Решение № 254 от 28.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Б. Д. Б. като разгледа докладваното от Емилия Колева Наказателно дело за възобновяване № 20231000600425 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Постъпило е искане на 17.03.2023г., с вх. № 60203, адресирано до Върховен касационен съд, подписано от осъдените Р. М. Ч. и М. М. Ч., за възобновяване на НОХД № 218/2020г. на РС-Гоце Делчев, присъдата по което е потвърдена с решение № 172 от 03.10.2022г. на ОС-Благоевград. С разпореждане от 03.04.2023г. на председателя на първо наказателно отделение във ВКС е отказано образуването на производство пред ВКС по реда на Глава 33 от НПК и делото е изпратено на САС по компетентност.

В искането се сочи, че въззивната инстанция е допуснала съществени нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, тъй като не е приложен правилно материалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо. Сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения при оценка и анализ на доказателствената съвкупност. Счита, че осъждането е резултат на превратно и едностранчиво тълкуване на доказателствата, при проява на недопустим краен формализъм. Сочи, че съдебните актове на двете инстанции са бланкетни, без да са обсъдени и 1 съобразени годните доказателства. Счита, че единственото доказателство, въз основа на което се гради обвинението, са показанията на пострадалия Ч. и съпругата му, които били заинтересовани от изхода на делото. Фактическата констатация за причинена средна телесна повреда не се подкрепяла от събраните по делото доказателства, нито от медицинското свидетелство.

Сочи, че според заключението на СМЕ е възможно от един удар да бъдат получени травматичните увреждания. По делото не бил установен механизмът на деянието и от кого е извършено. Нито един от свидетелите не бил видял кой от двамата осъдени е нанасял удари в лицето на пострадалия.

Счупването не било констатирано при първия преглед на пострадалия, а едва 10 дни след случилото се. Неправилно БлОС е приел, че наложеното наказание е справедливо и го е потвърдил.

Моли да бъде възобновено ВНОХД № 280/2022г. на ОС-Благоевград, като бъде отменено решението, с което е потвърдена присъдата по НОХД № 218/20г. на РС-Гоце Делчев и бъдат признати за невиновни Р. Ч. и М.

Ч..Алтернативно моли да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

В съдебно заседание пред САС защитата на осъдените Р. Ч. и М. Ч.

- адв.Б. М., поддържа направеното искане за възобновяване на основанията, посочени в него. Моли да бъде уважена молбата.

Осъдените Р. Ч. и М. Ч. в лична защита поддържат изцяло заявеното от защитника си.

В съдебно заседание пред САС п рокурорът, представляващ САП взема становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Счита, че инстанционните съдилища са аргументирали в достатъчна степен произнасянията си. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на присъдата. Установено е авторството на деянието, правилна е квалификацията на същото. Моли искането за възобновяване да бъде оставено без уважение.

В последната си дума осъдените Р. Ч. и М. Ч. А. молят да бъде възобновено делото.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на сочените основания за възобновяване, намери следното:

Искането на осъдените Р. Ч. и М. Ч. А. за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от тях на основание чл.420, ал.2 от НПК и в срока по чл.421, ал.3 от НПК, спрямо 2 влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл.419 от НПК съдебен акт.

Разгледано по същество същото е неоснователно.

С присъда № 60024 от 25.02.2022г. по НОХД № 218/2020г. РСГоце Делчев е признал подсъдимите М. М. Ч. и Р. М. Ч. /двамата със снета по делото самоличност/ за виновни в това, че на 20.07.2019г., във вила, находяща се в местността „Жълтата чешма”, в землището на с.***, общ.***, обл.***, в съучастие, като съизвършители помежду си, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на лицето , причинили на баща си - М. Д. Ч. от с.***, общ.***, обл.***, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст / счупване на лявата ябълчна кост и дъга, с разместване, както и счупване на предна и странична стена на горночелюстния синус в ляво/, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.3 от НК във вр. чл.129, ал.2, пр.3, алт.1 във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2, във вр.ал.1 от НК и чл.55 ал.1 ,т.1 от НК е осъдил всеки от тях на наказание „лишаване от свобода“ за срок от по 10 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването му за срок от три години, считано от влиза не в сила на присъдата.

С присъдата си РС-Гоце Делчев е осъдил подсъдимите М. М. Ч. и Р. М. Ч. да заплатят в полза на ОД на МВР Благоевград сумата в размер на 203,20 лв., разноски на досъдебна фаза, в полза на PC-Гоце Делчев сумата в размер на 223,90 лв. разноски за в.л. и 30 лв. разноски за свидетел и д.т. 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

С решение №172 от 03.10.2022г. по ВНОХД №280/22г.

Благоевградски окръжен съд е потвърдил присъдата на РС-Гоце Делчев.

При осъществената извънредна съдебна проверка САС не констатира сочените от осъдените лица и защитника им нарушения на процесуалните разпоредби, вменяващи задължения на съдебните инстанции за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, обусловили пороци при доказателствения анализ и довели до погрешни констатации по основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство в лицето на подсъдимите.

В хода на проведеното наказателно разследване безспорно е установено, че М. М. Ч. и Р. М. Ч. са извършители на престъпното деяние по чл.131, ал.1, т.3, вр. чл.129, ал.2, пр.3, алт.1, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК.

Първостепенният съд е направил изводите си след обстойно обсъждане и преценка на събраните по делото годни доказателства и доказателствени средства. Относно механизма на причиняване на телесните повреди /оспорван в искането за възобновяване/ на внимателна проверка са подложени гласните доказателствени източници за тяхната достоверност.

Това е било необходимо, тъй като инцидентът се е развил между много близки хора, родственици. В тази връзка първостепенният съд е очертал 3 няколко групи от свидетели, всеки от които е възприел определени факти и излага твърдения относно развитието на събитието, вкл. действията на двамата подсъдими и поведението на пострадалия.

Особено информативни за решаване на делото са показанията на пострадалия от деянието – св.М. Ч.. Първостепенният съд ги е подложил на внимателен анализ за тяхната достоверност. Отчетена е вътрешната им непротиворечивост и кореспонденция с показанията на св.Н. Ч., в конкретни части и с тези на останалите лица, присъствали на инцидента. Така, правилен е изводът, че показанията на пострадалия и неговата съпруга взаимно се допълват.Независимо от критичната ситуация, в която са изпаднали, и двамата свидетели последователно и хронологично разказват за случилото се преди, по време и непосредствено след инцидента. Вярно е, че главно въз основа на тях първоинстанционният съд е обосновал фактологията си относно причината и началото на конфликта, поведението на всеки от замесените лица, и най-вече броя и начина на нанасяне на ударите от подсъдимите върху пострадалия. Това обстоятелство обаче, не дискредитира доказаността на престъплението. Близката родствена връзка на пострадалия с подсъдимите и влошените им отношения не налагат априори извод за доказателствен недоимък или неизясненост на обективната истина. Като неоснователни следва да се отхвърлят възраженията на молителите за пристрастност и тенденциозност на показанията на пострадалия и неговата съпруга.

Съпружеската връзка, от една страна, и качеството, което М. Ч. има в процеса - на пострадало лице, от друга, налага много внимателна оценка на техните показания. Такава е направена от инстанционните съдилища и правилно ги е довела до извод за тяхната убедителност, логичност и правдивост.

Във връзка с механизма на причиняване на телесното увреждане доказателствено значение по делото имат и показанията на св.Б. Б., дадени от него на досъдебното производство, приобщени чрез процесуалната техника на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.4, пр.2 от НПК, тъй като лицето е починало в хода на процеса. Същият е станал очевидец на конфликта от неговото начало до самия край, имал е възможност да възприема случващото се и в разпита си от досъдебното производство последователно и в детайли описва настъпилия инцидент. В показанията му се съдържат данни за пристигането на двамата подсъдими на терасата, за упражненото насилие от подс.Р. Ч. по отношение съпругата на пострадалия, както и че последният е станал, за да я защити.

Подробно са описани последвалите действия на подсъдимите:„…почнаха да го /пострадалия/ удрят“, „Големият син Р. удари баща си в главата зад ухото.

Свали го на пода.“. Няма причина да не бъдат кредитирани показанията на св.Б.. Вярно е, че същият е в роднинска връзка /по сватовство/ с пострадалия, но същевременно двамата подсъдими също са му родственици- племеници.

От разказа му не може да се направи извод за пристрастие на Б. към някоя от спорещите страни. Тъкмо обратното, разказът му е последователен и обективен. Липсват каквито и да е оценъчни думи или изрази, от които са се приеме, че той застъпва определена позиция в конфликта или проявява 4 тенденциозност. От друга страна, показанията му кореспондират на съобщеното от пострадалия и св.Н. Ч.. Тук следва да се отхвърли като неоснователно поддържаното в искането за възобновяване възражение, че гласните доказателства не конкретизирали действията на всеки от подсъдимите. Тъкмо обратното, посочените свидетели-очевидци описват поведението на подсъдимите, при това назовавайки ги със собствените им имена, доколкото лицата се познават. И в тази връзка следва да се посочи, че дори и да не е установено конкретно кой от съизвършителите е нанесъл удара, предизвикал счупването, инкриминирано като съставомерен резултат, това не изключва ангажирането на отговорността и на двамата, доколкото действайки като съучастници и нанасяйки едновременно удари в главата и тялото на пострадалия, те неминуемо са съзнавали настъпването на възможния резултат, при това тежък, изводимо от счупването на челюст, за което според експертите се изисква по-голяма сила.

Очевидци на началото на конфликта са станали още св.Р. Б. и св.Ю. П.. Те са възприели пристигането на подсъдимите на терасата и отправените към съпругата на пострадалия – св.Н. Ч., обидни реплики, последвани от физическа агресия чрез дърпане и бутане от подс.Р.Ч.. Двете свидетелки са напуснали мястото на инцидента, извеждайки и намиращото се там дете. В показанията им се съдържат данни за състоянието, в което се е намирал пострадалият след прекратяването на конфликта със съдействието на св.П..

От значение за разкриване на обективната истина по делото са и показанията на св.П., особено тези от досъдебното производство, приобщени по делото на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК, в които се съдържат данни за причината за наложилата се намеса от негова страна - „Когато се качих горе видях двете момчета на вуйчото и ги хванах и ги закарах надолу по стълбата“, както и за състоянието на пострадалия - “бащата …имаше кръв по лицето“.

В подкрепа на съобщеното от главните свидетели по делото пострадалия и св. Ч., е и заключението на СМЕ, заключението по която дава компетентен отговор на въпроса за възможния механизъм на причиняване на телесните увреждания. Становището на вещите лица напълно кореспондира на твърденията на пострадалия относно нанесените му удари. Тук следва да се посочи, че експертизата е способ на доказване и на въпроса за механизма на причиняване на увреждането може да отговори само в резултат на действието на какви предмети са причинени констатираните травматични увреждания. В случая експертите са посочили, че твърд, тъп предмет, в резултат на който са причинени травмите представляват и човешките крайници. Несъмнено заключението е и проверка на достоверността на показанията на пострадалия, който подробно описва нанесените му удари, че същите са били с ръце, без използване на предмети, както и в кои части на главата са били насочени. Чрез отговор на изрично поставен им въпрос експертите са преодолели противоречие относно локализацията на