Решение № 184 от 01.07.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Варна, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20243001000593 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е по две въззивни жалби, съответно подадени от ищеца „Изгрев Парк“ ЕООД и ответника Б. И. Я., които са насочени срещу решение № 316 от 12.07.2024 г., допълнено с решение № 432/28.102024г., постановено по търг. дело № 89/2023 г., по описа на Окръжен съд – Варна, частично в неговата отхвърлителна и изцяло в неговата осъдителна част.

Въззивната жалба на Б. И. Я., уточнена с молба с вх. № 22231/09.09.2024 г., по описа на Окръжен съд – Варна, е отправена срещу частта от решението, в която жалбоподателят е осъден да заплати на „Изгрев Парк“ ЕООД, сумите както следва:

1. компенсаторна неустойка на осн. чл. 32, ал. 2, вр. ал. 4 от предварителния договор, сключен на 18.03.2019 г., в размер на 14 037,97 лева, съставляващи 7 177.50 евро по фиксинга на БНБ – 28.71% от общо дължимата неустойка, на основание чл. 92 ал.1 изр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 13.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението;

2. обезщетение за претърпени вреди в размер над неустойката, вследствие разваляне на предварителния договор от 18.03.2019 г. поради виновно неизпълнение от страна на ответника, в общ размер на 9488.18 /девет хиляди четиристотин осемдесет и осем и 0.18/ лева, от които 9183.46 лева претърпени загуби и 304.72 лева пропуснати ползи – 28.71% от общо дължимите, на основание чл. 92 ал.1 предл.2 вр. чл. 88 ал.1 изр.2 вр. чл. 82 1

ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 13.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Излагат се съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, постановяването му в противоречие с материалния закон и неговата необоснованост. Основното възражение на страната е свързано с неправилната преценка на фактите от първата инстанция и до правния извод, че Б. И. Я. (като един от възложителите) е неизправна страна по предварителния договор от 18.03.2019 г., сключен с ищеца „Изгрев Парк“ ЕООД (като изпълнител), тъй като е учредил право на строеж в полза на трето лице – „Хоризонти Делукс“ ООД, ЕИК 206647772. Нещо повече, коментирайки събраните по делото доказателства прави извод, че неизправна страна в правоотношението е единствено ищцовото дружество. Основава твърденията си на обстоятелството, че изпълнителят „Изгрев Парк“ ООД не е изпълнил свое задължение описано в чл. 4 от предварителния договор. Твърди се, че изпълнителят, след като е бил уведомен за изготвения одобрен инвестиционен проект под № 087229, не е уведомил надлежно възложителя и съответно да го покани да си учредят право на строеж за процесните поземлени имоти, на основание чл. 182 и чл. 183 ЗУТ. Индиция за нежеланието на изпълнителя за учредяване право на строеж намира и в обстоятелството, че на дата 13.09.2021 г., представляващите „Изгрев Парк“ ООД са учредили друго юридическо лице – „Хоризонти Делукс“ ООД. Сочи, че от представените доказателства инвестиционният проект е одобрен от органите на общинската администрация на 31.08.2021 г., разрешението за строеж е получено на 20.09.2021 г., а одобреният проект е получен на следващия ден – 21.09.2021 г. (от преупълномощено лице), но въпреки това ищецът не е изпълнил задължението си да уведоми възложителите (включително ответника) за одобрения проект и издаването на необходимите строителни книжа, съответно да организира страните да предприемат действия по учредяване правото на строеж върху поземлените имоти предмет на предварителния договор.

На следващо място аргументира неизпълнение в срок на различните етапи на строителна дейност и снабдяване със строителни книжа. Конкретно сочи отклонение от предвидено в чл. 6, ал. 1 от предварителния договор, тъй като в посочените там срокове ищецът не е уведомил възложителите за издадено разрешение на строеж, а впоследствие (от момента на получаване на разрешението за строеж) да подаде заявление за снабдяване с протокол за строителна линия, акт обр. 2 (съставен едва на 09.12.2021 г. от „Хоризонти Делукс“ ООД). Според въззивникът неизпълнението на тези задължения прави невъзможно и осъществяването в срок на предвидените в чл. 6, ал. 1 т.

3, т. 4, т. 5 и т. 6 от предварителния договор задължения. В този смисъл се акцентира, че ищецът е получил одобрените инвестиционни проекти и разрешение за строеж (чрез преупълномощено лице), не е уведомил за това възложителите, които пък от своя страна добросъвестно са му предали владението върху процесния недвижим имот (чл. 1, ал. 2 от предварителния 2 договор). Последвало е предаване на строителните книжа на третото лице „Хоризонти Делукс“ ООД, без предаването на които възложителите е нямало как да учредят право строеж в полза на това дружество, съответно без предаване владението върху процесния имот от ищеца на това трето лице, се смята, че ищецът е нямало как да осъществи строителството на сградата.

На самостоятелно основание възразява, че изпълнителят е нямал достатъчно финансови и технически ресурси за изграждането на процесната сграда, с това обяснява и качеството на свързани лица, което имат „Изгрев Парк“ ООД и „Хоризонти Делукс“ ООД. Навежда твърдения, че до учредяване право на строеж в полза на третото за спора лице „Хоризонти Делукс“ ООД се стигнало по настояване на лицата С и П, управители и собственици на дружествени дялове на „Изгрев Парк“ ООД преди преобразуването му чрез промяна на правната форма и прехвърляне на дружествените дялове на лицето Н Д. Недков, за което като страна по предварителния договор ищецът не е бил уведомяван. Позовава се на представената по делото кореспонденция чрез софтуерния продукт Viber, обследван в допуснатата съдебно-техническа експертиза пред първата инстанция, според която става ясно, че е имал съзнание, че макар да подписва договор с ново дружество на същите физически лица, с които е преговарял – М С и С П, „няма проблем“ с подписания предварителен договор, тъй като тези лица реално са упражнявали фактическата власт над „Изгрев парк“ЕООД и над неговия нов управител и едноличен собственик на капитала.

За неоснователна смята отвътникат и претенцията от „Изгрев Парк“ ЕООД за претърпени загуби поради направени разходи за изработен инвестиционен проект от трето дружество. Според въззивника този извод се следва от публикувания счетоводен баланс по публичната партида на ищеца в ТР към АВ. Воден от изложеното въззивникът иска отмяна на решението в обжалваната му осъдителна част.

В срока за обжалване на постановеното по делото решение е постъпила и въззивна жалба, уточнена с молба с вх. № 26873/25.10.2024 г., по описа на ВОС, от ищеца по спора „Изгрев Парк“ ЕООД. Предмет на въззивната жалба на ищеца е решението в неговата отхвърлителна част, за горницата над присъдените в общ размер на 9488.18 /девет хиляди четиристотин осемдесет и осем и осемнадесет стотинки/ лева, от които 9183.46 лева претърпени загуби и 304.72 лева пропуснати ползи – 28.71% до претендирания размер от 107 333,30 лв., представляващи обезщетение за претърпени вреди в размер над неустойката, вследствие разваляне на предварителния договор от 18.03.2019г., поради виновно неизпълнение от страна на ответника,, ведно със законна лихва върху търсената сума, дължима от датата на предявяване на исковата молба до пълното погасяване на вземането, на основание чл. 92 ал.1 предл.2 вр. чл. 88 ал.1 изр.2 вр. чл. 82 ЗЗД. Навеждат се твърдения за незаконосъобразност в обжалваната му част.

Въззивникът излага съображения за неправилна правна квалификация на 3 предявения иск от страна на първата инстанция. Според него неправилното определяне правния характер на претендираната неустойка като компенсаторна, а не като санкционна е дало отражение върху изводите на съда свързани с основателността на иска за обезщетение за вреди в размера над неустойката, съответно до определяне на занижен размер на това обезщетение. На свой ред страната предлага тълкуване на клаузите на предварителния договор (чл. 32, ал. 4 изречение 2 от същия) според което уговорената неустойка следва да се определи като санкционна, защото целта на неустоечната клауза е да санкционира неизправната страна по договора.

Поради това смята, че присъденото с обжалваното решение обезщетение е неправилно определено по размер. Така определена сумата от 12722,43 лв.

(сторени разходи за строителни книжа и проектиране) е следвало да бъде присъдена отделно от уговорената неустойка, вместо да се редуцира частично, като се намали заради присъждането на неустойката. За неправилен се смята извода, че на ищеца не се дължат претърпени вреди и пропуснати ползи от развалянето на предварителните договори за продажба на апартамент № 37 и № 38 (осъществяването на продажбата по които смята за сигурна). Сочи, че в случая е налице причинна връзка между неизпълнение на задължението на насрещната страна за учредяване право на строеж върху процесния имот и невъзможността впоследствие имотът да бъде построен и продаден.

Съответно е налице такава връзка между неизпълнението на ответника и претърпените от ищеца загуби и пропуснати ползи от реализиране на печалба от продажбата на посочените апартаменти. Доколкото ответникът е недобросъвестен, то излага, че границите на отговорността му следва да се определят в размерите посочени в чл. 82, ал. 2 ЗЗД. Това е така, защото ответникът е учредил право на строеж в полза на трето лице с ясното съзнание, че нарушава облигационната връзка с ищеца. В конкретния случай намира за неотносимо обстоятелството дали ищецът е поканил ответника за сключването на договор за учредяване правото на строеж. Отделно от това смята, че липсата на покана не води до прекратяването на договора, а само до изпадането на страната в забава. Дейностите по изграждане на сградата, продажбата на процесните имоти следват учредяване правото на строеж, за това в поведението на ответника се определя като противоправно и поставя ищеца в невъзможност да изпълни задълженията си по договора. Иска се отмяна на въпросното решение в обжалваната му част. Претендират се сторените разноски.

Страните, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са се възползвали от правото си на отговор по въззивната жалба на насрещната страна. Всяка от страните изразява своите правни и фактически твърдения за неоснователност на жалбата представена от насрещната по спора страна. Отправят се искания за отхвърляне на въззивните жалби поради тяхната неоснователност.

Претендират се разноските, извършени в производството от всяка от страните.

Въззивната инстанция, при подготовката на делото, с определение се е произнесла по доказателствените искания на страните, като същите са 4 оставени без уважение.

При проведеното открито съдебно заседание от четиринадесети май, страните представлявани от процесуални представители, са изразили становища по жалбите, поддържани са основания за отхвърлянето на жалбите като неоснователни, отправени са насрещни искания за присъждането на разноски в производството, липсва направени възражения по размера на търсените от страните разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Решенията на първоинстанционния съд са действителни (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответстват на предявени кумулативни искове за осъждането на търсени от ищеца суми по уговорена неустойка в предварителен договор и иск за обезщетение за претърпени вреди в размер над тази неустойка.

Решенията на първоинстанционния съд, съдържат реквизитите по чл.

236 ГПК, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено.

Решението на първата инстанция, като необжалвано в отхвърлителната му част за размера над сумата от 107 333,30 лв. до пълния претендиран размер от 127,099,20 лева, по иска за обезщетение за претърпени вреди в размер над неустойката, с правно основание чл. 92, ал. 1 предложение 2 във връзка чл. 88, ал. 1 изречение 2 във връзка чл. 82 ЗЗД, е влязло в законна сила.