чрез адв.Д.А. от ВАК срещу решение №261257/17.11.2020г., постановено по ГД №710/2020г. на ВРС, ГО, 25 състав, в частта, в която е уважен предявения от МЕЛОН БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК 130550702, София, иск срещу Ю. Б. Х., ЕГН **********, Варна, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 000 лева, представляващи просрочена главница по договор за издаване на международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №11 РКО –А – 0064/29.06.2007г., сключен между ПИБ АД и ответника, ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 23.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1899 лева – наказателна лихва по чл.8 от договора, за периода от 23.07.2016г. до 23.07.2019г., цялата в размер на 20 704.98 лева както и сумата от 200 лева, такси за периода 2012 и 2013г. ведно със съответна част от сторените в заповедното производство разноски. С решението искът е бил отхвърлен за наказателната лихва за размера до 3 600 лева както и изцяло за сумата от 3 900 лева – част от редовна лихва по чл.7, б.а от договора, цялата в размер на 23 122.29 лева, претендирана за периода от 23.07.2016г. до 23.07.2019г.

В жалбата се излага, че предмет на обжалване е решението, в частта, в която е уважен установителния иск. Твърди се, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Неправилно съдът приел, че е установена съществуващата договорна връзка с длъжника по кредита, че е получена реално сумата по кредита както че е настъпила предсрочната изискуемост на 1 същия. Съдът неправилно отхвърлил като неоснователни възраженията за погасяване по давност на претенциите.

Поддържа се, че не е установено наличието на договорна връзка – не е установена извършена между ПИБ и настоящия ищец цесия на вземането по процесния договор за кредитна карта. Извършената цесия няма действие за длъжника поради неспазване на изискванията на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД – липсва съобщаване на длъжника от предишния кредитор на извършената цесия. Уведомлението на длъжника, направено от Мелон България ЕАД, не е достигнало до него, а освен това е отправено от ищеца лично, а не като пълномощник на кредитодателя – цедент.

Отделно от това се поддържа се, че по делото не е установено с писмени доказателства получаване на сумата от 10 000 лева от длъжника. /освен изгответна експертиза/ Липсват доказателства, че ответникът е уведомен за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. /налице е само залепване на уведомление от ЧСИ, без достигане на уведомлението до адресата/. А след като кредитът не е обявен за изцяло предсрочно изискуем, жалбоподателят поддържа, че следва да бъдат уважени възраженията му за давност, каквито са направени своевременно по делото, съответно за изтекли 5 години за главницата и 3 години за лихвите, считано от възникване на задължението – 29.06.2007г. Поради това се поддържа, че вземането за главницата е погасено на 29.06.2012г., а за лихвите – на 29.06.2010г. Поради това и предявените след тези дати искове са процесуално недопустими като погасени по давност.

Претендира се отмяна на решението в обжалваната част ведно с отхвърляне на исковете.

В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна – ищец в исковото производство МЕЛОН БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК 130550702, София, за неоснователност на въззивната жалба. Поддържат необснованост на изложените в жалбата оплаквания. Твърди се, че длъжникът е надлежно уведомен както за цесията, така и за предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредитна карта, чрез ЧСИ Д.С., рег.№893 в КЧСИ, по реда на чл.47 ГПК вр.чл.18, ал.5 от ЗЧСИ. Поддържа се, че връчването може да се осъществи и чрез особен представител, какъвто е назначен на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК в производството, поради което се счита евентуално, че е налице настъпил факт с правно значение в хода на производството – уведомяване за цесията и за предсрочната изискуемост съгласно чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, считано от уведомяването на особения представител. /цит. съдебна практика/

Въззиваемата страна счита за неоснователни възраженията за погасяване на претенциите като твърди, че изискуемостта на всички вземания по договора е настъпила на 07.05.2019г. като давността започва да тече именно от този момент. Претендира потвърждаване на съдебното решение като обосновано и правилно ведно с присъждане на ю.к.възнаграждение в размер на 150 лева.

В съдебно заседание не се явява въззивника. Депозирана е молба от назначения му особен представител адв.Д.А. от ВАК, за поддържане на жалбата на изложените основания. Не се правят допълнителни искания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща предсатвител в съдебно заседание, но с писмена молба поддържа отговора си и претендира отхвърляне на въззивната жалба.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било 2 образувано по искова молба на МЕЛОН БЪЛГАРИЯ АД срещу Ю. Б. Х., ЕГН **********, Варна, за установяване по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата от общо 17 700 лева, от които 10 000 лева главница; дължими лихви по т.8 от договора за кредит за тригодишен период от 23.07.2016г. до 23.07.2019г. в общ размер от 7500 лева и дължими годишни такси за обслужване на кредитната карта в размер на 200 лева, дължими за периода 2012г и 2013г. Съобразно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ГД №11671/2019г. на ВРС, и направените в това производство уточнения, съдът е приел, че е сезиран в частта за лихвите с две отделни претенции, а именно: сумата от 3 900 лв., представляваща част от редовна лихва по чл. 7, б.“а“ от договора, цялата в размер на 23 122,29 лв., за периода от 23.07.2016г. до 23.07.2019г. както и сумата от 3 600 лв., представляваща наказателна лихва по чл. 8 от договора, цялата в размер на 20 704, 98 лв., сумата от 200 лв. такси. Именно така е бил докладван иска като не са правени възражения срещу основанието и размера на тази претенция.

В исковата молба ищецът твърди, че между него и „Първа инвестиционна банка“АД бил сключен Договор за револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №118РКО-А-0064 от 29.06.2007г., по силата на който банката предоставила и кредитополучателят усвоил в пълен размер банков кредит тип овърдрафт в размер на 10 000 лева. Съгласно т.4 от Договора, длъжникът се задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, уговорени в действащите към момента на сключване на договора Общи условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, приети с решение на УС на „ПИБ“АД от 17.04.2007г. и изменени и допълнени с решение от 18.12.2007г. Длъжникът декларирал, че се е запознал и че са му предоставени ОУ като с подписване на договора приема прилагането им в отношенията му с банката. Съгласно т.18 от ОУ длъжникът се задължил всеки месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по сметката минимална погасителна вноска, посочена в извлечението по картовата сметка. Съгласно т.7 от договора при непогасяване на датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, 3 длъжникът заплаща на банката, след изтичане на първите три отчетни периода, годишен лихвен процент, който е: при извършване на безналични плащания – 13 % и за всички останали разплащания – 15 %. На основание т.8 от договора, при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка 12%, или 25%. Съгласно т.4.3 от Тарифата за таксите и комисионните на „ПИБ“АД, титулярът дължи годишна такса за поддържане на кредитната карта в размер на 100 лева.

Твърди се, че длъжникът не обслужвал кредита и не бил извършвал плащания за погасяване на дълга от 21.01.2011г., когато било последното плащане.

Твърди се, че ищецът е придобил вземането по процесния договор въз основа на сключен с „ПИБ“АД Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.04.2018г. Твърди се, че банковият кредит овърдрафт е обявен за изцяло и предсрочно изискуем на основание т.27, б.“а“ от ОУ с уведомление, връчено чрез ЧСИ №893 Д.С., по реда на чл.47,ал.5 ГПК чрез залепване на уведомление на адреса на длъжника.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначен му от съда особен представител съгласно чл.47, ал.6 ГПК, оспорва основателността на иска.

Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания на основание чл.110 ЗЗД за главницата и на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД за лихвите, считано от сключването на договора през 2007г. Твърди, че по делото липсват доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на вземането, за която длъжника да е бил уведомен, поради което давността започвала да тече от деня, в който вземането било възникнало – 29.06.2007г. и давността е изтекла за главницата на 29.06.2012г., а за лихвите -на 29.06.2010г. Оспорва ответника да е получил сумата от 10 000 лева. Оспорва валидността на договора за цесия, както че същият имал действие по отношение на ответника. Оспорва исковете по размер. Твърди, че договорът е нищожен поради неспазена форма и противоречие с добрите нрави. Сочи, че ОУ и договорът противоречат на ЗЗП и на Директива 93/13/ ЕИО на съвета от 05.04.1993г. относно неравноправни клаузи на потребителските договори.

Отправя се искане за отхвърляне на претенциите.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и 4 правна страна следното:

При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от надлежно легитимирана страна, чрез редовно назначен особен представител, в преклузивния срок, при спазване на чл.260 и сл.ГПК. На тези изисквания отговаря и постъпилият отговор по жалбата, чрез ю.к.Д..

Въззивният съд намира докладваната жалба за редовна и производството по нея за допустимо.

В жалбата не се съдържат обосновани оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. Коментиране преценката на съда относно събраните доказателства представлява оплакване за неправилност на решението, което попада изцяло в предмета на въззивното производство.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. При тази преценка съдът заключава, че обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, допустимо е като постановено при наличие на положителни и липса на отрицателни процесуални предпоставки.

По отношение правилността на съдебното решение, съобразно чл.269, ал.1, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност и противоречие с материалния закон.

Решението се обжалва в уважената му установителна част по отношение на главницата, наказателната лихва по т.8 от договора за кредит овърдрафт и за годишната такса за поддръжка на кредитната карта. В останалата отхвърлителна част решението е влязло в законна сила.

Пред въззивния съд не се прави искане за събиране на нови доказателства, не се излагат нови твърдения и възражения. Поддържа се възражението за погасяване по давност на претенциите.

Въз основа на събраните доказателства се формират следните фактически констатации: