Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 480 от 02.04.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1973/2023
Вид
Решение № 480
Подписан
02.04.2024
В сила
28.05.2024
Състав
Васил Александров Тасев

Цитирани разпоредби

  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104б, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175А, ал. 1, пр.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Пловдив, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330201973 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление /НП/ № 23-1030-000381 от 16.02.2023г. на Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на Г. Г. К., ЕГН: ********** от гр.С., кв. С., ул.“Арх.Н. Л.“ № **, бл. *, ет. *, ап. *, на основание чл. 175А, ал. 1, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Г. Г. К., по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалните си представители - адв. М.К. и адв Н.Стоем, моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна, Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, редовно призована, не изпраща представител. До съда е депозирано писмено становище от Началника, с което е взела становище за потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

1

ЖАЛБАТА е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Според атакуваното наказателно постановление, на 24.01.2023г. около 23:00ч. в гр. Пловдив , на кръстовището на бул.“България“ и ул.“Огражден“ жалбоподателят Г. Г. К., ЕГН: **********, управлявал лек автомобил „Ауди А 6 олроуд куатро“ с рег. № ** **** **, лична собственост, управлявал посоченото по- горе МПС, като участвал в нерегламентирано състезание по път, отворен за обществено ползване с друг л.а. марка БМВ 330Д с рег.№ ** **** **, като по този начин създавал непосредствена опасност от възникване на ПТП, застрашавайки живота , здравето и имуществото на останалите участници в движението в участъка по бул.“България“ от кръстовището с ул.

„Огражден“ до кръговото кръстовище с бул. „Северен“.В това време към въпросното кръстовище се придвижвал полицейски автопатрул, в чийто състав влизали свид. Г. М., на длъжност „**. автоконтрольор“ и колегата му М. А.. Актосъставителят М. възприел , че на светофара на кръстовището се намирали два автомобила, един до друг и всеки в своята лента за движение.

Изведнъж /според М./ двата автомобила ускорили с „мръсна газ“/по негови показания/ е бързо се отдалечили. Патрулният автомобил с двамата полцейски служители моментално ги последвали, като актосъставителят твърди , че за да ги настигнат се наложило да ускорят патрулния автомобил до 100км/ч, при което обаче двата преследвани автомобила все пак започнали да се отдалечават. След маневра на кръговото движение бил спрени с подадени светлинен и звуков сигнал.

При извършената на място проверка, свид. М. съставил срещу жалбоподателя К. акт за установяване на нарушение /АУАН/ с бл. № 878784/ 24.01.2023г. за извършено административно нарушение по чл.104б, т.1, пр.2 от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал.

В срока по чл.44 от ЗАНН К. не направил и писмени възражения срещу акта.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено и обжалваното НП.

При предявяване на акта, свид. М. потвърждава авторството му, както и направените в него констатации. Обяснява с подробности случая като време, място, механизъм на извършеното деяние от жалбоподателя. Въпреки,че е конкретен в описанието на нарушението, свидетелят по никакъв начин не може да конкретизира скоростта, с която евентуално и двата автомобила са потеглили , като единствено заявява , че са се движели с „мръсна газ“. В показанията си М. само предполага , че евентуалната скорост на санкционирания водач е била над 100 км.ч., тъй като патрулният автомобил не можел да ги настигне с тази скорост. Актосъставителят също така потвърждава , че при движението си напред и двата автомобила са били един до друг и никой от тях не е напускал своята лента за движение, както и че никой от тях не бил изпреварил другия. Също така сочи , че към момента на констатиране на нарушението движението не е било интензивно , а също така не се виждали и пешеходци.

2

Съдът не кредитира показанията на актосъставителя М., тъй като същият сочи на детайли от фактическата обстановка, които обаче са единствено направени от самия него предположения. Не се установява по несъмнен начин , че на инкриминираната дата водачите на лек автомобил „Ауди А 6 олроуд куатро“ с рег. № ** **** ** и на л.а. марка БМВ 330Д с рег.

№ ** **** ** рязко са ускорили превозните средства с цел извършване на нерегламентирано състезание. М. субективно е възприел стойностите от скоростомера на управлявания от него автомобил, като на тази база предполага , че скоростта и на двамата нарушители е била доста на 100 км.ч При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че неправилно актосъставителят и наказващият орган са ангажирали отговорността на жалбоподателя Г.К. по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, съгласно който на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Безспорно се установи, че не само не са налице признаците на нерегламентирано състезание, осъществено от жалбоподателя, а и предвид тъмната част от денонощието /23ч. през м. януари/ не са били налице и предпоставките за създаване на непосредствена опасност от възникване на ПТП, застрашавайки живота , здравето и имуществото на останалите участници в движението в участъка по бул.“България“ от кръстовището с ул. „Огражден“ до кръговото кръстовище с бул. „Северен“.

С оглед на горното, съдът намира, че процесното НП е правилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено изцяло.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпреки изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на жалбоподателя в тази насока, съдът не дължи произнасяне, предвид липсата на данни за начина, по който са направени разноските за адвокатско възнаграждение – в брой или по банков път /вж. молба от Г.К. на л. 20/, като липсват и доказателства за това.

Мотивиран от гореизложеното Съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление /НП/ № 23-1030-000381 от 16.02.2023г. на Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на Г. Г. К., ЕГН: ********** от гр.С., кв. С., ул.“Арх.Н. Л.“ № **, бл. *, ет. *, ап. *, на основание чл. 175А, ал. 1, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение 3 по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4