Протокол № 253 от 10.11.2021, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 253 гр. Пазарджик, 10.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20215200500689 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Не се явяват страните, редовно призовани.

На второ повикване в 10:00 часа:

Страните не се явяват, редовно призовани.

Постъпили са писмени молби от и от двете страни със становище по хода на делото и по съществото на спора, като са приложени и списъци за разноските.

Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

С решение на РС Пазарджик , постановено по гр.д.№ 869 по описа на съда за 2020 година е осъдено ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК******, гр.*****, представлявано от С.П. и К.К. да заплати на ЕЛ. ЛЮБ. В., ЕГН********** от гр.**** сумата от 1500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило на 21.03.2019г. ПТП, ведно със законна лихва от предявяване на застрахователната претенция - 03.09.2019г., като за разликата до 6000лв претендирано обезщетение е отхвърлен иска като неоснователен.

1

Осъдена е ЕЛ. ЛЮБ. В., ЗД"БУЛ ИНС"АД, сумата от 630лв сторени разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Е.В., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди - от телесно увреждане от ПТП от 21.03.2019 г. за разликата над уважения размер от 1500 лева до размер от 4 000 лева (четири хиляди лева) за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 03.09.2019 г до окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта относно разноските.

Намират решението в обжалваната му част за необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие на материалния закон и съдебната практика при прилагане разпоредбата на чл.

51 от ЗЗД.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички необходими предпоставки, от фактическа и правна страна, за уважаването на исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ и по чл. 86 от ЗЗД, а именно - настъпило застрахователно събитие, вреди за ищцата, причинно-следствена връзка между вредите и наличие на валиден застрахователен договор.

Не е спорно и правилно било прието от РС - Пазарджик наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество ЗД “Бул Ине“ АД и водача на процесния лек автомобил лек автомобил марка „Ланчия Либра“, с рег. № **** - Д.Я.Г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица .

Нямало спор и за това, че застрахователното събитие, а именно процесното ПТП е настъпило в периода на покритие по валидно сключената застраховка „Гражданска отговорност“.

В хода на първоинстанционното производство, от представените и приети по делото доказателства, безспорно се установили елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Ланчия Либра“, с рег. № **** Д.Я.Г. за процесното произшествие на 21.03.2019 г. и последвалите като пряка последица от това му поведение телесни увреждания и неимуществени вреди за ищцата Е.В..

2

Механизма на ПТП, времето, мястото, участниците и вината на водача Ганчев, за процесната злополука, както и настъпилите телесни увреждания не били оспорени от представителя на застрахователното дружество .

Съдът не анализирал в пълнота всички доказателства и това довело до определянето на обезщетение, което не е съобразено с критериите по чл. 52 ЗЗД , изведени от задължителната съдебна практика.

В обжалвания съдебен акт не били посочени всички увреждания, за които се установило, че ищцата е претърпяла и са в резултат именно на настъпилото на 21.03.2019 г. ПТП. Не било съобразено , че от доказателствата по делото било установено , че ищцата е претърпяла и контузия на лявото стъпало, контузия на други неуточнени части на стъпалото; контузия по външната част на лявото бедро с кръвонасядане и други. В посттравматичния стадий след разнасянето на кръвонасяданията се е получила при ищцата и Контрактура /ограничение в обема на активните движения/ в глезенната става, което е било съпроводено с постоянни тъпи болки в ставата при ходене и накуцваща походка.

Наличието на причинно-следствена връзка между всички тези увреждания и процесното ПТП била установена от експерта и от свидетелските показания.

Неправилно съдът приел ,че последните описани увреждания и страдания се дължат на несвоевременна потърсената лекарска помощ от ищцата. Нямало такова възражение от ответника в отговора на исковата молба.

Доказано било, че болките и страданията, включително тези след 20-25 ден са именно в резултат от травмите, причинени на ищцата в настъпилото на 21.03.2019 г. ПТП.

Съдът неправилно приел, че болките и страданията след 20-25 ден се дължат на ненавременното посещение на лекар, макар на ищцата да било дадено от спешното отделение предписание това да бъде направено в срок от 24 часа, съответно и на ненавременното назначение на физиотерапия. За този си извод съдебният състав се позовавал на Листа за преглед на пациент в КДБ/СО от 21.03.2021 г. Видно било от този документ,че извършилия прегледа не дава препоръки нито за провеждане на рехабилитация, нито насочва ищцата към друг лекар-специалист.

3

На ищцата не били давани предписания консултацията с личния лекар да стане в рамките на 24 часа след изписването от Спешното отделение. Тя била уведомена за възможността да посети личния си лекар с предоставената й документация от прегледите в Спешното отделение, но не и били давани предписания задължително да го направи. Не и били давани и предписания за провеждане на физиотерапия.Дори да се приеме,че е налице ненавременно лечение , то не се дължи на поведение на Е.В. и съответно следвало да бъдат взети предвид от съда настъпилите усложнения при определяне размера на обезщетението, тъй като те били в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите увреди от процесното ПТП.

Не били обсъдени и анализирани събраните гласни доказателства , като съдът се задоволил единствено да посочи, че показанията на свидетелите кореспондират със заключенията на двете СМЕ.

Съдът не отчел в достатъчна степен показанията свидетелката Мария Минекова - дъщеря на ищцата с преки наблюдения ежедневно върху нея и отражението на злополуката .Тази свидетелка установявала, че непосредствено след процесното ПТП ищцата не е можела да се изправя и придвижва сама, имала болки в цялото тяло и била силно притеснена.

Изпитвала е болезненост в цялата лява страна на тялото и глезена също. Тя не можела да стъпва на левия крак. Е.В. имала отоци и болки — по бедрото и левия крак долу - глезена. Имала е кръвонасядания по крака и долу на глезена, като кожата на това място била червена, после с времето и лилава, зеленикава, жълтеникава. Около седмица била обгрижвана от дъщеря си,след това това грижите били поети от нейния съпруг.

Повече от три седмици след удара ищцата започнала по-активно да се раздвижва .Отдолу на крака - на ходилото имала голяма подутина и това й е причинявало болка и е ограничавало подвижността й. Този оток продължил повече от две седмици, а през това време тя чувствала силно неудобство.

Приемала и успокоителни, за да може да заспи. Въпреки провежданото лечение, след посещение при личния лекар, поради продължаващи болки и ограничения в движенията на крака, провела физиотерапия.

Преживяното се отразило зле на ищцата. Дори най-малкото препятствие по пътя й създавало проблем - не била толкова подвижна, както преди злополуката, не можела да се грижи за внуците си пълноценно, защото се 4 уморява при придвижван на дълги разстояния. Това я разстройвало, станала по-затворена, по-тревожна, не минавала покрай мястото на ПТП, поради спомена от случилото се. Това се отразявало и на връзките и с близките.

В този смисъл били показанията на другия разпитан свидетел.

Непосредствено след инцидента болките страданията, които изпитвала Е.В. били с висок интензитет, като намалявали с течение на времето. Поради получената контрактура, съпроводена с ограничение в обема на движенията в глезенната става дълго време след инцидента ищцата изпитвала тъпи болки в ставата при ходене и е имала накуцваща походка. От заключението на експерта било установено,че ищцата е изпитвала болки при осъществяване на битови активности - при движение до два месеца след настъпването на произшествието.

Установено било от заключението на експерта още, че от съществуващите три степени на навяхване, ищцата е претърпяла навяхване в най-тежката - трета степен, като оздравяването при нея е протекло затегнато, наложило се и провеждане на физиотерапия.

Поради липсата на задълбочен анализ на обстоятелствата, имащи значение за преценката и определянето на справедливо застрахователно съгласно чл. 52 ЗЗД, постановеното решение не било съобразено със съдебната практика.

Изложени са и доводи относно размера на присъдените от първоинстанционния съд разноски , които биха били относими към производство по чл.248 от ГПК , което следва да се проведе пред първоинстанционния съд.

Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск в размер на 4000 лева.

Претендира разноски – адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдВ, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г., §2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г.

В срок е постъпил писмен отговор.

Намират жалбата за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение.

Въз основа на всички събрани доказателства по делото и най-вече въз 5 основа на заключението на СМЕ на вещото лице Петко Митев, както и при съобразяване на практиката на ВКС по приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, първоинстанционният съд определил справедливо по размер и адекватно на социално икономическата обстановка в страната обезщетение за неимуществени вреди, съответстващо на реално доказаните увреждания на ищцата.

Установено било от заключението на експерта, че се касае за навяхване на глезената става, а не за изкълчване, каквото се претендираше по делото.

Ударът между автомобила и пострадалата е бил в бедрото, където вещото лице е установило само кръвонасядане.

Съдът отчел, че увреждането е настъпило преди две години и половина.

Съдът съобразил, че болките и страданията на ищцата са били поинтензивни само през първите няколко дена, като в период от 20-25 дена такава травма отшумява. Съдът е съобразил и обстоятелството, че ищцата не е посетила своевременно лекар и не е потърсила навременна медицинска помощ, което при нея е довело до увеличаване на възстановителния период.

Това обаче не е последица от самото ПТП, а от собственото поведение на ищцата, изразяващо се в бездействие и липса на заинтересованост за здравословното и състояние. Когато е започнала предписаната й физиотерапия състоянието й веднага се е подобрило значително. Съдът е направил правилен и законосъобразен извод, че ищцата сама със своето поведение е довела до увеличаване на оздравителния процес, като отговорността за това не е на делинквента, а нейна. Съобразен бил и факта, че вече е заплатено обезщетение на ищцата от 500 лева, т.е. обезщетението, което съдът е определил е 2 000 лева, като е присъдил сумата от 1500 лева след приспадане на платеното обезщетение в размер на 500 лева.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ: