Определение № 648 от 25.02.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 648 гр. Перник, 25.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20261720101950 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по реда на чл.415, вр. чл.410 ГП, с правно основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация”ООД, ЕИК 823073638, със седалище/адрес на управление: гр.

Перник, кв. „Варош“, ул. „Средец“ № 11 чрез адв. Н., срещу П. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, с която са предявени установителни искове, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е била издадена заповед № 837 от 24.11.2025 г. по ч. гр.д. № 1481/2025 г. на Районен съд – Бяла.

Съдът след като извърши служебна проверка на предявените искове, и хода на заповедното производство, намира, че предявените искове са недопустими, по следните съображения:

Видно от материалите съдържащи се в електронното ч. гр. д. № 1481/2025 г. на Районен съд - Бяла, процесната Заповед № 837 от 24.11.2025 г., е била изпратена за връчване на ответника със съобщение от 25.11.2025 г. Това съобщение е върнато в цялост по делото, с отбелязване, че адресът е посетен на 26.11.2025 г., 13.12.2025 г. – събота, и 28.12.2025 г. – неделя, като лицето не е било намерено. В съобщението е отбелязано, че е било залепено уведомление, но никой не се е отзовал. По електронното заповедно дело при уведомлението по чл.47, ал.1 от ГПК относно връчване на издадената заповед 1 за изпълнение е отразено, че същото е получено, но няма прикачено сканирано уведомление от връчителя, което да е надлежно оформено с дата и място на неговото залепване, поради което и исковият съд е в невъзможност да направи извод дали същото е залепено, къде и кога е било залепено.

При горните обстоятелства заповедният съд е приел, че връчителят е събрал данни по постоянен и настоящ адрес на длъжника, че адресатът не живее на адреса, с посочване на конкретен източник на информацията, поради което и приел, че била налице хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, и с разпореждане № 186 от 14.01.2026 г. е дал указания на заявителя – ищец на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, за предявяване на установителен иск за вземанията си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в едномесечен срок от получаване на съобщението. Искът е предявен от ищеца в указаният му едномесечен срок от заповедният съд.

Целта на производството по чл.415 от ГПК е да установи, че ответникът дължи на ищеца сумите за които по реда на чл.410 и сл. от ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ иска с правно основание чл.415 от ГПК извършва самостоятелна преценка за наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, като не е обвързан от констатациите на съда в заповедното производство.

Настоящият съдебен състав намира, че издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 837 от 24.11.2025 г. по ч. гр.д. № 1481/2025 г. на Районен съд – Бяла, от една страна не е била надлежно връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, а от друга страна с оглед наличните по заповедното производство данни, връчителят не е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, и няма посочен конкретен източник на такава информация, поради което и не е налице хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за даване на указания от заповедния съд за предявяване на иск. Това е така защото в електронното заповедно дело няма данни да е прикачено надлежно оформено от връчителя на залепено уведомление, респ. датата на която то е залепено, поради което и исковият съд е в невъзможност да прецени – кога на коя дата е връчена на длъжника издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. От 2 друга страна в прикаченото в заповедното производство съобщение, няма отбелязване връчителят да е събрал данни длъжникът да не живее на адреса, и няма посочен източник на такава информация, поради което и фактът че длъжникът не се е явил да получи издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, не води до извод, че длъжникът не живее на адреса. Връчването на издадената в полза на заявителя - ищец заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК чрез предвидените в ГПК способи, е само и единствено в прерогативите на заповедният съд. С оглед липсата на прикачено уведомление в заповедното производство по чл.47, ал.1 от ГПК, оформено от връчителя по надлежния ред, следва извода, че процедурата по връчване на издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не е приключила от заповедния съд, поради което и не са били налице основания за даване указания на заявителя по реда на чл.415, ал.1 , т.2 от ГПК за предявяване на иск.

В горния смисъл и предвид неприключилата процедура по връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, предявеният иск се явява преждевременно предявен, поради което от една страна липсва правен интерес за неговото предявяване, а от друга не са осъществени предпоставките по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за даване на указания от заповедния съд за предявяване на иск. От тук и следва правният извод, че предявеният иск е недопустим. Както вече бе посочено връчването на издадената в полза на ищеца, имащ качеството заявител в заповедното производство, заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, чрез предвидените в ГПК способи, е само и единствено в прерогативите на заповедният съд, поради което и производството по делото като недопустимо, следва да бъде прекратено, а заповедното дело се върне на заповедния съд за продължаване на процедурата по връчване на издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение.

Воден от горното и на основание чл.130 от ГПК, Пернишкият районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 01950/2026 г. на Пернишкия районен съд, поради недопустимост на иска.

ВРЪЩА на заповедният съд ч.гр.д. № 1481/2025 г. на Районен съд – 3

Бяла за продължаване на процедурата по връчване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 837 от 24.11.2025 г. по ч. гр.д. № 1481/2025 г. на Районен съд – Бяла.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от настоящето определение ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца.

СЛЕД влизане в сила на настоящето определение на заповедният съд по ч. гр. д. № 1481/2025 г. на Районен съд - Бяла, да се изпрати препис от влезлият в сила съдебен акт.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4