Определение № 203 от 22.01.2015, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Номер…203……

22.01.2015 град Бургас

Бургаският окръжен съд…..………………граждански състав ………….. на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в закрито заседание в следния състав:

Председател: Десислава Динкова

Членове: като разгледа докладваното от Д.Динкова ……………………………. гражданско дело №1920 по описа за 2014 година.

Производството е образувано по повод исковата молба на „Интерком груп“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Кръстю Мирски“ №17, с ЕИК *********, представлявано от управителя Павлин Иванов Николов, чрез пълномощника му адв.Д.,***, за приемане за установено по отношение на ответника, че „Интерком груп“ ООД е собственик на имот „Почивна база к.к.“Слънчев бряг“ – 3 бунгала и земя 1 680 кв.м., състояща се от: вилна сграда с идентификатор *** с площ от 260 кв.м., вилна сграда с идентификатор *** с площ от 38 кв.м., вилна сграда с идентификатор

*** с площ от 62 кв.м., ведно с прилежащия към тях терен с площ от 1 680 кв.м. – ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***. Моли се също така да бъде изменен акт за частна общинска собственост №1556/21.04.2003 год. в частта за притежаваната от ответника площ.

В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот след преобразуването на търговски дружества чрез вливане, а именно след вливане на „Водно стопанство“ ЕАД (преобразуващо се дружество) в „Интерком груп“ ООД (приемащо дружество), като приемащото дружество към датата на вливането е било едноличен собственик на капитала на „Водно стопанство“ ЕАД, придобит чрез приватизационна сделка по закупуване на 100% от акциите на държавното „Водно стопанство“ ЕАД. Твърди се, че в резултат на преобразуването ищецът е универсален правоприемник на „Водно стопанство“ ЕАД, имуществото (активите и пасивите) на преобразуващото се дружество са преминали изцяло към приемащото, а първото дружество се е прекратило без ликвидация. Сочи се в исковата молба, че вливането е извършено по балансите на дружествата към 31.12.2013 год. Заявява се, че договорът за преобразуване е сключен в предвидената от закона форма и е нотариално заверен под №4994/11.12.2013 год. на нотариус Д.Стоянов. Според ищеца, този договор урежда преминаването на всички недвижими имоти, собственост на „Водно стопанство“ ЕАД в патримониума на ищеца, вкл.процесния имот. Ищецът заявява, че след осъщественото вливане не успял да извърши вписване за процесния имот в партидата на новия собственик, тъй като за поземления имот, част от който представлява терена на почивната база, ответникът издал акт за частна общинска собственост.

В исковата молба ищецът излага следните фактически обстоятелства по отношение на процесния имот – почивна база: до м.февруари 1999 год. имотът се притежавал от „Водно стопанство“ ЕАД и „Напоителни системи“ ЕАД в равни квоти – по ½ идч. Със заповед № РД-45-17/01.03.1999 год. на МЗГАР, споразумителен протокол от 26.01.1999 год. и анекс от 18.05.1999 год. със скица към него, имотът се предоставил за стопанисване и управление на „Водно стопанство“ ЕАД. Според документите имотът се състоял от дървени бараки с №№6 и 7 и масивно бунгало №8, ведно с прилежащия към тях терен с площ от 1680 кв.м., при граници: северозапад – асфалтиран път, граничещ с почивна станция „Енергопроект“, югозапад – път покрай дига на отводнителен канал, североизток – път, югозапад – тревни площи. Ищецът твърди, че прилежащият терен е с размери 40/42 м. и площ от 1680 кв.м., обозначен на приложената скица, неразделна част от анекс от 18.05.1999 год. Ищецът твърди, че трите сгради, находящи се в поземлен имот с идентификатор ***, са: две дървени бараки, построени през 1975 год.,конструкция сглобяема, дървена, „сандвич“ – панели, покрив – дървена конструкция, ламарина, едната барака (бунгало) №6 (понастоящем №9 в КК) е със застроена площ от 62 кв.м., а другата дървена барака (бунгало) №7 (понастоящем №10 в КК) е с площ от 38 кв.м., едно масивно бунгало с 8 стаи, построено през 1985 год. с масивна, монолитна конструкция, стоманобетонна плоча.

С допълнителна молба, депозирана пред

НРС, ищецът е пояснил, че предмет на претенцията му е единствено земята от имота, а именно терен с площ от 1680 кв.м. от имот, наречен „Почивна база к.к.“Слънчев бряг 3 бунгала и земя 1680 кв.м.“, представляващ 1 680 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, частна общинска собственост, урбанизирана територия, начин на трайно ползване – курортен хотел, почивен дом, цалият с площ от 20 467 кв.м., кв.3201, парцел 2, съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***. Моли съдът да приеме, че ищецът е собственик на така описания терен, а ако бъде отхвърлен положителният установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК, съдът да признае, че ищецът е собственик на същия терен въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност в резултат на непрекъснато и безпрепятствено владение от 18.05.1999 год. (датата на анекс и скица към него).

Пред настоящата инстанция, след дадени указания от съда, ищецът уточнява, че е собственик на имота „Почивна база“ въз основа на прехвърлително правоприемство.

Заявява, че „Водно стопанство“ ЕАД възниква като ЕАД по силата на разпореждане №39/06.11.1991 год. на МС с приложение №1 към същото – списък на фирмите, които се преобразуват в ЕАД с държавно имущество, и приложение №47 – конкретно разпореждане на МС за образуване на „Водно стопанство“ ЕАД с държавно имущество, и е регистрирано с решение от 22.12.1991 год. по ф.д.№29139/91 год. на СГС. Ищецът се позовава на нормата на чл.17а от ЗППДОБ отм., според която при преобразуване на държавните предприятия (каквото е било до вписването му като „Водно стопанство“ ЕАД и регистрацията му в СГС) в еднолични търговски дружества с държавно имущество, предоставеното за стопанисване и управление на тези предприятия, с акта за преобразуването се предоставя и в собственост на тези дружества. Заявява, че този първи елемент от фактическия състав на придобиването на процесния имот по чл.17 а от ЗППДОП отм., се е осъществил с издаването на разпореждането на МС. Твърди, че с акта на преобразуване МС се е разпоредил имуществото на държавната фирма изцяло да се придобие от „Водно стопанство“ ЕАД, вкл. и процесната почивна база – 3 бунгала и земя, за които от инвентарната книга-опис на ДМА е видно, че са построени съответно през 1975 год. и 1985 год. Заявява се от ищеца, че въз основа на заповед №РД-45-17/01.03.1999 год. на МЗГАР „Водно стопанство“ ЕАД предава безвъзмездно на „Напоителни системи“ ЕАД 50% ид.ч. от почивна станция „Слънчев бряг“ срещу предаването в собственост върху 50% ид.ч. от имот учебен център – Велинград, след което с анекс от 18.05.1999 год. към приемо-предавателен протокол двете дружества се споразумяват за следното: „прилежащият терен към масивно бунгало с 8 стаи и две дървени бунгала №6 и 7, оставащи във владение на „Видно стопанство“ ЕАД, е с размери 40/42 м. и плок 1680 кв.м.“. При условията на алтернативност ищецът се позовава на оригинерно придобивно основание – изтичане на придобивна давност, чрез осъществяване на необезпокоявано владение за периода от 1999 год. до датата на завеждане на исковата молба. Заявява се, че „Водно стопанство“ ЕАД е заприходило имота в баланса си като актив и го води в счетоводната си документация, което е един от елементите на придобивната давност по чл.17 а от ЗППДОП. По силата на споразумението с „Напоителни системи“ ЕАД, „Видно стопанство“ ЕАД установило владението си върху почивната база – 3 бунгала и земя, от датата на анекса – 18.05.1999 год. По силата на сключен през 2004 год. договор за приватизация на „Видно стопанство“ ЕАД, последното става 100% собственост на „Интерком груп“ ООД. Ищецът твърди, че приватизираното дружество – „Водно стопанство“ ЕАД – продължава да стопанисва имота „Почивна база к.к.Слънчев бряг“, декларира го пред общинските власти и заплаща местни данъци и такси. Твърди, че след вливането на „Водно стопанство“ ЕАД в „Интерком груп“ ООД, правоприемникът необезпокоявано и безспорно продължава да владее имота като свой и го декларира в Община Несебър.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника пред НРС, с който се оспорва изцяло предявения иск.

Ответникът заявява, че не е налице твърдяното правоприемство между „Водно стопанство“ ЕАД и ищеца, въпреки представянето на договора за вливане и вписването му в ТР. Заявява че вписването няма действие по отношение на трети лица и при спор за тези обстоятелства същият се решава от съда. Заявява се в отговора, че ищецът може да стане собственик на имота само ако праводателят му – „Водно стопанство“ ЕАД е бил такъв. Счита, че с представените доказателства не може да се установи собственост на „Водно стопанство“ ЕАД върху имота. Заявява, че извършените „разпореждания“ не са актове за собственост; в заповедта на Министъра на земеделието и аграрната реформа е посочена само „почивна станция“, която може да бъде сграда, но не и земя.

Счита, че предмет на заповедта и последващия споразумителен протокол са само сградите, но не и земята. Поставя под съмнение дали споразумителния протокол е съставен в изпълнение на заповедта. Твърди, че със заповедта се разпорежда да се предаде почивната станция от „Водно стопанство“ ЕАД на „Напоителни системи“ ЕАД и не се съдържа разпореждане да се запази част от сградния фонд. Оспорва датите на анекс от 18.05.1999 год. и скица-приложение към него.

По отношение на второто заявено придобивно основание, в отговора се заявява, че ищецът не може да стане собственик на процесния имот по давност, поради законовата забрана за придобиването на земята по давност до 09.11.99 год., установена с нормите на чл.15 от ЗДИ, чл.86 от ЗС, чл.7 ал.1 от ЗДС и чл.7 ал.1 от ЗДС, както и поради спирането на течението на давностния срок, установено с §1 от ДР на ЗС, обн.ДВ бр.46/06.06.2006 год. и последващи изменения и допълнения в същия, извършени с ДВ бр.113/2007 год. и бр.105/2011 год. Ответникът твърди, че ищецът не е станал собственик на имота по давност, поради наличие на законова забрана и неизтекъл 10-годишен срок.

В отговора се посочва, че през 2001 год. е приет ЗРП на к.к.“Сл.бряг - запад“, с който имотът е урегулиран. Предназначението на имота е „за почивна станция“ и с оглед предназначението си е станал общинска собственост. По отношение на сградите се твърди, че единствената възможност собственикът на сгради да бъде различен от собственика на земята, е при учредено право на строеж и при липса на такова действа презумпцията на чл.92 от ЗС.

След уточнението на иска, депозирано пред настоящия съд, ответникът е подал втори отговор, с който заявява, че представеното разпореждане на МС №39/06.11.1991 год. на МС е подписано само от началник отдел „Обща канцелария“, липсва подпис на министър-председателя и това води до липса на волеизявление. По отношение на писмените доказателства – приложение №1 към РМС и инвентарен опис, се заявява, че не е ясен техният автор, а за второто липсва и дата и печат.

С оглед на изложеното до тук съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.

По предварителните въпроси, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира следното:

Предявеният иск има своето правно основание в чл.124 ал.1, предл.ІІ от ГПК – за установяване правото на собственост на ищеца по отношение на ответника върху терен с площ от 1680 кв.м. от имот, наречен „Почивна база к.к.“Слънчев бряг 3 бунгала и земя 1680 кв.м.“, представляващ 1 680 кв.м.ид.ч. от поземлен имот с идентификатор

***, частна общинска собственост, урбанизирана територия, начин на трайно ползване – курортен хотел, почивен дом, целият с площ от 20 467 кв.м., кв.3201, парцел 2, съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, придобит чрез универсално правоприемство от „Водно стопанство“ ЕАД, а при условията на евентуалност – чрез необезпокоявано давностно владение от 1999 год. до сега.

С оглед заявеното твърдение в исковата молба, че ищецът е затруднен да упражнява правата си на собственост, вкл.да впише имота по партидата си, поради съставен от община Несебър акт за общинска собственост за целия поземлен имот с идентификатор ***, част от който е процесният терен, установителният иск се явява предявен при наличие на правен интерес и поради това е допустим (т.2 от ТР №8/27.11.2013 год. по т.д.№8/2012 год. на СОГТК ВКС). Претенцията е предявена при спазване на правилата на родовата и местна подсъдност, налице са всички, изискуеми от закона процесуални предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждането й.