Решение № 317 от 20.05.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 784/2023
- Вид
- Решение № 317
- Подписан
- 20.05.2024
- В сила
- 20.05.2024
- Състав
- Теодора Кръстева, Снежана Бакалова, Светлин Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 9, ал. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 119, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 137, ал. 6 · Търговски закон
- чл. 139, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 74 · Търговски закон
- чл. 74, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 317 гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Светлин Михайлов
Снежана Бакалова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20231001000784 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Т. Ц.“ ООД, ЕИК 131306633 срещу решение № 580/03.05.2023 г. по т. д. № 2789/ 2021 г. по описа на СГС, ТО, 15 състав с което е уважен предявени от Е. Н. З., ЕГН ********** срещу въззивника иск с правно основание чл. 74 ТЗ и е отменено решението от 24.11.2021 г. на общото събрание на съдружниците в ответното дружество, с което ищецът е освободен от длъжността управител.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено.
Процесуално нарушение, рефлектирало върху правилността на решението обосновава с нередовно призоваване на ответника за проведеното открито съдебно заседание. Призовката била връчена на лице, по отношение на което не било установено в какво качество е получило същата – дали се намира в служебни или в трудови правоотношения с дружеството.
Доколкото било отбелязано, че призовката е приета от „съпруг“, то не било 1 уточнено, кому е длъжно това лице да я предаде.
Твърди, че иска е недопустим, тъй като е предявен след установения в чл. 74 ТЗ преклузивен срок и оспорва изложените по този въпрос мотиви на съда, че вписването в търговския регистър на процесното решение не представлява обявяване по смисъла на закона и не предпоставя знание у ищеца.
Излага доводи, че изискването за връчване на покана за общото събрание на съдружника, с посочен в нея дневен ред не е нарушено, защото ищецът е представляван от пълномощник, чието пълномощно съдържа изявление да се съгласява или не с точките от дневния ред, както и да гласува, по изцяло своя преценка. Ищецът живеел постоянно в САЩ, не можел да участва лично в заседанията на общото събрание и точно по тази причина е издал пълномощно да бъде представляван в тези заседания, при одобрен от пълномощника дневен ред.
Въззиваемата страна Е. Н. З. я оспорва и моли решението да бъде потвърдено.
Оспорва твърденията, че иска е недопустим, като поддържа разбирането, че с публичност се ползват само актовете, обявени в търговския регистър и само при тях се презюмира, че са станали известни от датата на обявяването им. Вписването на промени в управлението на дружеството, не представлявало акт, подлежащ на обявяване и вписванията ставали известни, чрез осигурената от регистъра възможност за достъп, но узнаването им не се презюмирало, а следвало да бъде доказано.
Застъпва тезата, че предвид въведеното императивно изискване за изрично упълномощаване по смисъла на чл. 137, ал. 6 ТЗ, получаването на покана за общо събрание от представител на съдружник не е равнозначно на получаване на покана от самия съдружник.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в установения от закона срок и от лице с право на жалба, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът въз основа на наведените с жалбата доказателствата по делото, намира за установено следното:
Решението е валидно и допустимо.
2 възражения и
За да постанови атакуваното решение, първоинстанционният съд е изложил мотиви за установено от фактическа и правна страна, които САС напълно споделя и към които препраща с оглед дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК.
По правилността на решението, въззивният съд е обвързан от поддържаните с жалбите възражения, а те са неоснователни.
Всички съобщения по делото са връчвани на ответника на адреса на управление в гр. София, ул. „Бигла“ № 19, ет. 3, ап. 5, като на този адрес са получавани включително и лично от управителката М. Ц. - П.. Съгласно чл.
50, ал. 3 ГПК връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и можа да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Видно от разписката на призовката за насроченото на 23.02.2024 г. открито съдебно заседание на САС, съобщението до процесния адрес отново е връчено чрез адв. М. П., който е посочил, че е юридически съветник на дружеството. Този адрес е посочен като адрес на адвокат П. и в пълномощното от 13.08.2020 г. издадено от ищеца и потвърждава факта, че канцеларията на адв. П., като юридически съветник на дружеството е на същия адрес. От изложеното е видно, че съобщението е връчено надлежно и възражението за нарушение на процедурата за призоваване е неоснователно. Но дори и в обратната хипотеза, това нарушение не може да представлява основание за отмяна на решението, а е само основание за допускане на доказателства във въззивната инстанция, които, поради нарушението, страната не е могла да представи пред първоинстанционния съд.
Неоснователно е възражението, че иска е процесуално недопустим, с оглед датата на исковата молба.
По правилото на чл. 74, ал. 2 ТЗ искът за отмяна на решения на общото събрание се предявява в 14 дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи в 14 дневен срок от узнаването, но не по – късно от 3 месеца от деня на общото събрание. В случая, по делото липсват доказателства, свидетелстващи за редовно отправена до ответника покана за насроченото на 24.11.2021 г. извънредно общо събрание, поради което и 14 дневния срок, започва да тече от датата на която, ищецът е узнал за атакуваното общо събрание. Тази датата 3 според наведените в исковата молба и неоспорени от ответника твърдения е 16.12.2021 г. и тя е в рамките на определения в правната норма тримесечен срок от датата на общото събрание, в рамките на който могат да бъдат обжалвани решенията.
Отчетливо с разпоредбата на чл. 22 ЗТРРЮЛНЦ е посочена разликата между „обявяване“ на актове и „вписване“ на обстоятелства в Търговския регистър. Според ал. 3 обявяването се извършва чрез пренасяне на съдържанието на представения акт в ТРРЮЛНЦ във формат, подлежащ на автоматизирана обработка. Според ал. 2 вписването се извършва чрез последователно въвеждане на информация за съответното обстоятелство в ТРРЮЛНЦ. Съобразно чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ подлежат на обявяване само актовете, за които това е предвидено в закон. С нормата на чл. 119, ал. 2 ТЗ, решенията относно управлението на дружеството се вписват в ТРРЮЛНЦ, като текста от разпоредбата „които се обявяват“ указва само, че в информационната система на търговския регистър следва да бъде възможен за сведение и акта, в който са обективирани решения на ОС, но не и с оглед презумпцията на чл. 9, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ налага, общото събрание да бъде свикано с писмена покана, в която да бъде посочен дневния ред и поканата да бъде получена от всеки съдружник най – малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор /каквато хипотеза в случая, не е налице/. В тежест на ответника е да представи доказателства, че е изпълнил посоченото императивното изискване на закона, но такива не са ангажирани, поради което и само на това основание, с оглед нередовното свикване на общото събрание, взетото решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Допуснато нарушение на правилата да свикване на общото събрание обезсмисля спора, доколко адв. М.
П. е имал надлежно учреден мандат да представлява ищеца, затова и този въпрос не следва да бъде разглеждан от съда.
В обобщение, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна, сторените пред САС разноски, а те възлизат на сумата от 1300 лв. за адвокатско възнаграждение.
4
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 580/03.05.2023 г. по т. д. № 2789/ 2021 г. по описа на СГС, ТО, 15 състав.
ОСЪЖДА „Т. Ц.“ ООД, ЕИК 131306633 да заплати на Е. Н. З., ЕГН ********** сумата в размер на 1300 лв. разноски пред САС.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 и сл.
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5