Решение № 1203 от 15.11.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1203 гр. Перник, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Цветелина Ч. М.а като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20221720104350 по описа за 2022 година

С исковата молба и след изменение на исковете в с.з. на ПРС от 09.11.2022г., са предявени обективно съединени осъдителни искове от З. Г. Ш., с ЕГН:********** и адрес: гр. ****, чрез пълномощника му адв. В., срещу ОДМВР-Перник, ЕИК:129009856, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 349,15лв., представляваща възнаграждение за положен нощен труд при сумарно изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време за периода от 29.07.2019г. до 10.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 29.07.2022г., до окончателното й изплащане, и сумата 87,81лв., представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 29.07.2019г. до 29.07.2022г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е изпълнявал длъжността „младши оперативен дежурен“ в „ОДЧ“, група „Охранителна полиция“ към Районно управлениеРадомир при ОД на МВР-Перник и през периода 29.07.2019 г. до 29.07.2022 г. е полагал труд на смени при сумарно изчисляване на работното време. Твърди, че в периода 29.07.2019 г. до 29.07.2022 г. е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, следва да му бъде заплатен от ответника на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР. Посочва, че през процесния период е действали Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни 1 възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, издадени от министъра на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от първите три наредби е предвидена възможността за полагането на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, при работа на смени, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. С първата от тях (чл. 31, ал. 2) изрично е уредена редукцията на часовете положен нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на отработеното време. За целта общият брой часове нощен труд за отчетния период се умножава с коефициент 0.143.

Тази наредба е отменена с приемането на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която пък е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС. Сочи, че съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Т.е. коефициентът за преизчисляване на нощния труд в дневен възлиза на 1.143, като частно на нормалната продължителност за дневния труд от 8 часа (вкл. и според чл. 187, ал.1отЗМВР) и тази за нощния от 7 часа. Счита, че нощните часове следва да се превърнат в дневни с коефициент 1.143 и полученият извънреден труд да бъде заплатен на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава за плащането му, поради което дължи и мораторна лихва в претендирания размер. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноските за производството по делото.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, чрез процесуалния си представител гл. юрк. В., е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че за исковия период ищецът е бил служител ОДМВР-Перник на посочената длъжност. Твърди, че по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР е налице специална нормативна уредба, поради което разпоредбите на НСОРЗ не намира приложение. Счита, че ответникът е изпълнил точно задължението си за плащане на положения от ищеца извънреден труд, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени сторените разноски за производството по делото.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Исковете са предявени от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.

По основателността:

Не се спори по делото, а и от приложените по същото доказателства е видно, че 2 ищецът З. Г. Ш. е държавен служител към ОДМВР- гр.Перник, като през процесния период 29.07.2019г. до 10.07.2020г. е заемал длъжността „младши оперативен дежурен“ в сектор „Охранителна полиция“ при РУ- Радомир към ОДМВР- гр.Перник.

По делото са приети справка за часове положен труд за периода от 01.07.2019г. до 10.07.2020г., платежни бележки за процесния период, както и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. В., неоспорена от страните, която съдът кредитира изцяло като пълна, обоснована и дадена от експерт с необходимите професионални знания и опит. От тях се установява, че ищецът е работил в ОДМВР - Перник на часови работни смени, съгласно месечен график за дежурство. Работното време е изчислявано сумарно за тримесечен период. Вещото лице е посочило, че през процесния период – от 01.2019 г. до 10.07.2020г. нощните часове труд се преобразуват в дневни с коефициент 1.143, а след посочената дата е изменена разпоредбата на чл. 187, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР, като нормалната продължителност на дневното и нощното работно време на държавните служители е 8 часа, а коефициентът за преобразуването на нощните часове в дневни е 1. Предвид законодателната промяна, след 10.07.2020г., броят на преобразуваните часове нощен труд в дневен по реда на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР е идентичен с броя на реално изработените часове труд.

Експертът е констатирал, че през процесния период от 29.07.2019г. до 10.07.2020г. ищецът е положил общо 568 часа нощен труд /между 22:00 ч. и 06:00ч./. За него, ежемесечно му е изплащано допълнително възнаграждение за положен нощен труд по 0.25 лв. на час за периода от 01.05.2019г. до 31.01.2020г. и по 1.00 лв. на час за периода от 01.02.2020г. до 10.07.2020г. или общо за целия процесен период – 346,00 лв.

Часовете нощен труд не са превръщани в дневен, с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.

При извършване на такова преизчисление, извънредният труд, положен от ищеца през периода 29.07.2019г. – 10.07.2020г. е 81 часа.

При тези данни, вещото лице е констатирало, че за положените 81 часа извънреден труд през периода от 29.07.2019г. до 10.07.2020г., получени чрез преизчисление на нощния труд с коефициент 1.143, общо дължимото възнаграждение е 695,15лв. На ищеца са заплатени 346,00 лв. – допълнително възнаграждение за нощен труд. Поради което разликата между него и възнаграждението за извънреден труд е 349,15лв.

Вещото лице е изчислило и обезщетението за забава върху всяка главница, с падеж на последно число на месеца, следващ тримесечието, през което е положен извънредния труд, а именно от 22.10.2019г. до датата на подаване на исковата молба – 14.06.2022г., което е в общ размер на 87,81лв. Началният момент на лихвата за забава е 22.10.2019г.- датата, на която са изплатени възнагражденията за месец септември 2019г. Всеки лихвен период започва от датата, на която е следвало да бъде изплатено възнаграждението за извънреден труд за съответното тримесечие.

Предвид така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

3

Неоснователно е възражението на ответника за отсъствие на надлежна пасивна легитимация на ОДМВР – Перник да отговаря по предявените искове. Съгласно чл. 142, ал.

1 от ЗМВР служителите в МВР са: държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Ищецът е държавен служител – полицейски орган, заемащ длъжност по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗМВР. Видно от приложените заповеди за назначение и преназначение, издадени от директора на ОДМВР – Перник, той заема младши изпълнителска длъжност по смисъла на т. 7 от цитираната разпоредба, назначаването, на която съгласно чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се извършва от ръководителите на структурите по чл. 37 от закона. По силата на чл. 159, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, последните преназначават служители и на изпълнителски длъжности. В случая органът по назначението, респективно преназначението е директорът на ОДМВР – Перник.

ОДМВР – Перник е самостоятелно юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР и работодател на ищеца по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Затова разполага с пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявените искове за присъждане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд и обезщетение за забава.

Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР/в приложимата редакция, действаща преди изменение на разпоредбата, обнародвано в ДВ бр.

60 от 07.07.2020г., в сила от 11.07.2020 г./ към основаното възнаграждение на служителите на МВР се изплаща възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие, с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Страните не спорят, че ищецът е служител на МВР по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – държавен служител – полицейски орган, че служебното му правоотношение е възникнало с ОДМВР - Перник по силата на заповеди, издадени от директора на ОДМВР – Перник на основание чл. 159, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР, с които е назначен, а впоследствие – преназначен на старши изпълнителска длъжност по чл. 143, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, както и че е изпълнявал служебните си задължения на 8, 12 или 24-смени по смисъла на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.

Спорът между тях е за приложимостта на Кодекса на труда и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание чл. 244, т. 2 и КТ и § 121 от ЗИДКТ/ДВ, бр. 25 от 2001г./ при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд и следва ли така преизчислените часове положен труд, надвишаващи редовното работно време, да се квалифицират като извънреден труд по смисъла на чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.

За процесния период - от 01.11.2019г. до 10.07.2020г. е относима редакцията на чл.

187 от ЗМВР, преди изменението и, обнародвано в ДВ, бр. 60/07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020г.

Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР, в посочената редакция, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12 - 4 или 24 - часови смени - сумирано за тримесечен период. Ал. 5, т. 2 на същата разпоредба предвижда, че работата извън редовното работно време за служителите, работещи на смени се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. По силата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР предвижда, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За посочената част от процесния период – 01.11.2019г. – 10.07.2020г., са действали Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи/обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.