Решение № 110 от 01.04.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Ботевград, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. И. при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от Светослав Ив. И. Гражданско дело № 20241810101601 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима искова молба на искова молба (ИМ) на Ц. И. Т., ЕГН: **********, и И. Н. Т., ЕГН: **********, двамата с адрес в адрес, срещу И. Г. И., с.

Врачеш, общ. Ботевград, със съд. адрес: адрес, с право основание чл. 108 ЗС.

В исковата молба (ИМ) на Ц. И. Т. и И. Н. Т. се твърди, че те били съсобственици (с по ½ ид. ч.) на УПИ I-267 в кв. 26 на с. Врачеш, общ. Ботевград, с площ от 506 кв. м., с регулационни сметки, при съседи: УПИ II-268, УПИ IX-267, край на регулация, който имот е бил индивидуализиран в Нот. акт. № 75, том II, рег. № 2570, по нот. д. № 238/2019 г. на нотариус Таня Тевова, рег. № 418, р-н на действие Ботевградския районен съд (БРС). Имотът бил незастроен. С оглед на бъдещето застрояване на имота от ищците те се обърнали към геодезист през 2021 или 2022 г., който установил, че около 101.5 кв. м. в юго-западната му граници от него се владеели от ответницата, собственик на УПИ IX-267 от кв. 26 на с.

Врачеш, общ. Ботевград, с площ от 512 кв. м., която ги била оградила. При това според геодезистът било налице пречка да се спазели изискванията за отС.ие при евентуално бъдещо застрояване на имота на ищците. Ищците молили извънсъдебно ответницата да си уредят отношенията, но тя им отказвала това категорично, поради което те предявили настоящия иск.

С оглед на изложеното ищците Ц. И. Т. и И. Н. Т. молят БРС да приема за установено по отношение на ответницата И. Г. И., че ищците Ц. И. Т. и И. Н. Т. са собствениците на въпросните 101.5 кв. м., част от техния н. и. УПИ I-267 в кв. 26 на с. Врачеш, общ.

Ботевград, с обща площ от 506 кв. м., които се намират в юго-западната част на имота и граничат с н. и., УПИ IX-267 от кв. 26 на с. Врачеш, общ. Ботевград, с площ от 512 кв. м., владени от ответницата И. Г. И., и да осъди ответницата И. Г. И. да предаде на ищците Ц. И.

Т. и И. Н. Т. владението на същите 101.5 кв. м. от техния н. и., тъй като ответницата И. Г. И. ги владее без основание. Претендират се и разноски.

В отговора на ИМ (ОИМ) ответницата И. Г. И. счита, че така предявеният иск е недопустим, защото тя не била собственик на н. и. УПИ IX-267, а нейната дъщеря – В. П. С..

1

Ответницата била допусната да живее в къщата в този имот от В. П. С., но не и в двора й.

Прочее съдът следвало да прекрати делото на основание липса на надлежна материалноправна легитимации на ответницата. При условията на евентуалност се сочи, че искът бил и неоснователен, защото В. П. С. владеела този имот, в тези граници от 1998 г., без да е съществувал спор с праводателите на ищците за неговите граници. През 2019 г., когато ищците закупили техният имот, предложили на В. П. С. да сменят тази ограда, защото тя била стара и скъсана на няколко места. С оглед на изложеното И. моли БРС да остави без уважение ИМ на Т. и Т.. Претендират се и разноски.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По възражението за недопустимост на ИМ:

По искането на ответницата за прекратяване на производството на основание чл. 130 ГПК, поради това че ответницата не била процесуално-правно легитимира, за да отговаря по този, иск съдът намира, че същото е неоснователно. Аргументът му за това е, че въпросът за надлежната процесуално правна легитимация на ответницата се установява от твърденията на ищците в исковата молба, които се извличат чрез страните, основанието и искането им (чл. 127, ал. 1, т. 1, 4 и 5 ГПК). В настоящия случай доводите на ответницата за недопустимост на процеса всъщност касаят възражения, че ответницата не е надлежно легитимирана, но от гл. т. на материалното право, тъй като тя не е била собственик на процесния имот. Въпросът за не/надлежната материално правна легитимация на страните е въпрос, па който съдът ще се произнесе по същество с окончателния си акт, като, когато намери, че ответницата е надлежно легитимира в материалното право, той следва да уважи иска срещу нея и да го отхвърли, когато нея й липсва подобна легитимация, а не да прекрати делото.

По фактите:

На 30.08.1958 г. П.Д. „по мъж“ Йотова Вуновска като продавач от с. Врачеш и С.П.Е. от същ. с. като купувач се уговорили, че продавачът продава на купувача н. и. „градина“ – празно място в с. Врачеш, около 1.5 дка., неурегулирано, при съседи: от двете страни – улица, река и П.Т., съставляващо първи парцел в кв. 83 по плана на селото за сумата от 3 000 лв., която била платена на продавача от купувача в брой. (Видно от Нотариален акт № 68, т.

I по нот. д. № 135/1958 г. на народния съдия Б.П. при Ботевградския народен съд.) На 09.12.1998 г. С. П. Е., Васила И. Е.а, от една страна, като дарители, и В. П. С., от друга страна, като надарена, всичките от с. Врачеш, общ. Ботевград, се уговорили върху това: дарителят да подарят на надарената н. и., находящ се в с. Врачеш, общ. Ботевград, съставляващ парцел № IX-267, кв. 26 по плана на същ. с., площ от 512 кв. м., ведно със построените в него жилищна сграда с площ от 85 кв. м., жилищна с града с площ от 70 кв. м., и плевня, при съседи: улица, парцел № VIII-274, парцел № I-267 и река, като дарителите са си запазили правото на ползване на върху жилищната сграда от 85 кв. м. (Съгласно Нотариален акт за дарение на н. и. № 133, т. I по нот. д. № 409/1998 г. на нотариус Златка Александрова при БРС, л. 47 и сл. от гр. д. № 1601/2024 г. на БРС.) На 29.08.2019 г. А. С. Й., ЕГН: **********, с. Врачеш, общ. Ботевград, ул. „Розова долина“ № 5, Димка Г. Джундровка, ЕГН: 7303277239, с. АДРЕС, Т. Г. Д., ЕГН: **********, АДРЕС, от една страна, като продавачи, и Ц. И. Т., ЕГН: **********, адрес, от друга страна, като купувач, се споразумели за следното: продавачите прехвърлили собствеността върху УПИ № I-267 в кв. 26 по плана на с. Врачеш, с площ от 506 кв. м., при съседи: УПИ № II-268 и УПИ № IX-267, за цената от 1 800 лв., която цена била платена преди това. (Всичко това е видно от Нотариален акт за покупко-продажба на н. и. № 75, т. II, рег. № 2570 по нот. д. № 238/2019 г. на нотариус Таня Ревова, р-на на д-е БРС, л. 5 и сл. от гр. д. № 1601/2024 г. на БРС.)

От показанията на св. Г.М.Т. св. З.И.В. и В. И. Г. (даден в о. с. з. на 27.02.2025 г.) се установява, че И. Г. И. живее в УПИ IX-267. Като св. Т. уточнява, че там тя пребивавала 2 заедно със своите внуци. Всичките свидетели заявяват, че са виждали И. Г. И. в къщата и по градина. Според тях Ц. И. Т. е молил извънсъдебно И. Г. И. да му предаде въпросните 101.5 кв. м. от н. и. УПИ I-267, който се ползвали от нея в УПИ IX-267, но небезрезултатно. Като св. Г. дори сочи, че е присъствал на такъв разговор между Т. и И., но последната му отказала, заявявайки, че щели да се видят в съда. От свидетелските показания на В.П.Ц., Т.Г.Й. и П. И. Боновски (дадени в същ. о. с. з.) се потвърждава, че И. живее в имота от 80-те години на XX в. със съпруга си, който бил убит „около 2000 г.“, а с него имали едно дете – В.

П. С., на което имотът бил подарен от С.П.Е.; а също така и че оградата между двата имота, УПИ I-267 и УПИ IX-267, била поставена преди повече от 30 години, когато имотите било поделени на две, и оттогава до придобиването на имота от ищците не било имало никакъв спор за границите между двата имота. Съдът дава вяра на всички свидетелски показания, тъй като те са логични, последователни и пълни, а освен това взаимно се допълват. (Прочее взаимните възражения на страните, че свидетелските показания на насрещната страна не следвало да се кредитират, тъй като били противоречащи си и недостоверни, са неоснователни.)

От съдебно-техническата експертиза (СТЕ) на вещото лице (ВЛ) П. В. П., следва, че:

(1) Кадастраният и регулационният план на с. Врачеш бил изработен през 1958 г., като процесният н. и. е бил част от бивш УПИ I-267, кв. 26. С одобрението на плана е бил предвиден за ниско жилищно застрояване с площ от 1 018 кв. м. Поземлен имот с кадастрален № 267 е бил празен, ползван като градина с площ от 1.5 дка. На 30.08.1958 г.

П.Д. Вуновска го е била продала на С.П.Е.. (2) Със Заповед № 232/26.05.1992 г. на кмета на Община Ботевград, УПИ I-267 от 1 018 кв. м. е бил разделен на две УПИ: № IX-267, 506 кв. м., и № I-267, 512 кв. м., в кв. 26 на с. Врачеш. (3) От приложената скица към СТЕ, която е неразделна част от нея, се установява, че съществуващата ограда между двата имота в момента минава между точките ЖЗИК, докато реалната граница е между точките ГЕ, тъй като УПИ № I-267 се намира между точките ЕКАБВЖГ, а УПИ № IX-267 – ЛЕГД. Въз основа на изложеното ВЛ е заключил, че регулационната линия между точките ЕГ не съвпада с изградената оградна мрежа и северната стена на паянтова сграда (ПС), навес и тоалетна, които минават между точките ЖЗКИ. От разпита на ВЛ в о. с. з. на 27.02.2025 г. следва, че въпросният плевник (ПС) влиза и в двата имота. ВЛ не може да отговори кога е бил той построен, предполага, че това е станало преди 25-30 г. ВЛ заявява, че той е построен върху регулационната линия.

От допълнителната СТЕ на същото ВЛ следва, че: УПИ № IX-267 и УПИ № I-267 по двете скици – тази на първата СТЕ и тази по Заповед № 232/26.05.1992 г. на кмета на Община Ботевград – са идентични по граници. Площта на новообразуваните УПИ № I-267 била 525.70 кв. м., а на УПИ № IX-267 – 528.19 кв. м. ПИ № 267, означен на скицата към втората СТЕ, която е неразделна част от него, в полигона А, У, К, Е, Л, Д, О, П, Р, С, Т, А е била 1 489.40 кв. м. Част от полигона А, У, К, И, З, Ж, П, Р, С, Т, А е била с площ 612.40 кв. м., а тази на полигона К, Е, Л, Д, О, П, Ж, З, И, К – 877 кв. м. В о. с. з. на 25.03.2025 г. ВЛ, освен че поддържаше заключението си, заяви още, че разминаването между УПИ I-267 и УПИ IX-267 е незначително и дължи на това, че някога, когато са изчислявали площите по нот. акт, са ги измервали по графичен начин, а сега се векторизира графиката и се изчисляват по математически начин от компютър; по-точният начин бил вторият. ВЛ сочи, че ПС, която е към момента в двата имота, не е идентична с тази ПС, която е посочена на скицата към заповедта за разделянето на двата имота.

Съдът кредитира двете СТЕ, тъй като същите се пълни, дадени са в съответствие със специалните знания на ВЛ, а и страните са изразили становища те да бъдат приети без възражения.

По правото:

БРС намира, че е сезиран с осъдителен иск (ОИ) на И. Н. Т., ЕГН: **********, двамата с адрес в адрес, срещу И. Г. И., с. Врачеш, общ. Ботевград, със съд. адрес: адрес, с който се иска, от една страна, да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на реална част от поземлен имот УПИ № I-267, кв. 26 по плана на с.

Врачеш, общ, Ботевград, обл. Софийска, отразена в Скица М 1:500 по гр. д. № 1601/2024 г. на Ботевградския районен съд към Съдебно-техническа експертиза от 21.01.2025 г. на вещо лице Петър В. П. (л. 79 от същ. д.), която реална част е дадена в контур на скицата и се 3 намира в полигона ЕГЖЗИК, с площ от 101.5 кв. м., и, от друга страна, да осъди ответницата да предаде на ищците владението на същите реални части, тъй като тя ги владее без основание. Ответницата оспорва иска, като твъди, че не тя следва да отговаря по него, тъй като не тя е била собственик на н. и. УПИ № IX-267, а нейната дъщеря.

Досежно разпределението на доказателствената тежест БРС е приел следното: По делото не са били наведени факти, за които е съществува установено от закона предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 155 ГПК (общоизвестни или служебно известни факти).

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът е указал на страните, че всяка от тях е била длъжна да установи фактите, на които е основавала своите искания и възражения, като в противен случай съдът е длъжен да ги счете за недоказани, т. е. за ненастъпили, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. По силата на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът указва, че не са налице безспорни факти.