Решение № 67 от 15.04.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Ловеч, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА А.ОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500010 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постановено е решение № 146/ 05.12.2023 година на Тетевенския районен съд по гражданско дело № 228/ 2023 г. по описа на същия съд, с което на основание чл.200, ал.1 от КТ, „Пътно строителство и поддържане В.” ЕООД, ЕИК **********, е осъдено, да заплати както следва: на А. С. Ч., ЕГН **********, съпруга и наследница на E. И.в Ч., сумата от 70 000 лева, на И. Е.

Ч. , ЕГН ********** и на С. Е. Ч. , ЕГН **********, синове и наследници на E. И.в Ч., чрез майката и законен представител А. С. Ч., сумата от по 40 000 лева за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука настъпила на 16.03.2020 год. в с. *** - смърт на E. И.в Ч., б.ж. на ***, ведно със законната лихва от 01.10.2020г до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са и направените по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 6803/19.12.2023 г. от „Пътно строителство и поддържане - В.“ ЕООД срещу решение № 146/05.12.2023 г. по гр.д. № 228/2022 г. на РС - Тетевен. Излага, че срещу представляваното от него дружество са предявени три обективно съединени иска по чл. 200 от КТ 1 с претенция за обезщетения както следва: 70,000.00 лева за първата ищца и по 40,000.00 лева за останалите двама ищци във връзка с трагичната загуба на общия им наследодател E. И.в Ч., б.ж. на *** при трудова злополука по време на работа в ответното дружество. Сочи, че за изясняване причините за инцидента и евентуалните отговорности е образувано досъдебно производство, което и към настоящия момент не е приключило и не е изяснено чия е вината и какви са причините, довели до трагичния инцидента с наследодателя на ищците. По отношение на иска в размер на 70,000.00 лева, сочи, че същият е с комерсиален характер. По делото се е установило, че ищцата А. С. много скоро след загубата на съпруга си е създала ново семейство, живее с друг брачен партньор и има от това си съжителство друго родено дете, които обстоятелства по никакъв начин не са съобразени и отчетени при определяне на справедлив размер на нейното обезщетение.

Счита, че исковите претенции на другите двама ищци - малолетните деца на общия наследодател също са необосновано завишени и моли размерите им да бъдат намалени.

Моли съда да измени първоинстанционното решение, като приеме, че така определените размери на парични обезщетения и присъдените адвокатски възнаграждения са прекомерно завишени и намали същите.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 107/08.01.2024 г. от А. С. Ч., лично и като майка и законен представител на малолетните деца И. Е. Ч., ЕГН: ********** и С. Е. Ч., ЕГН:

**********, чрез адв. К. В. – САК, в който оспорва подадената въззивна жалба като счита, че решението на РС - Тетевен е законосъобразно, правилно и обосновано, постановено след задълбочен анализ на целия събран доказателствен материал по делото.

Излага подробни съображения. Моли съда да остави въззивната жалба на „Пътно строителство и поддържане В.“ ЕООД, ЕИК **********, без уважение и да потвърди изцяло обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

В съдебно заседание за въззивника се явява адв. Т. Ц., поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения.

За въззиваемите се явява адв В., която оспорва въззивната жалба и моли 2 да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд – потвърдено. Претендира разноски.

Представителят на ДСП – Тетвен, Закрила на детето, изразява становище, че децата следва да получат справедливо обезщетение, като преценката за размера, предоставя на съда.

От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 228/ 2023 година на РС – Тетевен, както и становището на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:

А. С. Ч., С. Е. Ч. и И. E.о Ч. са наследници на E. И.в Ч., починал на 16.03.2020 г., съответно съпруга и синове, видно от удостоверение за наследници изх.№ 125/ 16.11.2021 г. на Кметство ***.

Страните не спорят, че до смъртта си Ч., е бил в трудови правоотношения с „Пътно строителство и поддържане - В.“ ЕООД, на длъжност ”Общ работник ”.

На 16.03.2020 година около 10.30 часа до стадиона в с. ***, при работа с водоструйка в резултат на действието на електрически ток сърдечната дейност е преустановена и е настъпила смъртта на E. Ч..

При проверка на работни места на строителен обект „Сграда за аптека и зъболекарски кабинет“ ***, извършена на 17.03.2020 година от представители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Ловеч е констатирано, че е допусната експлоатация на незанулен монофазен контакт, захранен от ел.табло, монтирано на стълб от югозападната страна на обекта на проверката, с което се излага на риск живота и здравето на работниците на територията на строителния обект – нарушение на чл. 197 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване. На основание чл. 404, ал.1, тз от КТ е спряно използването на повредения контакт.

Съставен е протокол № ПР2007959/ 31.03.2020 г., от Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч за извършена проверка за спазване изискванията на трудовото законодателство по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и осъществяване на трудовите правоотношения при въззивното дружество във връзка с трудовия инцидент от 16.03.2020 година. Констатирани са редица нарушения, сред които и липса на 3 разработване и предоставяне на работещите на инструкция за безопасна работа с използваното технологично оборудване (пароструйка); не е осигурено провеждането на извънреден инструктаж на работниците и служителите във връзка с трудовия инцидент, станал на 16.03.2020 година с E. И.в Ч.; не е извършена оценка на риска за работещите на работно място „общ работник“, като не е обхванал рискът от пораженията от електрически ток; при програмата за 2019 г. за намаляване на риска, не са планирани нови срокове и отговорни лица за мерките за предотвратяване, намаляване, ограничаване и контрол на риска и начини за контрол на изпълнението им; във връзка с това, че работните места на „Пътно строителство и поддържане В.“ ЕООД се захранват с ел.ток от строителен обект с изпълнител на СМР „ИРА-НМ 21“ ООД – Тетевен, без писмени договорености за съвместни мероприятия за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд между двете дружества. На „Пътно строителство и поддържане - В.“ ЕООД са предписани конкретни мерки за предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

Съставен е протокол № Ц5103-10-1/ 29.09.2020г. от НОИ, ТП-Ловеч за извършено разследване на станалата злополука на основание чл. 58, ал.1 от КСО.

С разпореждане № 51041019/ 01.10.2020 година на НОИ, ТП – Ловеч е прието, че злополуката с E. Ч. е трудова злополука по чл. 55, ал.1 от КСО.

По делото е представено постановление от 24.06.2022 г. по преписка

№ 753/ 2021 година на ОП – Ловеч и ДП-сл.д. № 16/ 2020 година по описа на ОСлО при ОП – Ловеч, с което наказателното производство е спряно на основание чл. 199 и чл. 244, ал.1, т.2 от НПК.

Депозирани са гласни доказателства от които се установява, че ищцата и починалият й съпруг живеели повече от пет години заедно, била още ученичка, като сключили брак. Живеели добре заедно, той издържал семейството си, първо работил във Франция, а впоследствие в ответното дружество. Твърдят, че за ищцата смъртта на съпруга й била шок, тъй като той бил здрав и не боледувал. След смъртта му останала с две деца малолетни деца съответно на 4 години и шест месеца и на една година и четири месеца, 4 без подкрепата му. Било й трудно, не можела да се справя сама както с издръжката на семейството, така и с отглеждането на децата. Свидетелите Р.А. и И. Ч., родители на E. Ч., и С.А., баща на ищцата, посочват, че помагали с каквото могат при отглеждане на децата, с грижи и средства. По отношение на факта, че ищцата заживяла една година с друг мъж и родила от него дете, споделят, че се допитала до тях, тъй като е млада и се нуждае от мъж, от помощ, а той й помагал. По отношение на децата споделят, че по-голямото помнело баща си, тъгувало за него и искало да посещава гроба му.

Свидетелят М.М., посочен от ответното дружество, твърди, че присъствал на разговор между А. и съпруга на починалата и ставало въпрос за някаква кола, която той казал да не я връща в Градежница в един сервиз, че не му трябва. Мисли, че ставало въпрос за Пежо. В показанията си св. П.С.М., който работи за ответното дружество, посочва, че след погребението на E., А.

В. го накарал да се обади на А., ако се нуждае от нещо, да й помогне, но тя не му се обадила. След няколко години дошла в сервиза да върне една кола, но А. й казал, че й я подарява.

По делото е представена фактура № 62А от 14.02.2020 година, от която е видно, че E. Ч. е закупил л.а. Пежо 206, за сумата от 400 евро. Представено е заверено копие от свидетелство за регистрация част І, с което се установява, че автомобилът е регистриран на ищците – въззиваеми в настоящото производство.

В първоинстанционното производство е назначена и депозирана съдебно-психологична експертиза. Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение, по време на психотравмата при А. Ч. има данни за преживяна остра стресова ситуация и отказ да приеме реалността. Според експерта данните от изследването, както и данните от материалите по делото описват отминала травма, свързана със загуба, която се активира и към момента, но с по-нисък интензитет, и води до негативни емоционални преживявания. Детето И. Ч. е с нормално психическо и физическо развитие, разбира раздялата с родителя си, но не може да я осмисли и преработи, поради крехката си възраст.

Съдът е сезиран с искови претенции по чл. 200 от КТ, предявени от А.

С. Ч., лично и като майка и законен представител на малолетните деца С. Е. Ч. и И. Е. Ч., против „Пътно строителство и поддържане - В.“ ЕООД за 5 заплащане на претърпени неимуществени вреди в размер съответно на 70 000 лева и по 40 000 лева, вследствие трудова злополука настъпила на 16.03.2020 година, довела до смъртта на техния наследодател E. Ч., съответно техен съпруг и баща, ведно със законната от 16.03.2020 година до окончателното плащане.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че се касае за трудова злополука, установена по реда на чл. 55 и сл. от КСО, налице е травматично увреждане по време на работа, довело до смърт на работника и е налице причинна връзка между травматичното увреждане и настъпилата смърт, видно от представените по делото доказателства.

Спорен в конкретния случай е размерът на претендираните и присъдени обезщетения за неимуществени вреди.

Безспорно се касае за трудов спор по чл. 200 от КТ, като в конкретния случай се претендират неимуществени вреди от трудова злополука, вследствие на която е настъпила смъртта на наследодателат на въззиваемитеищци, за които работодателят отговаря имуществено.

Относно размера на претендираните неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД, за да е налице пълно обезщетяване на пострадалото лице, следва да бъдат възстановени всички реално претърпени вреди – настъпилите и бъдещи, които са в пряка и непосредствена последица от настъпилата трудова злополука. Размерът на обезщетението при причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при действието на чл. 52 от ЗЗД.

Справедливото определяне на обезщетението за претърпени неимушествени вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а следва да бъде преценявано с оглед критериите залегнали в т. ІІ от Постановление № 4/ 23.12.1968 година на Пленума на ВС - възрастта на пострадалото лице; обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му; степента на родствена близост между него и лицето, което претендира обезщетение; действителното съдържание на отношенията между пострадалия и търсещия обезщетение. С оглед събраните по настоящия казус доказателства писмени и гласни, се установява, че починалият E. И.в Ч. е бил на 23 години, към момента на смъртта си е живеел заедно със съпругата си – ищцата А. Ч. и малолетните си деца И. и С.. Съпрузи са живели заедно повече 6 от пет години, още докато ищцата е била ученичка, родили се две деца, като единствено починалият работел и семейството разчитало на неговите доходи, за да задоволява жизнените си потребности. Със внезапната смърт на Ч. ищците са били лишени от грижите, които е полагал за издръжката на домакинството, както и лично за тях. Следва да се отчете и обстоятелството, че се касае за внезапна загуба на изключително близък човек – съпруг и баща, загубата на морална подкрепа и опора. От друга страна следва да се отчете и младата възраст на Ч., като по признание на ищцата една година след смъртта на съпруга си заживяла с друг мъж и родила от него дете. В този смисъл, както се установява и от заключението на съдебно-психологическата експертиза, тя е успяла да преодолее, макар и ненапълно загубата на съпруга си, продължила е живота си, създала е ново семейство. По делото липсват данни за това интензитетът на страданието й - емоционално и психологически, да е бил и да продължава да бъде изключително висок, да надхвърля нормалните граници при подобна загуба. При тези съображения, настоящият състав счита, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, възлиза в размер на 50 000 лева.