Решение № 18 от 25.04.2023, Районен съд - Чепеларе

Решение № 18/24.04.2023 г. по гр.д. № 38/2022 г.

Съдия-докладчик: Сона Гарабедян

Делото е образувано по искова молба, подадена от „.....” ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „....“ № …. против *********, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС.

В исковата молба се твърди, че „......“ ЕООД е собственик и оперира фотоволтаична електроцентрала, находяща се в УПИ I......, кв. 1, м. „......“ в землището на гр. Д..

Фотоволтаичната електроцентрала /ФЕЦ/ била присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД на основание Договор за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа. Електроцентралата била въведена в експлоатация. Изграждането на електроцентралата било частично финансирано с Договор от 08.12.2011 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. По силата на този договор, фондът предоставил на ищеца безвъзмездна финансова помощ.

Дружеството сключило Договор за изкупуване на електрическа енергия с „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, по силата на който последното изкупувало произведената от дружеството електрическа енергия съгласно условията и сроковете, описани в сключения договор, по преференциална цена, определена от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно чл. 3 от договора за изкупуване, същият бил сключен за срок от 20 години.

По силата на сключения договор за изкупуване, ищецът в качеството си на продавач произвеждал електрическа енергия от възобновяеми източници чрез собствения си енергиен обект, която продавал на купувача съгласно договора за изкупуване, който се задължил да изкупува цялото количество произведена и доставена ел. енергия. Съгласно договора, както и предвид разпоредбата на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 от ЗЕВИ, преференциалната цена на ел. енергия, изкупувана по договора, не подлежала на промяна през целия срок на договора, съответно продавачът следвало ежемесечно да издава и представя на купувача фактура за дължимата сума за цената за произведената и доставена ел. енергия за предходния месец, измерена и отчетена по предвидения ред, като купувачът заплащал сумата след получаването.

Преференциалната цена за ищцовото дружество първоначално била определена с Решение Ц-28/29.08.2012 г., по силата на т. 6 от което размерът на цената, определена за фотоволтаични електрически централи /ФЕЦ/ с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp - 188.10 лв./MWh, което действало до 24.07.2015 г., а след тази дата КЕВР приела ново Решение Ц-14/01.07.2014 г., по силата на което размерът на цената бил променен (намален) на 100,41 лв./МВтч.

По време на действие на сключения договор за изкупуване настъпили законови промени относно цената на произвежданата и доставяна ел. енергия. Съгласно § 18, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗИДЗЕ), обн. в ДВ бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г., за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които били изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници, се прилагали цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно били определени с решение на КЕВР към датата на влизането в сила на този закон. Ал. 2 на § 18 предвиждала, че производителите по ал. 1 в срок до 31 юли 2015 г. следва да приведат договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие с изискванията на ал. 1. Съгласно чл. 3 на § 18 1 след изтичане на срока по ал. 2 общественият доставчик или съответният краен снабдител изкупували произведената електрическа енергия по цените, предвидени в ал. 1. Тази алинея 3 се прилагала и в случаите на неизпълнение на задължението по ал. 2. Съгласно § 18, ал. 5 за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници по ал. 1 не се прилагали разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници. След изтичане на срока на договора за изкупуване по чл. 31, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници преференциални цени не се предоставяли. Твърди, че по отношение на цената на произвежданата и доставена ел. енергия били приложими единствено клаузите на сключения договор за изкупуване, а не § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, ДВ бр. 56/2015 г. Счита, че за ищцовото дружество е възникнало вземане за получаване на плащане на доставената на купувача ел. енергия, произтичащо от договора за изкупуване по цена в размер на 188.10 лв./MWh /определена с Решение Ц28/29.08.2012 г./, а не по намалената цена в размер на 100,41 лв./МВтч. /определена с Решение Ц-14/01.07.2014г./. В конкретния случай § 18 довел до намаляване на преференциалната цена за изкупуване на ел. енергия от ВЕИ, респективно на очакваните приходи на производителите на такава енергия, планирани на базата на действащ закон и сключени дългосрочни договори, като значително намалявал планираните приходи (легитимно очаквани) по вече сключени дългосрочни договори. Налице била очевидна и несъразмерна намеса на държавата в патримониума на засегнатите дружества, с което се осуетявало легитимното очакване, базирано на ясен закон и сключени в негово изпълнение дългосрочни договори за изкупуване на ел. енергия по фиксирани цени. Фиксираните цени били определени от самата държава в предшестващ нормативен акт в изпълнение на съзнателно следвана общностна и национална политика за насърчаване на инвестициите в производството на енергия от ВЕИ. С въвеждането на § 18 и приемането на Решение Ц14/01.07.2014 г. определена категория ВЕИ производители, а именно тези подпомогнати по програми от ДФЗ, били поставени в по-неблагоприятна позиция спрямо останалите ВЕИ производители на ел. енергия. Приемането на § 18 противоречало на основни начала на правото на ЕС, отнасящи се до правната сигурност и легитимните очаквания на лицата.

Наложените промени били въведени в нарушение на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност в рамките на ЕС, както и в нарушение на равните права на всички субекти, свързани със стопанската дейност, монополизма, конкуренцията, потреблението и инвестициите.

Ищцовото дружество претърпяло имуществени вреди, причинени вследствие приемането на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, с който били нарушени основополагащи принципи и норми на правото на ЕС от страна на Държавата. Съгласно чл. 4, § 3 от ДЕС, Държавата и Народното събрание, като еманация на държавната власт, следвало да предприемат всички мерки, свързани с върховенството на правото на ЕС, включително следвало да изпълнят своите задължения да съблюдават правото на ЕС, като всички те произтичали от Договорите на ЕС или актовете на институциите на ЕС и можели да бъдат изведени от практиката на съда на ЕС, която била задължителна при правораздаване на национално ниво. В резултат на този принцип съдът на ЕС формулирал и друг принцип, свързан с извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени в резултат на нарушаване на правото на ЕС. Позовава се на практика на СЕС и ЕСПЧ.

Пар. 18 ПЗР на ЗИДЗЕ не бил формулиран по начин, който позволявал формирането на ясна представа за точното му съдържание, без системен прочит на множество разпоредби в други нормативни актове. Освен изискването за ясно и точно представено съдържание на разпоредбите на правните норми, изискването за предвидимост на техните последици също не било спазено. Влизането в сила с обратно действие на една разпоредба, която преуреждала вече възникнали договорни отношения, нямало как да е съобразено с правните очаквания на субектите, а още по-малко да може да се разглежда като предвидимо за тях правно разрешение. Съдът на ЕС създал установена практика, съгласно която: „правните 2 норми да бъдат ясни, точни и предвидими, що се отнася до техните последици, особено когато могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и за дружествата.

Впрочем правило, което не отговаря на изискванията на принципа на правна сигурност, не може да се разглежда като пропорционално на преследваните цели" - в този смисъл били решения VEMW и др., С-17/03, т. 80 и цитираната съдебна практика; ASM Brescia, С-347/06, т. 69; Test Claimants in the Franked Investment Income Group Litigation, C-362/12, t. 44, Решение от 5 юли 2012 г. по дело 5/47, С-318/10, т. 58 и 59 и Berlington Hungary и др., С98/14, т. 77; Решение по дело С-230/09, Kurt und Thomas Etling; решение от 26.11.2015 г. на Окръжен съд Ямбол по гр. д. № 407/2014 г.

Принципът на правна сигурност не позволявал преуреждането на вече възникнали въз основа на специални норми отношения между частни лица или между държавата и частни лица, ако с това преуреждане се засягали по неблагоприятен начин оправданите правни очаквания на частноправните субекти и вече придобити от тях права. Счита, че принципът на защита на оправданите правни очаквания като основен принцип на правото на ЕС не позволява държава членка да измени, без достатъчно гаранции за предвидимост, приложимата правна уредба към производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, като премахне предсрочно съществуващи в законодателството мерки на стимулиране производството на електроенергия от възобновяеми източници, които били свързани със сключени дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия, в разрез с условията, при които частните субекти са осъществили инвестиции в производство на електроенергия от възобновяеми източници и са сключили дългосрочни договори за изкупуването ѝ от държавнорегулирани доставчици на електроенергия.

Счита, че въведеното изменение създава финансови утежнения за определена група ВЕИ производители за сметка на друга такава група, чийто приходи не били засегнати от действието на § 18. Според ищеца централите, финансирани по ПРСР не са получили двойно финансиране и не нарушавали по никакъв начин правилата за държавните помощи на Общността.

Практиката на СЕС предвиждала, че националните съдилища, чиято задача била да прилагат Общностното право в рамките на компетентността си, трябвало да гарантират пълното действие на общностните норми и да защитават правата, които те давали на лицата.

Цялостната ефективност на нормите на Общността щяла да бъде накърнена, ако лицата нямали възможност да получат обезщетение при засягане на правата им от нарушение на Общностното право по вина на държава-членка, поради което принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от неизпълнение на правото на ЕС по вина на Държавата, бил присъщ на системата на Договора за ЕС. Националните съдилища били обвързани да тълкуват националното право в духа и смисъла на европейското и според тълкуването, дадено от Съда на ЕС. Това било предвидено в първичните актове на ЕС и България като държава-членка следвало да ги спазва. В своята практика СЕС многократно посочвал, че тази възможност за търсене на отговорност на държавата на национално ниво се извеждала от универсалния характер на принципа на отговорност на държавите-членки, който следвало да е валиден във „всеки случай, когато държава-членка наруши правото на ЕС, независимо от това кой е държавният орган, чието действие или бездействие е в основата на неизпълнението на задължението“.

Налице било противоречие на приетата уредба с разпоредбите на Директива 2009/28/ЕО.

Приетият § 18 се намирал в пълно противоречие с предвидената в директивата цел за достигане на 20% общ дял на енергията от ВЕИ на общностното ниво и 10% енергия от ВЕИ в транспорта, както и залегналите в акта принципи на стимулиране на производството на ел. енергия от ВЕИ, равно третиране на субектите в сектора, създаване на държавни гаранции за защита на техните права и предвидени привилегии, както и гаранции за изпълнение на предвидената цел.