Решение № 2198 от 02.12.2019, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№2198/2.12.2019г. 2019г.

Година 2019 Град Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и седми състав

На двадесет и шести ноември Година две хиляди и деветнадесета В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 4642 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Ц.И.Т.,ЕГН **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление №17-0819-001787, издадено на 12.05.2017г. от Началник група към ОД на МВР Варна сектор „ПП" Варна, с което й е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лв. на основание чл.177, ал.4, пр.1 вр.чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което се моли за неговата отмяна. Твърди се, че съобразно чл.150А, ал.1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. В случая жалбоподателката към датата на проверката е притежавала СУМПС от категорията даваща й право да управлява автомобил от класа от който е бил управлявания от нея автомобил. Ц.Т. била правоспособен водач на МПС, с придобито СУМПС по надлежния ред. Обстоятелството, че свидетелството за правоуправление на едно лице е с изтекъл срок не го правело неправоспособен водач, защото наличието на този документ само удостоверява правоспособността, не я поражда и съответно изтичането срока на документа не лишава водача от придобитото право да управлява МПС. С изтичането на срока на валидност на СУМПС за водачът се пораждало единствено задължението да направи постъпки пред съответните органи да му бъде издадено ново такова. Поради това се твърди, че неправилно жалбоподателката е санкционирана на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. На основание тази санкционна норма, можело да бъде наказано лице което изначално не е придобило правоспособност да управлява МПС от съответната категория или на което е отнето свидетелството за правоуправление, било то временно на някое от основанията по чл.171, т.1 от ЗДвП, било поради отнемане на всички контролни точки.

Това нарушение следвало да бъде санкционирано по реда на чл.81, ал.2, т.6 от ЗБЛД, съобразно който текст се наказва с глоба от 30 до 200 лв. лице, което използва нередовни български лични документи. Съгласно чл.1, ал.5, т.2 от ЗБЛД, СУМПС е именно документ за самоличност. Когато се констатира неговата нередовност, редът за налагане на санкция бил съгласно ЗБЛД. Във връзка с гореизложеното, се сочи, че не е налице констатираната от АНО повторност на извършеното нарушение.

Възз. редовно призована не се явява, а се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.07.2016г., около 09:15 ч. в гр. Варна, на пътен възел „Вятърна мелница“- западна част, в посока бул.“Пл.Смирненски“ , въззивницата управлявала лек автомобил марка "Хонда ХР В", с peг. № В7351ВС. По това време автоконтрольори-служители на Сектор

ПП-Варна- свидетелите Р.К. и К.Д., осъществявали служебните си задължения и спрели за проверка въззивницата. В хода на проверката било установено, че Т. управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност на 02.03.2016г.

Били установени и редица други нарушения на ЗДвП.

При така установените факти, св. К. съставил на въззивницата

АУАН за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП , чл.70, ал.3 от ЗДвП , чл.137а от ЗДвП, чл.157, ал.8 от ЗДвП, като описал в него, че въззивницата управлява собственото си МПС- л.а. " Хонда ХР

В", с peг. № В7351ВС с невалидно СУМПС№********* /валидно от 29.01.2015г. до 02.03.2016г./ за категорията към която спада управляваното МПС.

АУАН бил предявен и връчен на въззивницата, който го подписала без възражение. Такива не постъпили и в законоустановения 3-дневен срок.

По така съставения АУАН била извършена проверка ЗМ № I-37/2017г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР-Варна. Било установено, че срещу въззивницата е издадено и НП №15-0819-000037/24.02.2015г., влязло в законна сила на 21.09.2015г., с което възз. била санкционирана на основание чл.177, ал. т.2, пр.1 от ЗДвП. Поради това и водещият проверката преценил, че допуснатото на 05.07.2016г. нарушение на чл.150а от ЗДвП е извършено от Т. в едногодишния срок от наказването й с НП №15-0819-000037/24.02.2015г., влязло в законна сила на 21.09.2015г.. Поради това и изпратил преписката в РП-Варна с мнение за образуване на ДП срещу Т. за престъпление по чл.343в, ал.2 от ЗДвП

По така постъпилата преписка ЗМ № I-37/2017г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР-Варна във ВРП била образувана пр.пр.№1526/2017г.. По нея , с постановление от 13.02.2017г. прокурор във ВРП образувал ДП №37/2017г. по описа на Сектор ПП-Варна, за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

След проведено разследване, с постановление от 04.05.2017г. по пр.пр.№1526/2017г. на ВРП, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК ДП под горния номер водено за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК било прекратено, тъй като прокурорът приел, че извършеното от Т. деяние не покрива фактическия състав на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, като а същата следва да бъде търсена само административна отговорност. С оглед на горното прокурорът изпратил материалите по делото на Началника на Сектор ПП-Варна за реализиране на административно наказателната отговорност на въззивницата. Препис от прокурорския акт, в унисон с разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК бил изпратен и на възз.

Т..

Въз основа на изпратеното постановление на ВРП и материалите по прекратеното ДП, Началник група към ОД на МВР-Варна , сектор ПП-Варна, на 12.05.2017г. издал обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетелите К. и Д., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд материали по ДП №37/2017г. по описа на Сектор ПП-Варна, пр.пр.№1526/2017г. по описа на ВРП, справка от Сектор ПП-Варна и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник Група при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника група в Сектор ПП-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед № № 8121з-748/24.06.2015г на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от общ характер- такова по чл.343в, ал.2 от НК, за което е проведено и разследване в рамките на горепосоченото ДП. Впоследствие след прекратяване на ДП поради преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, но пък са налични данни за извършено административно нарушение, наблюдаващият прокурор е упражнил правомощията и е изпратил делото на АНО за реализиране на административната отговорност на въззивницата.

В унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от прокурора и е препратено на наказващия орган, АНО е образувал АНП и е издал НП, предмет на настоящото дело.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от