Решение № 257 от 10.03.2025, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 4707/2024
- Вид
- Решение № 257
- Подписан
- 10.03.2025
- В сила
- 28.02.2026
- Състав
- Ани Харизанова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242, ал.1, предл.трето · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.68 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.1-3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.1-3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.1-3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал.4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68а · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69в · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69в, ал.1, 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69в, ал.1, 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.10б · Кодекс на труда
- чл.225 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.326, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.328 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.328 ,ал.1, т.10 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.10а · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1т.10б · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1,т.10в · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1,т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1,т.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1,т.3 · Кодекс на труда
- чл.357 · Кодекс на труда
- чл.68, ал.1,т.3 · Кодекс на труда
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 257 гр. П., 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Н. Д. като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220104707 по описа за 2024 година
В исковата си молба срещу Основно училище „Х. Б.“ село Г., община П., представлявано от директора З. К., ищцата И. В. Г. с ЕГН ********** със съдебен адрес град П., ул.“И. В.“№18, ет.1, офис 6 твърди, че е работила по безсрочен трудов договор като е заемала длъжността“ старши учител, начален етап на основното образование/ I-IV клас/ на основание трудов договор №1923-103 от 18.10.2022г. и допълнително споразумение №1973150 от 13.01.2023г. в ответното училище. Докато е траело трудовото и правоотношение работодателят е знаел, че на ищцата е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със заповед №63/24.10.2024г трудовото и правоотношение е било прекратено на основание чл.328 ,ал.1, т.10 от КТ. Заповедта и била връчена същия ден. Твърди се, че посочената заповед е незаконосъобразна, немотиривана и издадена от ненадлежен орган без нужната компетентност, без спазване на каквото и да било предизвестие. Работодателят е знаел, че ищцата е пенсионерка и въпреки това е прекратил трудовото и правоотношение в средата на учебната година, без каквато и да било причина. Ищцата твърди, че през целия си трудов стаж е имала безукорно поведение и младите колеги, които постъпват на работа , черпят опит от нея. Целият и трудов стаж е преминал като преподавател и буди недоумение причината, поради която е било прекратено трудовото и правоотношение след началото на учебната година. Към момента на сключване на трудовия договор работодателят е знаел, че е пенсионерка и въпреки това го е сключил , тъй като не е имало кадри и желаещи да заемат тази длъжност. Твърди, че работодателят я е уволнил, възползвайки се от това, че е пенсионерка. Твърди се, че процесната заповед не е издадена от директора на училището, нито е подписана от него . В заповедта не е посочено лицето, което я е издало и в какво качество. Твърди се, че относимото основание за прекратяване на трудовото и 1 правоотношение се съдържа в разпоредбата на чл.10б от КТ, а именно – когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Оспорената заповед е материално незаконосъобразна, тъй като в нея работодателят е посочил неправилната правна норма като юридическо основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Ищцата твърди, че преди уволнението и е получавала брутно трудово възнаграждение в размер на 2503лв. и поради незаконното си уволнение е останала без работа в продължение на два месеца и е претърпява имуществени вреди, които възлизат на размера на две брутни трудови възнаграждения – общо 5006лв.
Моли се съда да постанови решение, с което да се признае за незаконно уволнението и да бъде отменено. Ищцата да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да се заплати обезщетение в размер на 5006лв. за оставането и без работа поради незаконното и уволнение за периода от 25.10.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски.
В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответното училище, чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор, с който се оспорват предявените искове. Противопоставя се възражение, че процесната заповед е издадена в предписаната от закона форма и от компетентен орган.
Твърди се, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е съставена от директора на училището З. К., подписана е от директора и е връчена на ищцата лично от директора като последната не е направила никакви възражение и не е поставяла въпроси във връзка с тази заповед. Твърди се, че на 03.10.2024г М. В. Х. е подала молба да бъде назначена на длъжността“ учител начален етап на основно образование“. Мотивът на директора да прекрати трудовото правоотношение с ищцата е от една страна желанието на М. Х. да заеме посочената длъжност, а от друга – да се даде възможност на кандидат, който към този момент не е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст да се реализира по специалността. Твърди се, че в заповедта е допусната техническа грешка при изписване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – вместо чл.328, ал.1т.10б от КТ е посочено чл.328, ал.1, т.10а от КТ. Въпреки неточното посочване на основанието при връчване на заповедта и преди завеждане на делото ищцата е била наясно с причината за прекратяване на трудовото и правоотношение. С отговора са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.
В съдебно заседание ответното училище, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази становищата на страните и след преценка на 2 доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност при спазване на разпоредбите на чл.12 от ГПК и чл.235 от ГПК по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна.
Между страните не е спорно, а и от приложените към исковата молба писмени доказателства, се установява, че ищцата е работила в ответното училище по трудов договор №1926-103 от 18.10.2022г като е заемала длъжността“ учител , начален етап на основно образование / I-IV клас/ при основно месечно възнаграждение в размер на 1486лв.този трудов договор е бил сключен на основание чл.68, ал.1,т.3 от КТ –до завръщане на титуляра.С допълнително споразумение №1973-150 от 03.01.2023г. е договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1533лв.
От ищцата са представени два броя фишове за заплати, съдържащи се на листове 36 и 37 от делото, от които е видно, че брутното и трудово възнаграждение за месеците август 2024г и септември 2024г е в размер на 2569.01лв.
Видно от представеното разпореждане №********** от 02.11.2020г., издадено от ТП на НОИ-П. на ищцата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69в, ал.1, 2 от КСО, считано от 15.06.2020г.
Със заповед №63/24.10.2024г на основание чл.328, ал.1т.10а от Кт е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от 25.10.2024г.
В съдебно заседание бе предоставен оригинала от трудовата книжка на ищцата, по който оригинал съдът констатира, че след прекратяване на процесното трудово правоотношение, ищцата не е встъпвала в трудово правоотношение с друг работодател.
От представените от ответната страна трудов договор №РД 03-41/20.09.2024г. се установява, че считано от 24.09.2024г.З. Костадинова К. е назначена на длъжност „ директор“ на Основно училище“Х. Б.“- село Г..
На 03.10.2024г от М. В. Х. е подадено заявление за назначаването и на длъжност „начален учител“ в ответното училище. По силата трудов договор №74/05.11.2024г. Х.ва е назначена на тази длъжност.
Изслушана по реда на чл.176 от ГПК ищцата заяви, че след приключване на учебните часове на 24.10.2024г била извикана от директора З. К. , която и обяснила, че е има заповед от министъра всички пенсионери да бъдат освободени от работа., въз основа на която е изготвила заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. К. връчила на ищцата процесната заповед и последната я е подписала.
Свидетелката Н. С. депозира показания, че лично познава ищцата, тъй като двете са работили като учители в ответното училище. На 24.09.2024г ищцата уведомила свидетелката, че от следващия ден вече не е на работа .Свидетелката не знае дали в училището са останали да работят други учители, навършили пенсионна възраст.
От представеното писмо вх.№5372/21.02.2025г , изходящо от ответното училище се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата в училището продължават да работят двама учители, навършили пенсионна възраст, както и че не 3 съществува заповед на Министъра на образованието и науката за освобождаване на пенсионирани лица.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ- за признаване на уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна, по чл.344, ал.1,т.2 от КТ - за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и по чл.344, ал.1,т.3 във вр.с чл.225, ал.1 от КТ - за заплащане на обезщетение в размер на 5006лв. за оставането и без работа поради незаконното и уволнение за два месеца, считано от 25.10.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По главния иск с правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ съдът намира следното:
Касае се за трудов спор по смисъла на чл.357 от КТ. При разпределяне на доказателствената тежест в съответствие с изискванията на чл.154 от ГПК в тежест на работодателя- ответното училище е да установи при условията на пълно и главно доказване законосъобразното упражняване на потестативното право на прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в процесната уволнителна заповед основание чл.328, ал.1, т.10а от КТ.
Съдът намира за неоснователно инвокираното в исковата молба оплакване за незаконосъобразност на атакуваната заповед поради това, че същата не е била издадена от компетентния орган, а именно – от директорът на ответното училище .
От събраните по делото писмени доказателства/ неоспорени от ищцата/ се установи, че считано от 24.09.2024г З. Костадинова К. е назначена на длъжност „ директор“ на Основно училище „Х. Б.“-село Г..Установи се от обясненията на ищцата , дадени по реда на чл.176 от ГПК, че процесната заповед и била връчена на 24.10.2024г от директорката, като последната и обяснила, че лично е изготвила този документ.Предвид на това, че изявлението на ищцата съдържа признание на неизгодни за нея факти и в контекста на кредитираното писмено доказателство/ обсъдения по-горе трудов договор/ съдът прави извод, че процесната заповед е издадена от надлежен орган, разполагащ с работодателска власт. Тук е мястото да се посочи, че в свое решение №292 от 19.12.2011г. по гр.д.
№146/2011г , постановено по реда на чл.290 от ГПК ВКС е дал отговор на следния материално правен въпрос :“ Съществен недостатък, водещ до незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ли е липсата на отбелязване на трите имена и длъжността на положилия подпис като работодател при положение, че неговата самоличност е известна?“. Според задължителната съдебна практика липсата на такова посочване само по себе си не води до незаконосъобразност на заповедта , доколкото императивно изискване на закона в този смисъл няма. Заповедта би била незаконосъобразна, ако не може да се установи от кого е издадена. В настоящия случай заповедта е издадена от лице, което има правомощие за това.
4
На следващо място ищцата твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като не било спазено каквото и да било предизвестие, а и заповедта не била мотивиранапосочена била като основание за прекратяване на трудовото правоотношение неправилната материално правна норма- чл.328, ал.1,т.10а от КТ, вместо действителното основание, съдържащо се в разпоредбата на чл.328, ал.1,т.10б от КТ
Според разпоредбата на чл.328, ал.1 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 от КТ като т.10а от визирания текст / в приложимата и редакция в сила от 01.01.2016г. / предвижда, че това може да стане когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а от Кодекса за социално осигуряване/КСО/.