Решение № 109 от 12.01.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 109

Хасково, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - II състав, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВА БАЙНОВА

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА административно дело № 20257260701052 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба от В. Н. Т. от [населено място], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.*, офис **, подадена чрез пълномощник, против мълчалив отказ на Главния архитект на Община Маджарово да издаде удостоверение за търпимост на строеж по Заявление от 21.03.2025г.

Жалбоподателят сочи, че на 21.03.2025г. подал заявление за издаване на удостоверение за търпимост по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ за постройки, находящи се в УПИ VIII-166, кв.28 в [населено място], като на същата дата заплатил и дължимата за това такса. Към момента на подаване на жалбата до съда исканото удостоверение за търпимост не било издадено, а същото му било необходимо за снабдяване с констативен нотариален акт по реда на чл.587, ал.2 от ГПК. Сочи, че съгласно Скица №185/20.12.2021г. на Община Маджарово, удостоверение за наследници №4/27.01.2025г. и удостоверение за данъчна оценка изх.№**********/22.04.2025г., е съсобственик на УПИ VIII-166, кв.28 в [населено място], ведно със сградите върху имота. Твърди, че за постройките, отбелязани в Скица №185/20.12.2021г. са налице всички предпоставки, предвидени в §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и следва да бъде издадено исканото удостоверение за търпимост. Излага съображения, че в случая административният орган, а именно Главния архитект, е надлежно сезиран, но в законоустановения срок не се е произнесъл по подаденото заявление с изричен акт, поради което е формирал мълчалив отказ в нарушение на материалния закон. Моли обжалвания мълчалив отказ на Главния архитект на Община Маджарово да се отмени като незаконосъобразен и преписката да се върне на последния за произнасяне с изричен акт по заявлението за издаване на удостоверение за търпимост.

В хода на съдебното производство, по подаденото от жалбоподателя заявление от 21.03.2025г. /заведено в Община Маджарово с вх.№149/ се е произнесъл Кметът на Община Маджарово като с писмо изх.№971 от 02.05.2025г. е уведомил В. Н. Т., че исканото удостоверение за търпимост не може да бъде издадено. Предвид последното, по аргумент от разпоредбите на чл.58, ал.3 и чл.172, ал.3 от АПК, и съобразно задължителните указания, дадени в т. 8 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 5 от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3/1976 г. , следва да се приеме, че жалбата е насочена срещу постановения изричен отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх.№971 от 02.05.2025г. на Кмета на Община Маджарово. В този смисъл е и изричното изявление на жалбоподателя, чрез процесуалния му представител, направено в с.з. на 26.06.2025г., а именно производството да се трансформира по жалба срещу изричен отказ, поддържано и в с.з., проведено на 17.07.2025г. Прави се искане отказът, обективиран в писмо изх.№971 от 02.05.2025г. на Кмета на Община Маджарово да се прогласи за нищожен, поради издаването му от материално некомпетентен орган. При преценка за липса на нищожност, се иска отмяната му като незаконосъобразен, поради издаването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Претендират се разноски.

Ответникът – Кмет на Община Маджарово, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

С. З. вх.№149/21.03.2025г. В. Н. Т. е поискал от Главния архитект на О. М. да му бъде издадено удостоверение за търпимост на жилищна сграда и навес с оградни стени, намиращи се в УПИ VIII-166, кв.28 по плана на [населено място], на адрес : [улица]. Към Заявлението е приложил удостоверение за наследници №4/27.01.2025г.; удостоверение от 24.11.1986г., издадено от Сектор „Държавни имоти“ при Общински народен съвет [населено място]; Молба-декларация от Н. С. Т. от 29.10.1986г.; Договор за покупка и продажба на недвижим имот от 07.04.1961г. ; приходна квитанция от 21.03.2025г.

Видно от удостоверение за наследници №4/27.01.2025г., издадено от Община Маджарово, В. Н. Т. е наследник на Н. С. Т.. От Н. С. Т. до Нотариус, народен съдия при Народен съд – Харманли, е била подадена на 29.10.1986г. Молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез обстоятелствена проверка за следните имоти: 1. Дворно място, застроено и незастроено, съставляващо парцел VIII-166, в кв.28 по плана на [населено място], ведно със застроените в това дворно място жилищна сграда, навес и стопанска постройка, при описани граници и 2. Дворни места, незастроени, съставляващи парцели I, II и III, с пл.№166 в кв.28 по плана на [населено място]. С удостоверение 24.11.1986г., издадено от Сектор „Държавни имоти“ при Общински народен съвет [населено място], е удостоверено, че парцел VIII-166, в кв.28 по плана на [населено място] не е актуван като държавен, както и че имотът по декларация от 1963г. е деклариран и записан на Н. С. Т., като са посочени и лицата, които могат да бъдат призовани и разпитани при извършване на обстоятелствената проверка.

Видно от Скица №185/20.12.2021г., УПИ VIII-166, кв.28 по действащия кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрени със Заповед №83/23.07.1987г. , и сградата в същия, са собственост на наследниците на Н. С. Т. – по разписен лист. УПИ VIII-166, кв.28 съдържа 688 кв.м. със собствено място в парцела 688 кв.м. като уличната регулация е приложена, а дворищната регулация е неприложена. Отбелязано е , че скицата се издава при непроведена процедура по пар.8.

Представено е и удостоверение за данъчна оценка изх.№**********/22.04.2025г., видно от което данъчната оценка на обекти: жилище, навес с оградни стени, второстепенна постройка плевня и земя , е в общ размер 3300,50 лв, от които за собственика В. Н. Т. – 1100,30 лв. като лицето , както и останалите собственици, нямат непогасени задължения.

Във връзка с подаденото от В. Н. Т. З. вх.№149/21.03.2025г. е издадено писмо изх.№971 от 02.05.2025г. от Кмета на Община Маджарово. В писмото са изброени приложените от В.Т. документи и са посочени предпоставките по §16 / конкретно тези на ал.1/ от ПР на ЗУТ и на §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, при които строежът се счита за търпим. Посочено е, че след преглед на представените документи е установено, че жилищната сграда е разположена на по-малко отстояние от вътрешните граници на [имот номер], че не са представени данни кога са извършени строежите, както и не е ясно къде е разположен навеса с оградни стени, като видно от издадената Скица № 66/02.05.25г., УПИ VIII-166, кв.28 в [населено място] е с неприложена дворищна регулация спрямо границите на [имот номер]. Прието е, че поради неприложената дворищна регулация, не може да се прецени дали съществуващата жилищна сграда отговаря на изискванията за разполагане на основното застрояване спрямо вътрешните регулационни линии (минимум 3 метра) и съответно дали строежът е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или по сега действащия ЗУТ, поради което Община Маджарово не може да издаде удостоверение за търпимост на „Жилищна сграда и навес с оградни стени“ в УПИ VIII-166, кв.28 по плана на [населено място].

По делото, във връзка с изясняване момента на изграждане на процесните постройки, са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П. П. С..

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт и изхожда от лице с правен интерес от търсената защита. Същата е подадена в законоустановения срок като в тази връзка е необходимо да се съобрази следното:

Отказът за издаване на удостоверение за търпимост представлява индивидуален административен акт по чл. 214, т. 2 от ЗУТ, като в нормите на § 16 от ПР на ЗУТ, съотв. на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, не са уредени процедура и срокове за издаване на удостоверението. Ето защо, приложима е общата разпоредба на чл. 57, ал. 5 от АПК, тъй като за издаването на удостоверение за търпимост е необходимо събиране на доказателства относно съществени за произнасянето на административния орган обстоятелства - време на извършване на строежа, съответствието му с нормативните изисквания, респ. допустимостта му по действащите към времето на извършването му устройствени планове и нормативи, или по сега действащите такива. В случая главният архитект на Община Маджарово е сезиран за издаване на удостоверение за търпимост с искане от 21.03.2025г. и е следвало да се произнесе в срок до 21.04.2025г., включително. Произнасяне в посочения срок липсва, поради което на 22.04.2025г. е формиран мълчалив отказ за издаване на исканото удостоверение. Формираният мълчалив отказ касае издаване на акт по ЗУТ, поради което приложим относно обжалването му е14-дневният срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и в случая, с оглед датата на подаване на жалбата – 28.04.2025г., този срок е спазен.

Предвид горното, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ във връзка с чл. 141, ал. 1 и чл. 145, ал. 1 от ЗУТ, издаването на удостоверение за търпимост е от компетентността на главния архитект на общината. Заявлението на жалбоподателя с вх.№149/21.03.2025г. , с искане за издаване на удостоверение за търпимост, е било адресирано до Главния архитект на Община Маджарово, но по същото се е произнесъл Кметът на общината при липса на материалната компетентност за това. Предвид последното, оспореният отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх.№ 971/02.05.2025г. на Кмета на Община Маджарово, изхожда от некомпетентен орган.

Липсата на компетентност у административния орган винаги води до нищожност на издадения акт, поради което оспореният отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх.№ 971/02.05.2025г. на Кмета на Община Маджарово , следва да бъде обявен за нищожен без да се обсъждат останалите оплаквания на жалбоподателя. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган за ново произнасяне по заявление вх.№149/21.03.2025г.

При този изход на производството, на жалбоподателя се дължат направените по делото разноски в общ размер от 1210.00 лв, от които: 10.00 лв – внесена държавна такса и 1200.00 лв – договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договори за правна защита и съдействие от 28.04.2025г. и 25.09.2025г.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.1 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

РЕ Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН отказ за издаване на удостоверение за търпимост по заявление вх.№149/21.03.2025г., обективиран в писмо изх.№ 971/02.05.2025г. на Кмета на Община Маджарово.

ИЗПРАЩА преписката на Главния архитект на Община Маджарово за произнасяне по подаденото от В. Н. Т. заявление вх.№149/21.03.2025г. за издаване на удостоверение за търпимост.

ОСЪЖДА Община Маджарово да заплати на В. Н. Т. от [населено място], [улица], ***, с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ***, направените по делото разноски в размер на 618,66 евро (шестстотин и осемнадесет евро и 66 цента), представляващи равностойността на 1210.00 (хиляда двеста и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: