Решение № 439 от 28.08.2017, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е № 439 гр.Пловдив,28.08.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА при участието на секретаря ИЛИЯНА КУЦЕВА-ГИЧЕВА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №578/2015 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени при условие на евентуалност осъдителни искове с правна квалификация по чл.55,ал.1,предл. трето от ЗЗД във вр. с чл.87,ал.1 и чл.88,ал.1 от ЗЗД и по чл.55,ал.1,предложение първо от ЗЗД,както и искове по чл.86,ал.1 от ЗЗД,кумулативно съединени със всеки от евентуалните искове.

Ищецът

„ОЙЛ ГРЕЙН БГ“ЕООД-гр.Варна с ЕИК ********* твърди,че на 14.10.2014г. между него като купувач и ответника „ФИОР ДИ ЛАТЕ" ООД-с.Шишманци,обл.Пловдив с ЕИК ********* като продавач са били сключени два договора за покупко-продажба на слънчоглед, реколта 2014г. Единият за количество 500 тона, при продажна цена 495 лв. на тон, а другият - за количество от 300 тона, при цена 500 лв. на тон, с условие за доставка от складова база на продавача, намираща се в с. Шишманци, общ. Раковски, обл. Пловдив и срок за плащане - след представяне от страна на продавача на документите, предвидени в чл. 5.1 от договора. Твърди още,че съгласно чл.6 от договорите е бил уговорен срок за изпълнение на доставката-до 24.10.2014г.,а от името на ответното дружество договорите са били подписани от М.Б.В. в качеството му на управител на същото.Ищецът заявява,че към дата 15.10.2014г., когато е сключен и вторият договор между страните,са били налице две напълно действителни търговски сделки, сключени с представител на ответното дружество, който според вписванията в Търговския регистър към онзи момент е бил носител на представителна власт спрямо „ФИОР ДИ ЛАТЕ" ООД.

На следващо място се твърди от ищеца,че в изпълнение на постигнатото съгласие и в съответствие с договорените условия за плащане продавачът - доставчик е издал и предал на купувача проформа фактура №

142/15.10.2014г. за сумата от 150 000 лв. - цена по единият договор, проформа фактура № 140/14.10.2014г. за сумата от 247 500 лв - цена по другия договор, както и декларации за произход и добра земеделска практика, съответно за 300 и 500 тона слънчоглед, регистрационна карта за земеделски производител, издадена от Министерство на земеделието и храните със заверка за 2014г., както и анкетна карта за регистриране на земеделски производител.

На 14.10.2014г.

„ОЙЛ ГРЕЙН БГ" ЕООД извършил плащане в размер на 123 750 лева по проформа фактура № 140/14.10.2014г., равняващи се на стойността на 500 тона слънчоглед, а на следващия ден - 15.10.2014г. била изцяло заплатена и сумата от 273 750 лева по проформа фактура № 142/15.10.2014г., явяваща се равностойността на 300 тона слънчоглед. Пълните плащания и по двата сключени договора били извършени по посочената от продавача в проформа-фактурите банкова сметка на дружество „ФИОР ДИ ЛАТЕ" ООД,а това според ищеца го определя като като изправна страна, надлежно изпълнила задълженията си към продавача.

Съгласно договорените условия за доставката, на 16.10.2014г. в базата на доставчика била изпратена ангажираната от купувача „ОЙЛ ГРЕИН БГ" ЕООД транспортна фирма, която трябвало да подготви и осъществи товаренето на стоката, обект на сделките. На място обаче служителите в базата на продавача заявили, че не разполагат нито с информация за договори, сключени с ищеца, нито с търсените от него като дължими му общо 800 тона слънчоглед, реколта 2014г. От техните изявления,както заявява ищеца,можело да се съди за липса на готовност, вероятно и намерение продавачът да изпълни своевременно задължението си за доставяне на стоката, която според чл.6, т.6.1. и от двата договора е „в опция на купувача".В този контекст ищецът сочи,че до 24.10.2014г., както и към момента на завеждане на делото,реално изпълнение на дължимата престация от страна на продавача „ФИОР ДИ ЛАТЕ" ООД не е осъществено. По тази причина, на 27.10.2014г, управителят на дружеството-ищец-А.М. отправил до ответника нотариална покана с регистърен № 7567 на

С.К. - Н. - Нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара,с която поканил ответника доброволно да изпълни задължението си за предаване на дължимата стока в 3-дневен срок,както и да издаде фактури за извършените авансови плащания,тъй като според чл.113, ал.4 от ЗДЦС такива следва да бъдат издадени в срок от 5 дни от датата на получаване на плащането. Поканата била връчена надлежно на датата 27.10.2014 г.,а в нея било посочено и това,че при неспазване на срока за изпълнение на доставката дружеството-продавач дължи връщане на заплатените от него суми, възлизащи общо на 397 500 лв.

Предвид горните изложени в исковата молба обстоятелства,ищецът счита,че са възникнали предпоставките по чл.87, ал,1 ЗЗД за разваляне на валидно сключените между него и ответника двустранни договори,при изправност на купувача, който добросъвестно, надлежно и в уговорения срок е изпълнил своите задължения.Заявява,че е налице и пълно неизпълнение на задълженията на ответника, по причина, за която същият отговаря,както и предоставяне на подходящ, достатъчен срок от изправната страна по договора до неизправната за точно извършване на дължимата престация по договорите, с предупреждение, че при липса на дължимото активно поведение, договорите ще се считат за развалени в случай на безрезултатното изтичане на предоставения с нотариалната покана срок за изпълнение. С оглед на изложеното ищецът счита,че двата договора за покупко-продажба са едностранно развалени от него на основание чл. 87, ал.1 ЗЗД, тъй като в дадения достатъчен срок, който е изтекъл на 30.10.2014г., не е реализирано от ответника реално изпълнение на задължението му за доставяне на общо 800 тона слънчоглед.Според ищеца,след тази дата се дължи възстановяване на сумите в общ размер от 397 500 лв.,заплатени от него на ответника на основание сключените,но впоследствие развалени договори.Или,с други думи,ищецът счита,че се дължи връщане на даденото по същите договори.А ако се счете, че не са налице предпоставките за връщане на даденото по двете търговски сделки, то ищецът счита, че се дължи връщане на сумата на базата на института на неоснователното обогатяване.В тази насока ищецът поддържа довода,че неоснователното обогатяване е нетърпимо от закона състояние,независимо от какъв фактически състав е възникнало.

На база гореизложеното ищецът е поискал съдът да постанови решение, с което на основание чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД във връзка с развалените на основание чл.87,ал.1 от ЗЗД два договора от 14.10.2014 г. за продажба съответно на 300 тона слънчоглед и 500 тона слънчоглед да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 397 500 лв. като връщане на дадено при отпаднало основание на извършено авансово плащане по сключените и развалени с обратна сила цитирани договори за продажба и доставка на общо 800 тона слънчоглед с „ФИОР ДИ ЛАТЕ" ООД.Моли се освен това да бъде осъден ответника да заплати мораторна лихва в размер на 31 182,37 лв. върху главниците в общ размер от 397 500 лв. по двата развалени договора за покупко-продажба от 14.10.2014 г.,начислена от деня на изпадането в забава-31.10.2014г. до датата на предявяване на иска,както и законна лихва върху сборната главница от датата на предявяване на исковата молба пред съда-17.08.016 г. до окончателното плащане на дължимата сума.

В условие на евентуалност, ако съдът счете,че не са налице облигационни правоотношения между страните,за да бъде уважена претенцията по чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.87,ал.1 ЗЗД за връщане на платената сума в размер на 397 500 лв.,ищецът моли да бъде осъден ответника да му върне същата сума,включваща преведената с платежно нареждане от 14.10.2014 г. сума в размер на 123 750 лв. и преведената с платежно нареждане от 15.10.2014 г. сума в размер на 273 750 лв. по банкова сметка на ответника,като дадени без основание,тъй като с оглед липсата на основание за плащане е налице едностранното обогатяване на ответното дружество,довело до неоснователното обедняване на ищцовото дружество.Моли още,при уважаване на евентуалния иск,да му се присъди и законна лихва върху получените без основание суми,както следва:върху сумата от 123 750 лв.,считано от датата на обогатяването-14.10.2014 г. до датата на предявяване на иска-17.08.2015 г.-законна лихва в размер на 10 605,17 лв. и върху сумата от 273 750 лв.,считано от датата на обогатяването-15.10.2014 г. до датата на предявяване на иска-17.08.2015 г.-законна лихва в размер на 23 383,65 лв. или общо да му заплати законна лихва в размер на 33 988,82 лв. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковете изцяло.Твърди се, че никога не е подписвал посочените в ИМ договори,нито е запознат с тяхното съдържание,както и че е дружество,в чиято стопанска структура не е включено отглеждането на слънчоглед и подобна култура е произвеждана от него в минимални количества във връзка с осъществяване на агроекология и климат по мярка 214 на Държавен фонд „Земеделие" или по предварителна заявка от страна на възложител,направена в началото на предходната стопанска година.Твърди,че за цялото време от момента на създаването му като търговско дружество до датата на подаване на отговора никога не е имало в складовете му 800 тона слънчоглед,който да продаде и достави на дружеството-ищец и нито един негов /на ответника/ представител не е бил запознат с исканията на ищеца за закупуване на слънчоглед.

Никой не бил разговарял с който и да е служител от „Ойл Грейн БГ" ЕООД по този въпрос. Твърди,че ищцовата фирма му е абсолютно непозната и неизвестна,и никога не е договарял с нея по каквито и да било търговски сделки. Счита за лишени от правна и житейска логика действията на ищеца, който твърди да е превел сумата от 397 500 лева без дори да провери наличността, произхода и качеството на стоката, която купува. Поддържа,че не е ясно как,кога и къде са подписани договорите от 14.10.2014 г. и е на мнение,че ищецът ги е подписал неприсъствено с другата страна,а негови представители никога не са виждали т.нар управител на „Фиор Ди Лате" ООД - М.Б.В..Излага обстоятелства и аргументи и за съставени неистински документи на датата 06.10.2014 г. /описани в ИМ/,съдържащи фалшифицирани подписи на съдужниците в ответното дружество,като твърди,че чрез тези документи е осъществена неправомерна смяна на тогавашния управител на дружеството-Д.Г. с лицето М.В. и тази промяна била вписана в търговския регистър на датата 13.10.2014 г. След установяване на неправомерната смяна на управителя незабавно било проведено Общо събрание на съдружниците от 13.10.2014 г., на което мнимия управител М.В. е бил освободен и на негово място бил възстановен предишния и единствено легитимен представител на дружеството-Д.К.Г.,като тези промени също били заявени за вписване в ТР и вписани там на датата 22.10.2014 г. Налично било и наказателно производство с посочения в отговора на ответника предмет и в размите на това производство М.В. изцяло признал фактите от обвинението,като подробни обстоятелства и аргументи във връзка с въпросното производство ответникът излага в отговора си на ИМ.Твърди,че той е бил информиран за първи път за наличието на договорни отношения между страните по настоящото дело с писмо на ищеца,получено на 16.10.2014 г.След това,на 19.10.2014 г. ответникът изпратил на електронния адрес на ищеца заявление,с което на основание чл.301 от ТЗ категорично се противопоставил на претендираната сделка за продажба на 800 тона слънчоглед, като сключена от лице без представителна власт и при липса на воля от страна на продавача. Заявлението било изпратено и на адреса на управление на „Ойл Грейн БГ" ЕООД в гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров" № З, чрез куриерска фирма „Еконт Експрес" ООД, товарителница № *********/21.10.2014 г., получено на 22.10.2014 г. от Е.Г.. Ответникът излага и довода,че поради липса на формирана воля от негова страна за избор на нов управител и за приемане на нов дружествен договор, решенията на ОСС от 06.10.2014 г. за смяна на управителя се явяват нищожни и тази нищожност може да се релевира във всяко производство, включително настоящото. Във връзка с позоваването от страна на ищеца на чл.10 от ЗТР относно факта на вписване в търговския регистър на М.В. като управител на „Фиор Ди Лате" ООД, ответникът противопоставя възражението,че на недобросъвестните трети лица могат да се противопоставят невписани обстоятелства, които са доведени до знанието им преди вписването в търговския регистър, както и обстоятелства, чието несъщестуване е станало известно на тези лица, но въпреки това са вписани в Тръговския регистър.В тази насока,по повод на конкретния случай,ответникът излага обстоятелства в отговора си,считайки че в реализираната от М.В. измама са замесени служители на ищцовото дружество,без чието съдействие същата би била невъзможна. Сумата от 397 500 лв. формално била преведена по фактура № 140/14.10.2014 г. и фактура № 142/15.10.2014 г.,но такива фактури никога не били издавани и преводът бил осъществен по по несъществуваща до този момент сметка на „Фиор Ди Лате" ООД в „Банка Пиреос България" АД, клон София Черни връх. В деня на преводите, съответно 14.10.2014 г. и 15.10.2014 г.,ответникът твърди,че преведените от ищеца суми в посочения общ размер са били изтеглени в брой от М.В. и по негови собствени думи /ЧНД № 6387/2014 г.,