Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 281 от 21.11.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Наказателно дело от общ характер 4755/2023
Вид
Присъда № 281
Подписан
21.11.2024
В сила
07.12.2024
Състав
Теодора Шишкова

Цитирани разпоредби

Мотиви към Присъда № 281, постановена на 21.11.2024г. по н.о.х.д. № 4755 по описа на Районен съд – Варна, 36 наказателен състав за 2023г.:

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 5 по описа за 2020г. на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна на В.

М. Ц. за това, че през периода от месец юни 2018г. до месец май 2023г. включително, в гр.Аксаково, обл. Варна и след като е бил осъден с Решение № 457/08.02.2018г., постановено по гр. дело № 14182/2017г. по описа на PC- Варна, 10 състав, влязло в законна сила на 18.05.2018г,, да издържа свои низходящи - сина си М. В. М. и дъщеря си Г. В. М., чрез тяхната майка и законна представителка Д. Й. Д., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от 2 месечни вноски - 60/шестдесет / месечни вноски по 200 /двеста/ лева за издръжка на сина си М. В. М. на стойност 12 000 лв./дванадесет хиляди лева/ и 60/шестдесет/ месечни вноски по 180 / сто и осемдесет /лева за издръжка на дъщеря си Г.

В. М., на стойност 10 800лв./десет хиляди и шестстотин и двадесет лева/ или всички вноски на обща стойност 22 800/двадесет и две хиляди и осемстотин/ лева - престъпление по чл.

183 ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че вината на подс. Ц. е доказана по безспорен начин от събраните в хода на досъдебната и съдебната фаза на производството доказателства. Представителят на Варненската районна прокуратура посочва, че представените доказателства за това, че подсъдимият не е търпял наказание „лишаване от свобода“ влизат в противоречие със заявеното от неговата защита и не са от естество да препятстват възможността му да полага труд, поради което и не следва тези твърдения да бъдат уважавани от съда. Доколкото в случая се касаело за неплащане на издръжка за един значителен период от време, в който подсъдимият очевидно се е издържал, пледира на същия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ към средния предвиден в закона размер, с оглед данните за предходната му съдимост.

В съдебно заседание защитата на подсъдимия в лицето на назначения му в хода на проведеното съдебно следствие служебен защитник адв. С. сочи, че в тезата на подсъдимия принципно има резон, но от наличните по делото доказателства не се установява по какъвто и да е начин, той да е бил фактически възпрепятстван да полага труд и да осигурява средства за издръжка на децата си. При тези обстоятелства моли съда да наложи справедлива присъда съобразена с тежестта на извършеното, но и с целите на наказанието предвидени в разпоредбата на чл. 36 НК.

Подс. В. М. Ц., въпреки положените от съда процесуални усилия, не бе установен, поради което и производството по делото протече при условията на чл. 269, ал.3, т.1 НПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В. М. Ц. е роден на 20.04.1989 г. в гр. Варна, български гражданин, женен, начално образование, не работи, осъждан, с ЕГН: **********.

Видно от изисканата и приложена по делото информация за инкриминирания период Васил М.Ц. няма регистрирани трудови договори, като същият не е бил осигуряван по трудово правоотношение. За същия период на негово име има открита една банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“ върху която има наложени два запора – на 30.10.2019г. и 07.11.2022г.

Подс. Ц. и свид. Д. Д. живеели на семейни начела от 2005г до 2009г., като от съвместното им съжителство са се родили две деца- М. В. М. - род. на 20.07.2007г. и Г. В. М. род. на 20.06.2008г.

1

След раждането на второто им дете двамата се разделили.

С решение № 457 /08.02.2018г. на PC- Варна по гр. дело № 14182/2017г. по описа на PC- Варна, 10 състав, влязло в з. с. на 18.05.2018г. Ц. е бил осъден да изплаща ежемесечна издръжка в размер на: за детето М. 200 лв., а за детето Г. - 180 лв. чрез тяхната майка и законен представител Д. Д..

След влизане на решението в сила Ц. не е полагал грижи за децата си, не поддържал никакви отношения с тях и не е привеждал дължимите суми.

От месец юни 2018г. до месец май 2023г. включително Ц. следвало да заплати, о не заплатил суми за издръжка, както следва: 60 месечни вноски по 200 лева за издръжка на сина си М. В. М. на обща стойност 12 000лв. и 60 месечни вноски по 180 лева за издръжка на дъщеря си Г. В. М., на стойност 10 800лв. или всички вноски на обща стойност 22 800 лева.

В посочения период от време е установено, че Ц. и живеел и работел в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, като видно от постановление от 21.09.2022г. на прокурор Бр. Ст., РП – Варна, ТО Девня британските власти са информирали прокуратурата, че Ц. не е бил задържан по време на развило се пред тях екстрадиционно производство, а е бил освободен под условие. Лицето наред с това, не се е намирало под домашен арест, а е имало единствено задължение редовно да се явява в полицейското управление, като не е имал и право да напуска страната, откъдето следва, че по време на процесния период на същия не е било ограничавано по никакъв начин правото да полага труд.

Понастоящем по делото са представени доказателства, че подс. Ц. е превел на св. Д.

Й. Д. (понастоящем Кремер) сумата от 500 лева, като за същата не е ясно към кой период на възникнали задължения се отнася. В показанията си като свидетел Кремер уточнява, че е получила и сумата от 160 лева за издръжка от Общината.

Така преведените от страна на обвиняемия суми обаче не покривали размера на определената от съда издръжка за двете му деца, същите били преведени едва на два пъти, в два различни месеца, през определен период от време.

Видно от справката за съдимост подс. Ц. е бил осъждан многократно.

Що се отнася до гласните доказателства, а именно показанията на св. Д.-Кр., М. М. и Г. М.а съдът кредитира същите доколкото съответстват напълно на останалите налични по делото писмени доказателства, съобразно които за целия дължим период подс. Ц. е изплатил на двете си деца на общо сумата от 500 лева, като същите не го познават изобщо, макар да знаят, че той се води техен баща по документи.

Видно от наличните по делото справка за съдимост и характеристична справка подс.

Ц. понастоящем е осъждан и е с недобри характеристични данни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подс. В. М. Ц. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. 183, ал.1 НК, тъй като безспорно се установи, че през инкриминирания период същият не е изпълнил задължението си за плащане на издръжка в размер на общо 22 800/двадесет и две хиляди и осемстотин/ лева, след като е бил осъден с влязло в сила съдебно решение.

Деянието несъмнено е съставомерно доколкото се касае до незаплащане на повече от една месечна вноска, а именно 60 последователни такива, след влизане в сила на съдебното решение по силата на което изпълнение се дължи ежемесечно и то по отношение на две деца.

През посочения период от време / от месец юни 2018г. до месец май 2023г./ подс. В.

М. Ц. действително е превел на св. Кремер определена сума за издръжка на децата си, а 2 именно 500 лева.

Така преведената сума обаче не покриват размера на определената от съда издръжка за двете му деца, същите били преведени спорадично.

Постъпването на тези суми, крайно недостатъчни за отглеждането на децата, не изключва престъпната съставомерност на деянието на Ц. и е факт релевантен единствено за индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на същия.

Деянието е било осъществено чрез бездействие, въпреки наличието на държавен правосъден акт (съдебно решение), съществуването на който създава задължение за страните по него да възприемат занапред поведение, което да отговоря на установеното от съда материалноправно положение.

Поради това, родителят осъден да изплаща издръжка на своите низходящи, е длъжен да изплаща регулярно издръжка в определения от съда размер и то чрез родителя, определен от съда да упражнява родителските права, тъй като съдът е постановил, че именно този родител следва да преценява как да бъдат разпределени средствата за издръжка на детето и кои негови нужди следва да бъдат задоволени с приоритет.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал, че дължи заплащане на месечна издръжка за децата си през инкриминирания период, съзнавал е, че не е заплатил дължимата издръжка в размер на повече от две вноски, както и общественоопасния характер на деянието и е целял настъпване на общественоопасните му последици.

Възраженията на защитата, свързващи твърдяното отсъствие на субективна страна, свързано с обективна невъзможност за намиране на средства поради задържане на лицето в местата за лишаване от свобода в чужбина, съдът не прие за меродавни тъй като от наличните по делото писмени доказателства не може еднозначно да се направи извод за наличие на твърдените обективни, непреодолими пречки, а тъкмо напротив има категорични данни,ч е същият не е бил задържан на територията на Обединеното кралство във връзка с протекло спрямо него екстрадиционно производство.

По отношение вида и размера на наложеното наказание:

Предвид обстоятелството, че подсъдимият Ц. беше признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 183, ал.1 НК предвижда за подобно деяние наказание „лишаване от свобода” до една година или „пробация“.

В конкретния случай, като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът отчете факта, че същият е обременено съдебно минало и недобри характеристични данни, като смекчаващи такива се явяват изминалия значителен период от време от инкриминираните събития, както и обстоятелството, че същият понастоящем е заявил желание да започне да плаща, като дори е платил сума в размер на 500 лева, която макар да се явява недостатъчна не следва да бъде пренебрегната от съда.

При така изброените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намери, че следва да определи наказанието на подсъдимия при изключителен превес на смекчаващите такива (като наложи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“в“ НК), с оглед максимално ефективното постигане на целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл. 36 НК.

Съдът намери, че на този етап най-подходящо за него се явява наказанието „глоба“ в размер на 300 лева, в това число в светлината на това, че Ц. никога не е виждал и не поддържа никаква връзка с децата си, което обстоятелство наред с вече изброените и с оглед данните за сериозната му предходна съдимост насочва съда към виждане, че което и да е от другите изброени в закона наказания би се оказало неподходящо и прекомерно сурово и реално не би способствало по никакъв начин децата да имат възможност да получат 3 дължимите им суми за минал период в бъдеще.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 281 гр. Варна, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова и прокурора З. Р. З. като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Наказателно дело от общ характер № 20233110204755 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ В. М. Ц.: роден на 20.04.1989 г. в гр. Варна, живущ в град Девня, обл. Варна, българин, български гражданин, с начално образование, неработи, осъждан, ЕГН: **********. за ВИНОВЕН в това, че през периода от месец юни 2018 год. до месец май 2023 год. включително в град Аксаково, обл. Варна след като бил осъден с Решение №457/08.02.2018 год., постановено по гр. дело №14182/2017 год. по описа на РС – Варна, 10 състав, влязло в законна сила на 18.05.2018 год. да издържа свои низходящи – сина си М. В.

М. и дъщеря си Г. В. М., чрез тяхната майка и законна представителка Д. Й. И., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от 2 месечни вноски – 60 /шестдесет/ месечни вноски по 200 /двеста/ лева за издръжка на сина си М. В. М. на стойност 12 000 лева /дванадесет хиляди лева и 60 /шестдесет/ месечни вноски по 180 /сто и осемдесет/ лева за издръжка на дъщеря си Г. В. М., на стойност 10800 /десет хиляди и осемстотин лева/, всички вноски на обща стойност 22 800 /двадесет и две хиляди и осемстотин/ лева, поради което и на осн. чл.183, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2 б „В“ от НК му налага наказание ГЛОБА в размер на 300,00 лева.