Определение № 590 от 17.06.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 780/2026
- Вид
- Определение № 590
- Подписан
- 17.06.2026
- В сила
- 17.06.2026
- Състав
- Веселина Вълева, Нина Иванова Кузманова, Красимира Костова
Цитирани разпоредби
- чл. 155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 66 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 198, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 439а, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 440, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 590 гр. София, 17.06.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселина Вълева
Членове:
Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600780 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК, във вр. Глава XXII от НПК.
С определение № 175/26.05.2026г. по НЧД № 245/2026г. по описа на ОС - Враца, е оставено без уважение искането на лишения от свобода И. М. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 6394/2025г. по описа на РС - Пловдив.
Срещу определението е постъпила частна жалба от лишения от свобода И. М. чрез упълномощения му защитник – адв. А. М. от АК - Враца, с която се иска отмяна на съдебния акт и уважаване на молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване. Наведени са оплаквания за необоснованост и неправилност, като се оспорват изводите на ОС-Враца за липсата на достатъчно доказателства за поправяне на осъденият. В този смисъл се акцентира на липсата на дисциплинарни наказания на осъдения М., участие в религиозен курс, спортни и културно-масови мероприятия.
Наведени са твърдения, че неправилно и безкритично съдът е възприел становището на затворническата администрация, като се възразява за наличие на разминаване между отразеното в доклада по чл. 155 от ЗИНЗС и плана на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС. Наведени са твърдения, че неправилно съдът е кредитирал причината за извършване на престъплението като отказ от поемане на отговорност от негова страна. Възразява се срещу изводите на първата инстанция за липсата на желание за полагане на труд, като се твърди, че в Затвора – *** не е имало разкрити работни места. По изложените съображения се иска да бъде уважена молбата на осъдения И. М. за условно предсрочно освобождаване.
Апелативен съд – София, като съобрази доводите в жалбата и провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира за установено 1 следното:
Частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С одобрено споразумение по НОХД № 6394/2025г. по описа на РС – Пловдив на лишеният от свобода И. М. М., за извършено престъпление по чл.
198, ал.1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, което е постановено да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Със съдебния акт е зачетено и приспаднато времето, през което лицето е било задържано. Постъпил е в Затвора на 14.10.2025г., като към момента на произнасяне на първоинстанционния съд е изтърпял общо 7 месеца и 15 дни, включая и приспаднатото от работа/3 дни/, видно от издадена справка от началника на затвора-гр. ***. Остатъкът от наказанието към този момент е възлизал на 4 месеца и 15 дни.
Правилна е констатацията в атакуваното определение, че към момента на произнасянето му, осъденият И. М. М. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, която в случая е приложима за него.
Въззивната инстанция се солидаризира и с изводите на проверяваната относно липсата на втората кумулативно предвидена предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, а именно осъденият да е дал достатъчно доказателства за поправянето си.
При постановяване на атакуваното определение първостепенният съд внимателно е обсъдил относимите доказателства по чл. 439а, ал. 2 от НПК.
Съобразил се е с наличния по делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем по чл. 155 от ЗИНЗС, от който е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е със средни стойности – 43 т., които остават непроменени. Отразено е, че продължават да са налице и ясно изразени дефицитни зони, а именно - „настоящото правонарушение“ и „умения за мислене”. Като зони с гранични стойности са отбелязани „отношение към правонарушението“ и „начин на живот и обкръжение“. Стойностите на риска от вреди също са запазени непроменени.
В изготвения план на присъдата е видно, че са заложени цели по превенция на бъдещи правонарушения и формиране на умения за разпознаване на проблемите и осъзнаване на последствията.
Настоящият въззивен състав намира за обоснован извода на първоинстанционния съд, че по отношение на лишения от свобода И. М. е започнал поправителен процес. Тази констатация неминуемо намира отражение в данните от доклада за активното му участието в корекционна програма „Умение за мислене” в периода 20.03.2026г. – 31.03.2026г., участие в религиозния курс „Християнски ценности”, в спортни и културно-масови мероприятия, както и липсата на наложени дисциплинарни наказания.
От друга страна, в изготвения по делото доклад е видно, че лишеният от свобода все още не е формирал критично отношение към криминалното си поведение, тъй като за втори път изтърпява наказание лишаване от свобода, не е изградил умения за ясно дефиниране на постъпките, които да предприеме за 2 решаване на проблемите си, нито предвижда негативните последици от действията си, надценявайки житейския си опит. Отделно от това, съгласно констатациите в доклада, липсват данни, че след излизането му от затвора, той ще е променил нагласите си и ще се стреми към законосъобразно поведение и честно отношение към труда. Поради тези причини резонно първостепенният съд се е солидаризирал със становището на Началника на затвора, че следва да бъде продължено изпълнението на плана на присъдата.
Липсват данни за проявена недобросъвестност от страна на затворническата администрация при изготвянето на доклада по чл. 155 от ЗИНЗС. Въззивната инстанция също не намира причини да изрази съмнение в достоверността на сведенията, фигуриращи в доклада на затворническата администрация, въпреки изтъкнатите от защитата недостатъци в съдържанието му. Затворническата администрация е тази, която има пряко наблюдение върху цялостното поведение на лишения от свобода в пенитенциалното заведение и резултатите, които той постига при изпълнение плана на присъдата. Упреците за формализъм и субективизъм при изготвяне на доклада не се споделят, тъй като в него не са спестени и позитивни проявления на жалбоподателя. Наред с това, е констатиран дефицит по отношение настоящото правонарушение и уменията за мислене. В тази връзка, обосновано е становището, че констатираните дефицити, са останали неповлияни от корекционното въздействие, въпреки някои демонстрирани позитивни тенденции при лишения от свобода.
САС намира за основателна констатацията, че лишеният от свобода не е преминал през всички етапи на пенитенциарната система. Към настоящия момент осъденият И. М. продължава да изтърпява наказанието си при условията на „строг“ режим, който не е променен въпреки наличието на формалните предпоставки по чл. 66 от ЗИНЗС. Следователно, в резултат на провежданите корекционни мероприятия с него, не е установена трайна тенденция на поправяне.
Не се споделя възражението на защитата за противоречие между доклада по чл. 155 от ЗИНЗС и плана на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС. В плана на присъдата надлежно са набелязани целите за преодоляване на дефицитните зони с поставени конкретни задачи, поради което според въззивната инстанция не е налице твърдяното от защитата разминаване.
Правилно ОС – Враца е приел, че липсата на упражнявана трудова дейност от осъдения М. в затвора следва да се кредитира като липса на желание за полагане на труд и формиране на положително отношение към труда. В изготвения доклад липсват отбелязвания за проявена инициатива от осъдения за започване на работа по време на престоя му в пенитенциарното заведение. Не са установени и приложени молби в тази насока в затворническото му досие. В този смисъл, въззивната инстанция намира, че процесът на изграждане на поведение, насочено към изграждане на трудови навици, не е пълноценен. Действително разпоредбата на чл. 439а, ал. 3 от НПК забранява на решаващите съдилища да обосновават отказа си с неупражняването на трудова дейност в пенитенциарното заведение, но законодателят визира случаите, когато въпреки изразеното желание, обективно 3 не може да се осигури възможност на осъденото лице да полага труд. Затова и не може да бъде споделено възражението на защитата в тази насока.
С оглед направените констатации, настоящият въззивен състав намира, че действително е започнал поправителен процес спрямо И. М., но той не е устойчив, за да обоснове наличието на предпоставките по чл. 70, ал. 1 от НК.
Стойностите на риска от рецидив и вреди са непроменени спрямо първоначално установените, както и продължават да са налице дефицитни зони, въпреки наличието на тенденция за преодоляването им. Положителните данни за поведението на осъдения и за демонстрираното намерение за изпълнение плана на присъдата не носят белезите на изключителност, а на дължимо поведение в мястото за лишаване от свобода. Поради тези причини не може да бъде направен категоричен извод, че поправителния и превъзпитателния процес спрямо лишения от свобода И. М. е завършил. В тази връзка е необходимо продължаване изпълнението на заложените задачи в плана на присъдата на осъдения М. за постигане на целите, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК.
Нееднократно въззивният съд е застъпвал становище, че постановяването на УПО е отклонение от принципа за изтърпяване на наложеното, за извършено престъпление, наказание. Този институт предполага лишеният от свобода със своето поведение да е показал поправянето си в затворническата среда, като осъденият трябва да е положил достатъчно активни усилия в тази насока. За да се допусне лишеният от свобода преждевременно към социален живот, е необходимо да е постигнат завършен поправителен ефект, а не само тенденции за такъв, каквито не са достатъчни, особено в хипотеза като настоящата, при която е била демонстрирана последователна криминална активност, налагаща много поубедително установяване на промяна в интелектуалните нагласи.
В обобщение, настоящият състав на САС намира, че от представените доказателства все още не може да се направи убедителен извод, че при осъденото лице е налице пълно поправяне, което да му позволи пълноценна адаптация в обществото.
Всичко това диктува потвърждаване на обжалваното определение като обосновано и законосъобразно, а подадената срещу него жалба –оставена без уважение.
Воден от изложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 175/26.05.2026г. по НЧД № 245/2026г. по описа на ОС - Враца, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода И. М. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 6394/2025г. на Районен съд - Пловдив.
4
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5