Решение № 543 от 18.11.2025, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 2778/2024
- Вид
- Решение № 543
- Подписан
- 18.11.2025
- Състав
- Георги Стоянов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.60, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.201 · Кодекс на труда
- чл.201, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 201 ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 543 гр. Ямбол, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20242330102778 по описа за 2024 година
Производтвото е образувано по искова молба, предявена от М. Д. Д. от гр.Я. чрез адв.Б. от АК П., против „ДИ АЙ ЕКСПЕРТ ХОСПИТАЛИТИ“ ООД гр.Ямбол, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпени от неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от настъпила на 10.07.2024 г. трудова злополука в размер на 30 000 лева, след неговото изменение на основание чл.214 ГПК, (предявен като частичен от 60 000 лева), ведно със законна лихва от 10.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърденията са за това, че ищцата работи на длъжност *** при ответното дружество от 04.06.2024 г. и към настоящия момент като работното й място се намира на обект „***“ за бързо хранене „***", с адрес Я., Парк „***“, ж.к. ***. На 10.07.2024 г., около 16 часа и 30 мин, докато ищцата изпълнявала трудовите си задължения, поради лоши метеорологични условия (силен вятър) чадърите, собственост на заведението започнали да се огъват. Това наложило да се свият големите чадъри, предназначени за слънце. При извършване на това действие с един от чадърите, силният вятър противодейства, чадърът пада и повлича М., в резултат на което същата е получила ***. Полученото увреждане е внезапно травматично увреждане на здравето, получено при извършване на работа, предприета в полза на предприятието -работодател, довело до временна неработоспособност и като такова е признато за трудова злополука с Разпореждане №*** г. на НОИ ТП - Я.. Последвало лечение на счупването, което било съпроводено с много болки, страдания поради обездвижване на пострадалото дясно рамо като дори сред два месеца след злополуката състоянието й не се е подобрило и се налага рехабилитация. Ищцата приема обезболяващи всеки ден от злополуката насам, болките вечер са особено силни, поради което се нарушава сънят й. След инцидента е станала тъжна и затворена, не се среща с приятели, коренно се е променила спрямо състоянието си преди инцидента, когато постоянно е била засмяна, излизала е с приятели. Станала е изнервена и без желание за живот. След злополуката ищцата изпитва затруднение да се обслужва сама, като за нея се грижат нейното семейство. Нуждае се от 1 чужда помощ, за да се изкъпе, да иде до банята, да си сготви, да яде и т.н., не може сама да пазарува и да се грижи за себе си. Допълнителен стрес за ищцата е и недобросъвестното поведение на работодателя й, който първоначално е отказал да декларира трудовата злополука по съответния ред и е отричал настъпването й. При тези изложени обстоятелства, за ищцата са налице основанията за ангажиране на безвиновната отговорност на ответното дружество, в качеството му на работодател, по време на инцидента. Ищцата не е получавала обезщетение от застрахователи или работодател, поради което претендираната в настоящото производство сума се явява единствена възможност за обезщетяване на претърпените от нея болки и страдания.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ДИ АЙ ЕКСПЕРТ ХОСПИТАЛИТИ“ ООД гр.Ямбол, представляван от управителя Д. Д. Ц. чрез адв.Пл.С. от АК Я. като се иска отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски. Според ответника инцидентът, който е претърпяла ищцата на работно си място не може да бъде квалифициран като трудова злополука. При правилно анализиране на всички относими към случая факти и обстоятелства, изводът, който се налага е, че в случая липсват последните две от законово изискуемите кумулативни предпоставки, за да се приеме злополуката за трудова, а именно: увреждането не е настъпило „при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя“, поради което липсва „функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд“. В издадените на ищцата в периода 10.07.18.07.2024 г. медицински документи – епикриза, протокол от ЛКК, болничен лист, се сочи, че причината е злополука - НЕ трудова, претърпян битов инцидент. Дружеството в установения от КСО срок на 22.07.2024 г. е подало декларация вх. № ***, като в тази връзка е изпълнило задълженията си вменени му от закона, но не с оглед реално настъпилите със служителя факти и обстоятелства, а предвид допълнително издадени документи. По реда на КСО е издадено Разпореждане № *** г. на ст. инспектор при ТП на НОИ гр. Я., с което настъпилото на 10.07.2024г. внезапно травматично увреждане с ищцата е прието за трудова злополука по чл. 55 ал. 1 от КСО. Това разпореждане е оспорено от ответното дружество по реда на КСО пред Директора на ТП на НОИ гр. Я., който със свое Решение № *** г. е оставил без уважение предявената от ответника ми жалба, а решението е обжалвано по реда на АПК от ответното дружество, като към настоящия момент е образувано и висящо адм. д.
№ *** г. по описа на АС гр. Я.. Другото съображение на ответника за това, че инцидентът не представлява трудова злополука е обстоятелството, че по време, когато е настъпил ищцата е била в регламентирана почивка, а чадърите, които по нейна самоинициатива е започнала да прибира не са собственост на работодателя й, а са рекламни. Ищцата изцяло на своя отговорност е предприела и извършила действия, при които следва да е съзнавала и да е допускала настъпването в случая на вредоносния резултат – травма. Ако се приеме, че отговорността на ответното дружество следва да бъде ангажирана, то с оглед установените факти и обстоятелства, същата следва на основание чл. 201 ал. 2 от КТ да бъде намалена и определена в минимален размер поради обстоятелството, че пострадалата ищца е допринесла за трудовата злополука, като е допуснала груба небрежност.
В с.з. исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца, чрез писмена молба, като се сочат доказателства и се иска уважаване на иска като основателен и доказан.
Ответникът се представлява от упълномощен адвокат, чрез когото оспорва претенциите, като се иска отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани, като алтернативно се прави искане на намаляване размера на присъденото обезщетение с оглед разпоредбата на чл.201 КТ и проявена груба небрежност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че са били в ТПО към датата 10.07.2024 год., по силата на 2 което ищецът е изпълнявал в предприятието на ответника длъжността „***“.
С приетото Разпореждане № *** г. на ТП на НОИ – гр. Я., на осн. чл. 60,ал.1 от КСО, декларираната на 22.07.2024 год. злополука, станала с М. Д. Д. на 10.07.2024 год. е приета за трудова злополука по чл. 55,ал.1 от КСО, като с Решение № *** г. по адм. дело № *** г. на АС- Я. е отхвърлена жалбата на ответното дружество против посоченото по- горе решение на Директора на ТП на НОИ гр. Я., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против Разпореждане от *** г. на дл. лице по чл.60, ал.1 КСО, като с решение № *** г. по адм. дело № *** г. по описа на ВАС е оставено в сила решението на ЯАС.
Представени са епикриза на М. Д. Д., от която се установява, че същата на 10.07.2024 г. е приета и изписана от МБАЛ „***“ АД гр. Я., в отделението по ортопедия и травматология, с окончателна диагноза „***“.
В подкрепа на твърденията си за претърпени вреди ищцата е представила болнични листи за временна неработоспособност, медицински протокол на ЛКК № 14, амбулаторни листи, рецептурна бланка, протокол за изследване издаден от АСМП на НБ, изследване издадено от СМДЛОД „***“ ЕООД гр. С...
От страна на ответното дружество са представени трудов договор № *** г. от който се установява, че ищцата е назначена в ответното дружество като служител, на длъжност „***“ с място на работа „***“, като е представена и длъжностна характеристика на длъжността „***“. Представени са още правилник за вътрешния трудов ред в обект „***“ в гр. Я., ул. „***, парк „***“, както и болнични документи на името на ищцата. Също така са представени и придружително писмо от ответната фирма към Директора на ТП на НОИ гр. Я. с описани документи в него, относно настъпила трудова злополука на 10.07.2024 г. в „Ди Ай Експерт Хоспиталити“ ООД гр.
Ямбол, жалба от ответното дружество срещу разпореждането на НОИ с което злополуката е призната за трудова, решение на Директора на ТП на НОИ- Я. от *** г. с което е оставена без уважение жалбата на ответното дружество против разпореждането на длъжностно лице по чл.60, ал.1 КСО.
По делото е назначена и изслушано заключението на СМЕ. Същата е изготвена на база материалите по делото, медицинската документация и след извършен преглед на ищцата от вещото лице.
Според експертизата в резултат на трудовата злополука на 10.07.2024 г. М. Д. Д. получила фактура в ***, без дислокация ***. От направената рентгенография се установявало, че при контузията на *** не били установени травматични увреждания.
Счупването в *** на дясната раменна кост при консервативно лечение изисквало имобилизация за срок между 35 и 45 дни, като възстановителния период траел около 2-3 месеца. Непосредствено след травмата болката била най силна, но след имобилизацията на фона на болкоуспокояващи намалявали в рамката на около седмица. След отстраняването на имобилизацията, поради настъпила ***, както и по време на рехабилитацията ищцата също търпяла болки, като била проведена рехабилитация по клинична пътека. При прегледа на 31.07.2025 г. се установило, че ***, *** до 90 градуса, силно ограничена вътрешна ротация, която също била ограничена, но в по- лека степен. Движенията в *** били в пълен обем, като липсвалби ***. По време на възстановителния период, поради болеви синдром в *** през месец март и месец април 2025 г. били направени *** на „***“ също три апликации. През м. февруари 2025 г. било направено МРТ- изследване, състояние след *** с лекостепенна деформация в областта, ***. ***. От графията на 30.07.2025 г.3 състояние след фактура на ***, ***. Състояние към момента, като се изисквала рехабилитация, балнолечение и евентуално нов курс от вътреставни апликации. От медицинската документация било видно, че М. Д. Д. била ползвала 60 дни болнични за временна нетрудоспособност.
Вещото лице в о.с.з. обясни, че *** и най- вероятно щяло да остане такава, като към момента това не било необратимо, като на по- късен етап можело да се направи***, с цел подобряване обема, но в пълен обем едва ли щяло да се получи.
Ищцата все още изпитвала болки и то било точно при тази ***, като не било при всяко движение на ръката, като изпитвала болки в крайната му точка. Посочения период от 2-3 месеца бил нормалния срок при добро протичане на възстановителния период след травмата. В конкретния случай всичко се било удължило, което наложило през м февруари да се направи ЯМР и при изследването което направило в. лице, се установило ***, нямало дислокация на ***, но се наблядавало един ***, което било ***. Въпреки, че били предприети мерки от ищцата, резултата бил такъв, като не всички хора били еднакви. В. лице препоръчва, че било желателно да се продължи с рехабилитацията, балнеолечение и евентуално отново да се направило апликации на вътреставния хрущял. Въпреки, че ищцата ползвала 60 дни болнични, можело да се предприеме още физиотерапия, но това подлежало на обсъждане с личния лекар или лекуващ лекар и т.н. ЯМР не бил лечебен метод, като можело да се влияе възпалението с нестороидни противовъзпалителни средства, като липсвало документация да били изпълнени такива.
По делото за събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. Д. – майка на ищцата посочва, че не живеят заедно, като същата и ходила на гости. Миналата година работила като ***ка в бившето *** в хранителния техникум в *** при „***“. Била на трудов договор, като на 10.07.2024 г. минала да я види, но нея я нямало. В *** нямало никой, като и се обадила и тя и отговорила, че е в болницата. С автомобила си отишла до болницата, като я срещнала с шефа си. Била в колата, като цялата била прежълтяла и охлузена, като търсили рентген, за да и направили снимка на дясното рамо, защото претърпяла инцидент.