Решение № 33 от 08.06.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. гр.Велинград, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Административно наказателно дело № 20265210200036 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № 001650/05.04.2021 г., издадено от началник отдел Контрол и правоприлагане в Национално тол управление (НТУ) към Агенция пътна инфраструктура, на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, вр. чл. 139, ал. 6 от ЗДвП на В. К. Д., ЕГН **********, адрес гр.

Пловдив, ул. „Георги Мамарчев“ № 1, ет. 3 е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

Недоволна от издаденото наказателно постановление е останала В. К.

Д., която чрез процесуалния й представител адв. М. обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност. Претендира, че не е проведена процедурата по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и е налице изтекла давност. Излага подробни доводи за наличие на маловажен случай. Моли съда да отмени НП.

Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят и процесуалният му представител не се явяват. В писмено становище адв. М. поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява. Постъпило е писмено становище от процесуалния й представител юрк. И., с което моли 1 жалбата да бъде оставена без разглеждане, алтернативно - без уважение.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява основателна.

На жалбоподателя е съставен АУАН № 001650/23.10.2020 г. и въз основа на него е издадено Наказателно постановление № 001650/05.04.2021 г. за това, че на 23.10.2020 г. в 16.33 ч., на път III-842, км 25+000, жалбоподателят е управлявала лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиса“ с рег. № РВ9676КТ, за който не е била заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

По делото са събрани както писмени доказателства - приложените към административнонаказателната преписка и писмо от „Български пощи ЕАД (л. 30 от делото), така и гласни доказателства – разпитани са свидетелите И.

М. и Б. А.. Съдът, след като ги обсъди и след като провери НП относно неговата законосъобразност, намира, че е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

Същественият въпрос по настоящото дело е проведена ли е от страна на АНО процедурата по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, тоест влязло ли е НП в сила и допустима ли е жалбата срещу същото. Съгласно тази разпоредба когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая в НП е налице отбелязване, че НП е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 01.09.2021 г., както и отбелязване, че същото е влязло в сила на 09.09.2021 г.

Не се установява обаче да е налице нито една от двете кумулативно предвидени предпоставки в посочената разпоредба, за да се приеме, че връчването е валидно и е породило твърдяната правна последица – влизане в сила на наказателното постановление.

По делото са представени 3 известия за доставяне от „Български пощи“ 2

ЕАД на НП № 001650/05.04.2021 г. В същите обаче пратката е с отбелязване „непотърсен“. От страна на въззивния съд бяха положени усилия за изясняване на въпроса какви действия са предприети по отношение на доставяне на пратките до жалбоподателя, тоест търсена ли е на посочения адрес, но съгласно приетото по делото писмо от „Български пощи ЕАД не е налична информация за пратките. Единствено от представените известия не може да се изведе първата кумулативно предвидена предпоставка по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН - че адресатът на пратката В. К. Д. е потърсена на посочения пред административнонаказващия орган адрес и не е намерена на същия.

По отношение на втората кумулативна предпоставка, предвидена в същата разпоредба, от страна на АНО не са били положени усилия за установяването на евентуален нов адрес на жалбоподателя преди да предприеме връчване на НП по реда на чл. 58, ал 2 от ЗАНН. Справка за постоянен адрес и адрес за кореспонденция на В. Д. е представена към молба 1536/05.03.2026 г. пред въззивния съд. Проверката за известни адреси на санкционираното лице следва да предхожда отбелязването по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и последваща справка не би могла да санира този пропуск.

Не би могла да се сподели тезата на АНО, че НП е влязло в сила съгласно чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) на 06.08.2024 г. – датата на заплащане на глобата съгласно разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив (л. 66, АНД 256/2024 г.). НП № 001650/05.04.2021 г. е издадено на 05.04.2021 г. По аргумент от чл. 57, ал. 3 от ЗАНН с наказателното постановление нарушителят се уведомява и за правата му по чл. 79б от същия закон. Такова отбелязване в НП не се съдържа, а очевидно няма и логика да се съдържа с оглед влизането в сила на чл. 79б, ал.

2 от ЗАНН повече от половин година след издаването на процесното НП.

Настоящата инстанция счита, че последваща промяна в закона няма как да обоснове влизането в сила на НП № 001650/05.04.2021 г.

Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Приложима е разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК за погасяване на наказателното преследване при изтичане на предвидената от закона давност.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, в случая абсолютния давностен срок за приключване на производството е 4 години и 6 месеца. От датата на извършване на нарушението - 23.10.2020 г., до настоящото произнасяне е изтекъл срок, по-дълъг от 4 години и 6 месеца, като абсолютният давностен срок е изтекъл на 23.04.2025 г.

С оглед на това НП следва да се отмени, като обсъждането на изложените от жалбоподателя аргументи за приложението на чл. 28 от ЗАНН не се налага.

В настоящия случай, с оглед изхода на спора, представения списък и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН своевременно и основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. Такова следва да се присъди в общ размер на 400 евро, от които 200 евро за осъщественото процесуално представителство по настоящото дело, както и 200 евро за осъщественото процесуално представителство по АНД № 256/2024 г. по описа на РС - Велинград.

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 001650/05.04.2021 г., издадено от началник отдел Контрол и правоприлагане в Национално тол управление (НТУ) към Агенция пътна инфраструктура, с което на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, вр. чл. 139, ал. 6 от ЗДвП на В. К. Д., ЕГН **********, адрес гр. Пловдив, ул. „Георги Мамарчев“ № 1, ет. 3, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

ОСЪЖДА Национално тол управление към Агенция пътна инфраструктура на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв да заплати на адв. С. Й. М. от АК – Пазарджик, личен № **********, адрес гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух“ № 21, бл. Б, ет. 1, ап. 10, адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) евро.

4

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС - Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 5