Определение № 732 от 28.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 732 гр. София, 28.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Атанаска Китипова

Илияна Стоилова като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600915 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава 22-ра от НПК във вр. с чл. 249, ал.

3 от НПК, тъй като от защитника на подс. Д. Т. А. – адв. Х. Х. е поискана проверката на определение по чл. 248, ал.1 т.3 от НПК, с което в разпоредителното заседание, проведено на 09.06.2025 год. по н.о.х.д. № 2322/2025 год. по описа на СГС, НО,19-ти състав, е отказано прекратяване на съдебното производство.

С жалбата се иска отмяната на обжалвания отказ поради несъгласието на защитника с извода на първоинстанционния съд, че не съществува соченото от него нарушение на правото на обвиняемия да разбере в какво е обвинен, допуснато поради това, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, защото:

Липсва единство между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт по отношение на специалната цел като елемент от фактическия състав на престъплението по чл.150, ал.1 от НК, тъй като на стр.2 от обстоятелствената част на обвинителния акт три пъти се посочва, че обвиняемият е взел решение да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, а на стр.3 от обстоятелствената част и в диспозитива е отразено, че обвиняемият е извършил действията с цел само да възбуди полово желание без съвкупление;

Формулировката на обвинението не позволява да се разбере с кои от действията е осъществена физическата принуда, създаваща условия за извършването на блудственото действие и/или сломяване на съпротивата, и с кои са осъществени самите блудствени действия.

Частната жалба е допустима, подадена е от имащ право на нея и в срок – на 13.06.2025 год.

Частната жалба е основателна, защото според въззивният състав има 1 нарушение в предходната процесуална фаза на едно от основните права на обвиняемия по чл. 55 от НК – да научи за какво престъпление е обвинен.

До обжалвания отказ да прекрати съдебното производство първият съд е стигнал, защото е приел, че няма противоречивост между двете части на обвинителния акт, като е ясно, че обвинителната теза се ограничава единствено до конкретизирано извършване на действия с цел да се възбуди полово желание без съвкупление, а фиксираните в заключителната част действия, чрез които се осъществява изпълнителното деяние, са дадени в пълнота и по непротиворечив начин същите са описани в обстоятелствената част.

В преценката, че не съществуват сочените от защитника съществени процесуални нарушения има неоснователност, защото :

Вярно е соченото от защитника, че част от съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт е твърдението, че обвиняемият е „взел решение да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, когато пострадалата е влязла в дома му“ , че „в изпълнение на взетото решение да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление,… сменил излъчваната програмата“, и след това отново „в изпълнение на взетото решение да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление“, което обаче противоречи на правния му извод, направен в заключителната част / както и при излагане на правните му съображение за това/, че са осъществени само действия, възбуждащи полово желание без съвкупление, защото смислово твърдението се отнася до съдържателността на извършените от обвиняемия възбуждащите го действия, които именно са инкриминирани, защото са осъществени насилствено. Поради това и следва да се приеме, че има противоречие между двете части на обвинителния акт за това, в какво действие (или система от действия) се изразява изпълнителното деяние.

Не е основателен обаче доводът от въззивната жалба, че формулировката на обвинението не позволява да се разбере с кои от действията е осъществена физическата принуда, създаваща условия за извършването на блудственото действие и/или сломяване на съпротивата, и с кои са осъществени самите блудствени действия. Макар и действията, с които е осъществена физическата принуда да не са отделени от тези, с който е възбудено половото желание на подсъдимия, не е необходимо да се излагат подробни фактически твърдения в заключителната част на обвинителния акт, защото въпросът е дали в обстоятелствената му част има факти за начина на извършване на деянието, от категорията на тези, съставляващи признаци на престъплението, т.е и за употребата на сила, а не дали всички те са повторени, и така отделни, в диспозитива му.

По изложените съображения следва да се приеме, че изводът на първия съд, че не съществуват допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правата на обвиняемия, не е правилен, поради което и обжалваното определение следва да се отмени и вместо него се постанови прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на посоченото отстранимо съществено 2 процесуално нарушение, довело до ограничаване на правата на обвиняемия.

Мотивиран от това и на основание чл. 345, ал.2 от НПК, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение по чл. 249, ал.1, т.3 от НПК от разпоредително съдебно заседание на 09.06.2025 год. по н.о.х.д. № 2322/2025 год. по описа на СГС, НО, 19-ти състав, с което са приети за несъществуващи допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правата на обвиняемия и на пострадалата, и вместо това постановява:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство и ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на допуснатото отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правата на обвиняемия.

Определението не подлежи на проверка по жалба или протест.

Да се уведомят за същото страните по делото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3